close

Вход

Забыли?

вход по аккаунту

?

Ренесанс в Англия

код для вставкиСкачать
Английски Ренесанс
Изготвили:
Айшен, Ангелина, Елена, Ивелина, Мариела, Мария,
Надежда,Спасимира Х а клас
Същност
Английски ренесанс е термин, който описва
културното и художествено направление в Англия от
ранния 16-ти до ранния 17 век. Свързва се с Ренесанса
в Европа, за чието начало се възприема северна
Италия през 14 век. Този период в английската история
е понякога наричан "ерата на Шекспир" или
"Елизабетинска епоха" по имената на най-известните
автори през Английския ренесанс; струва си обаче да се
отбележи, че това е подвеждащо - Шекспир не е бил
особено известен писател по времето си, а Английският
ренесанс обхваща време както преди, така и след
властта на Елизабет.
Кралица Елизабет I
Сравнение на Английския и
Италианския Ренесанс
Английският Ренесанс се различава от италианския по няколко
признака. Първо - доминиращата форма в изкуството по време
на Английския Ренесанс е била литературата, докато в Италия
се е наблягало най-вече на визуалните изкуства като живописта,
скулптурата и архитектурата. Второ - Английското ренесансово
движение възниква около два века след италианското и достига
разцвета си около век по-късно. Последно, англичаните изглежда
не са се влияели толкова от античното изкуство за разлика от
италианците, за които Античността е била образец на всяко едно
изкуство. По простата причина, че Английският ренесанс
възниква по-късно от италианския, англичаните се влияят повече
от самите италианци и преоткриват античното изкуство чрез тях .
Английски ренесансов театър
Английският ренесансов театър е английската
драматургия, създадена в периода между Реформацията и
затварянето на театрите през 1642 г. Може също да се
нарича ранен модерен английски театър или
Елизабетински театър. Включва драматургията на
Шекспир, както и на много други известни автори.
Понятието Елизабетински театър се използва като
събирателно за цялото драматургично творчество в
определена епоха, както и за Якобинския и Каролинския
театър. Сцената, на която се изпълняват ренесансовите
постановки, е платформа, обградена от 3 страни от
публиката. Само задната част остава отворена за влизане
и излизане, както и за настаняване на музиканти,
акомпаниращи на честите песни.
Основни източници
Няколко са основните източници, от които черпи
английският ренесансов театър. Решителен фактор се
оказват т. нар. мистерии, които са част от религиозни
чествания в Англия и други части на Европа през
Средните векове. Мистериите са комплексни
преразкази на легенди, основаващи се на библейски
теми, първоначално изпълнявани в църквите, но покъсно превърнали се в част от честванията по време
на религиозни празници.Друг източник са "моралните
пиеси", които се развиват също от мистериите, както и
"Университетския театър", който се опитва да
пресъздаде гръцката трагедия.
Жанрове
Историческата пиеса обрисува английската и европейската история.
Примери са "Ричард III" и "Хенри V" от Шекспир, "Едуард II" от
Кристофър Марлоу.
“ Ричард III ”
“ Хенри V “
Сред трагедиите особено популярни са тези на Кристофър
Марлоу ("Д-р Фауст", "Евреинът от Малта" и т.н.). Публиката
харесва в частност драмите с отмъщение, например "Испанска
трагедия" от Томас Кид или "Дукесата на Малфи", които
предлагат разнообразие от бели жестокости.
“ Д-р Фауст "
Комедиите също са широко разпространени.
Поджанр, който се развива, е градската комедия,
занимаваща се по сатиричен начин с живота в Лондон
след модата на Римската Нова комедия. Примери са
"Празникът на обущаря" от Томас Декър и
"Добродетелната прислужница от Чипсайд" от Томас
Пидълтън.
Важни личности на Английския
Ренесанс
Основните литературни фигури от времето на
Английския Ренесанс са поетът Едмънд Спенсър,
философът Франсис Бейкън, поети и драматурзи като
Кристофър Марлоу, Уилям Шекспир и Бен Джонсън.
Сър Томас Мор често се счита за един от най-ранните
представители на Английския ренесанс. Томас Телис,
Томас Морли и Уилям Бърд са били едни от найпочитаните музиканти на своето време и се
възприемат като част от артистичното движение,
вдъхновило горните автори.
Уилям Шекспир
(23.04.1564 – 23.04.1616)
Уѝлям Шѐкспир е английски драматург и
поет, смятан за най-значимият автор в
англоезичната литература и един от найвидните драматурзи в световната
история.Той е наричан често „национален
поет на Англия“ и „Ейвънския
бард“.Оцелелите произведения на
Шекспир, някои от тях писани в
съавторство, включват 38 пиеси,154
сонета, 2 дълги повествователни
поеми и няколко други стихотворения.
Пиесите му са преведени на всички
значими съвременни езици и се
изпълняват по-често от тези на всеки
друг драматург.
Френсис Бейкън
(22.01.1561-09.04.1626)
Френсис Бейкън е английски
философ, юрист, политик и
писател. Баща му – Никълъс
Бейкън, е пазител на английския
печат, като Френсис Бейкън
наследява титлата. Той получава
рицарска титла през 1603, обявен
е за барон Верулам през 1618 и за
виконт Сейнт Олбънс през 1621.
И двете титли спират да се
използват след смъртта му.
Италиански ренесанс
Изготвили: Ребека, Теди, Марина и
Анет 10a клас
Възникване
Според преобладаващото мнение сред
изследователите, Ренесансът започва във
Флоренция през XIV век.Съществуват различни
хипотези за предпоставките, довели до това
събитие, като повечето от тях го свързват с
обществените и граждански условия в града, с
политическото му устройство, с меценатската
дейност на влиятелната фамилия Медичи или с
имиграцията на византийски учени след Падането
на Константинопол.
Характеристика
Терминът Ренесанс - възраждане е възприет за означаване на засиления
интерес към античността, но с нагласата за новаторство. Обновителните
процеси започват около XII век в Италия. В този изключително динамичен
период се зараждат специфични обществено-стопански отношения,
оформят се буржоазията и интелигенцията.Това е периодът на
революционни постижения. Приносите на Леонардо да Винчи, Николай
Коперник, Галилео Галилей, Парацелз, Микеланджело Буонароти и други
бележити творци и учени оставят ясна следа и предопределят множество
пътища на развитие в науката и изкуството. Превратни за обществото са
книгопечатането, новите източници на енергия, Великите географски
открития, изобретяването и усъвършенстването на огнестрелното оръжие и
др. Това е и периодът, в който Европа става водеща сила в икономическо,
политическо и културно отношение.
Наука
Развитието на знанията през XIV-XVI век съществено
повлиява на представата на хората за света и мястото на
човека в него. Великите географски
открития, хелиоцентричната система наНиколай
Коперник променят представата за размерите на Земята и
нейното място въвВселената, а работите
на Парацелс и Андреас Везалий, в които за първи път след
античността за направени опити за изучаване на строежа на
човешкото тяло и процесите, протичащи в него, полагат
началото на научната медицина и анатомията.
Големи промени настъпват и в обществените науки.
Литература
Промените в културата, литературата и изкуствата не отстъпва на
промените в стопанския отрасъл. Творчеството през Ренесанса е
със светски и хуманистичен характер, а самите творци изоставят
теоцентричните възгледи, и изобразяват човека като реално земно
същество.
Ренесансът в литературата започва с Данте, продължава
с Петрарка, Джовани Бокачо, Лудовико Ариосто, Торквато Тасо.
Западноевропейската литература се развива под влияние на
италианския Ренесанс и на научните открития и достигат апогей в
творчеството на Лопе де Вега, Мигел де Сервантес, Уилям
Шекспир, Франсоа Рабле.
Данте Алигиери
Данте Алигиери е италиански поет от
град Флоренция. Неговото най-прочуто
произведение е „Божествена
комедия“ ,връхна точка в развитието
на средновековната литература и
основополагаща за развитието на
съвременния италиански език.
Божествена комедия
Божествена комедия е съставена от три
части, Inferno (Ад), Purgatorio (Чистилище) иParadiso (Рай),
всяка от които има съответно 34, 33 и 33 песни.
Първа част, Ад, е несъмнено най-популярната и често е
публикувана под заглавиетоДантевият Ад. Първа песен
служи като въведение към цялата Божествена комедия и
така всяка част става с дължина от точно 33 песни. Числото
3 е важно, символизирано от дължината на всяка част.
Джовани Бокачо
Джовани
Бокачо е флорентински писател, поет и хуманист. Автор е
на прочутия сборник с
новели „Декамерон“ (1353). Р
ажда на 16 юни 1313 г.
вероятно в Черталдо и
израства във Флоренция, но
се формира като личност и
творец през десетгодишния си
престой в Неапол.
“Декамерон”
Декамерон е сборник от 100 новели, създаден от Джовани
Бокачо през век и считан за шедьовър на литературата. Бокачо
използва литературния похват "разказ в разказа", като цели да
изобличи лицемерието на римокатолическите духовници. Чрез
серия от анекдоти, легенди и действителни случки от живота
въвФлоренция осмива аскетизма.
Архитектура
Това е период за силно развитие на
градоустройството. Създават се
мащабни архитектурни ансамбли,
подчинени на цялостен художествен
замисъл. В строителството се
акцентира предимно на обществени
сгради, дворци, градски къщи и др. от
светски характер. Характерни са
ордерното разчленяване на стенните
плоскости, аркадите, колонадите, купо
лите, логическата съразмерност,
хармоничността и ясната тектоника,
основани на законите на
перспективата и пропорциите.
Флорентинска школа
Флорентинската школа се
отнася до творци работещи в, или
повлияни
от натуралистичния стил
разработен през 14ти век,
основно при Джото, а през XV-ти
век е водещата школа в световен
мащаб. Някои от най-известните
художници и скулптори и
архитекти на Флорентинската
школа са Филипо
Брунелески, Донатело, Микеланд
жело, Фра
Анджелико, Ботичели, Филипо
Липи, Мазолино, иМазачо.
Темпието ди Сан Пиетро
Темпието ди Сан
Пиетро в Монторио,
Рим, 1502 година, от
Браманте. Този малък
храм показва мястото
на смъртта на свети
Петър.
Храмът на Веста
Храмът на Веста, Рим,
205 година. Като един
от важните храмове на
Древен Рим става
модел за Темпието на
Браманте
Ренесанса в Испания
16-17век
Силата и красотата на ренесанса
Някаква особена мистична сила и красота има в желанието
за духовна свобода на испанската творческа мисъл. Това е
естествена художествена реакция на търсещите умове на
епохата, които са свободни единствено в полето на
мисълта. Затова и идеята за човека е колкото духовна
реалност, характерна за цяла Западна Европа, толкова и
болезнено метежен полет на мисълта към безкрайно
красиви духовни хоризонти.
Това е своеобразно скиталчество на духа към обетованата
страна на щастието, която всеки испанец търси в епохата на
XVI век.
Художествените литературни образи
Свободата е измамно близо и реално -трагично далеч. Тази
особеност на ренесансовите търсения през XVI век в Испания
ражда контраста между мнимо и реално в художествените
литературни образци на епохата. Но тук са и корените на
трагичната ирония като най-адекватно художествено средство за
битка с бездуховността на времето.
Творецът винаги отразява контрастите и усеща „синкопирания”
пулс на своето настояще, което предизвиква „смях през сълзи”.
Тъжен е смехът на духовно разкрепостения, но това е
единственото средство да опазиш свободата на творческото си
дръзновение, с което искаш да промениш света и живота на
хората. Затова и ироничният присмех на Сервантес в „Дон Кихот”
не закъснява да изяви своята пречистваща сила.
Видните писатели
Краят на 16 век и по-голямата част от 17 век представляват великата
ера на испанската литература, известна като Златната епоха. В
началото на този период, поетът Гарсиласо де ла Вега, стимулиран от
работата на Хуан Боскан Алмогавер, успява да овладее стихотворната
стъпка, размерите и същината на италианската поезия и по този начин
да я адаптира към испанския дух и така осъществява революция в
испанската поезия. Главният паметник на прозата от Златната епоха, и
един от шедьоврите на световната литература, е романът „Дон Кихот
Де Ла Манча“ от Мигел де Сервантес Сааведра. Авантюристичният
роман процъфтява; видните примери за това са тези на Матео Алеман
и Франсиско де Кеведо. Балтасар Грациан е водещ нравоучителен,
прозаичен писател.
Великата ера на Испанската
литература
Краят на 16 век и по-голямата част от 17 век
представляват великата ера на испанската
литература, известна като Златната епоха. В
началото на този период, поетът Гарсиласо
де ла Вега, стимулиран от работата на Хуан
Боскан Алмогавер, успява да овладее
стихотворната стъпка, размерите и
същината на италианската поезия и по този
начин да я адаптира към испанския дух и
така осъществява революция в испанската
поезия. Главният паметник на прозата от
Златната епоха, и един от шедьоврите на
световната литература, е романът „Дон
Кихот Де Ла Манча“ от Мигел де Сервантес
Сааведра. Авантюристичният роман
процъфтява; видните примери за това са
тези на Матео Алеман и Франсиско де
Кеведо. Балтасар Грациан е водещ
нравоучителен, прозаичен писател.
Великите драматурзи
Златната епоха също създава много велики
драматурзи. Лопе де Вега, един от най-плодовитите
автори на всички времена, написва множество
драми, комедии и религиозни пиеси. Тирсо де
Молина, Гилен де Кастро и Белвис и Хуан Руиз де
Аларкон също са блестящи драматурзи. Калдерон
де ла Барка е последният и вероятно най-добрият
драматург на епохата
Романи за измамници и хора с
непочтено поведение
Но редом с рицарските романи през XVI век в
Испания са широко разпространени и плутовските,
т.е. романи за измамници и хора с непочтено
поведение. Отразената действителност в
плутовските романи разкрива дълбоката нравствена
и духовна криза на обществото. Контрастът е налице.
Действителността е противоречива, художествените
форми за отражение - също. Широкото
разпространение на рицарските и плутовските
романи доказва драмата на испанското национално
съзнание.
Мигел де Сервантес
„Дон Кихот де ла Манча“ (на испански език: „Don
Quijote de la Mancha“) е роман от испанския писател
Мигел де Сервантес в два тома. Първият е
публикуван през 1605 година, а вторият - през 1615-а.
Творбата се смята за една от най-емблематичните в
испанската литература. На български е известна в
превода на Тодор Нейков.
Към днешна дата съществуват много адаптации на
романа, като основният текст също бива многократно
преиздаван. През 2005 година книгата празнува 400годишнина, която се отбелязва подобаващо по света.
Испанското правителство пуска в обръщение монета
от 2 евро, на гърба на която е изобразен рицарят с
леген за бръснене на главата, стара ризница и копие.
Луций Аней Сенека
Луций Аней Сенека- Сенека е
роден през 4 пр.н.е. в град
Кордуба (дн. Кордова),
Испания, която тогава е
римска провинция.
Сенека учи в Рим, където
баща му се преселва и
основава школа по реторика.
Учител на Сенека е Атал,
привърженик на стоическата
философия, който прилага
етруските вярвания към
гръцкия дух.
Лукиан от Самосата
За живота на Лукиан няма много сведения,
въпреки това те са достатъчно, за да се
пресъздаде биографията му. Част от
източниците за тези сведения са в самите
произведения на Лукиан „Сънят“ и „Два пъти
обвинен“. декламации („Тираноубиец“)
пролалии (встъпления към разговори) („Херодот,
или Аетес“)
диатриби („За скръбта“)
биографии („Демонакт“)
пародии на похвални слова („Похвала на
мухата“)
сатирични памфлети във формата на писмо
(„Александър, или лъжегадател“)
повести или пародии на повести („Истинска
история“, „Лукий, или магарето“).
Данте Алигиери
Данте Алигиери носи ясното съзнание
за божествената сила на човешкия
разум, който може да обясни новата
ренесансова картина на света. Това
определя и художествената цел на
творческите му търсения: „Ние, които
можем да познаем най-доброто, що
живее у нас, не можем да следваме
грешките и заблужденията на стадото,
но трябва да ги поправим. Защото
тези, у които живее и тупти човешката
интелигентност и разум, са надарени с
божествена свобода и не са обвързани
с никаква традиция. И затова е съвсем
естествено, че те не могат да търпят
господството на законите, но по-скоро
те самите налагат на законите своето
разбиране и своята Воля. ”
ИСПАНСКИ РЕНЕСАНС
Твърде контрастна и противоречива е картината
на испанската действителност през XVI век, когато
започва развитието на ренесансови процеси.
Влиянието на западноевропейския хуманизъм е
вече осезателно. Независимо от липсата на
реални икономически условия за промяна в
начина на живот, ренесансовата идея за човека
получава свой индивидуален, типично испански
художествен израз.
Част от Златната епоха са и
големите испански мистици
Св. Тереза от Авиля, авторка
на вдъхновена, одухотворена,
възвишена, религиозна
автобиография, и нейният
ученик Св. Хуан де ла Крус,
един от най-добрите поети на
Испания. Фрей Луис Понсе де
Леон пише изящни пасторали,
а Фернандо де Ерера –
трогателни оди, но найвлиятелният поет на периода
е Луис де Гонгора и Арготе,
чийто префинен, претрупан
стих е най-яркият израз на
стила Барок в испанската
литература; в края на 17 век
културният стил, известен
като гонгоризъм (Gongorism)
доминира в испанската
литература.
Една от Католическите църкви
Златният век на ренесанс
обхваща последната четвърт на
15 – ти век до 30 – те години на
17 – ти век. През 16 – ти век
Испания е могъща феодална
монархия със силна католическа
църква. Това определя и
характера на ренесансовата
литература през 16 – ти и 17 - ти
век. През първата половина на 16
– ти век се развиват рицарския и
пикаресковия роман (пикаро –
скитник, авантюрист). В Испания
са издадени около 129
новорицарски романа. В средата
на 16 – ти век се развива
пикаресковия роман, който е
наречен накратко пикареска.
Барока в Испания
Барок(17-18в.) се разкрива в
изкуството,литературата,арх
итектурата и
музиката.Неговото име
означава
причудлив,странен.Оформя
се през 18 в.най-силно в
испанската,италианската,не
мско-австралийската
култура.В Испания и Италия
духът на барока се подкрепя
и от идеите на католицизма.
Документ
Категория
Презентации по философии
Просмотров
68
Размер файла
3 244 Кб
Теги
1/--страниц
Пожаловаться на содержимое документа