close

Вход

Забыли?

вход по аккаунту

?

Златният век на Византия (V

код для вставкиСкачать
Златният век на Византия
(V-VІ в.) - Юстиниан
Перзентацията е подготвена от
Валентин Радушев 9а
Юстиниан І - Велики
Юстиниан I (на латински:
Iustinianus I) ( 483 - 565 ) е
император на Източната Римска
Империя (Византия) от 1 април 527
до 11 ноември 565.
С управлението на Юстиниан
започва трансформацията на
късноантичната Източна Римска
Империя в ранносредновековна
Византия. За последен път римски
император се опитва да подчини
цялото Средиземноморие.
Подобно на Октавиан Август пет
века по-рано, Юстиниан променя
държава, религия и обществото из
основи. Също като Август, Юстиниан
е способен и далновиден император.
Благодарение на добрия подбор на
съветници и военачалници,
императорът успява да съсредоточи
еднакви сили както във вътрешнотака и във външнополитически план.
Произход
Флавий Петър Сабатий е роден през 483 г. в
близкото на Скупи (Скопие) градче Тауризиум
(днес село Таор, Република Македония) и е от
селски произход. Името Юстиниан получава,
след осиновяването му от чичо му Юстин. Тази
част на Балканите остава дълго време тясно
свързана с римската култура и латински се
говори от мнозинството от населението. Много
от значимите императори от предишните 2
столетия произхождат именно от тези
провинции. Поради латинската културна среда
идеята за единна Римска империя е особено
жива, идея, към която Юстиниан ще се стреми
по време на цялото си управление.
Поради влиянието на чичо си, Юстиниан е
назначен на служба в императорския двор. Но
вместо да започне кариера в армията, той
остава в Константинопол и успешно наваксва
пропуските в образованието си. При смъртта на
император Анастасий през 518 г. Юстиниан е
вече интегриран във висшите кръгове на
обществото и е един от възможните кандидати
за трона. Той обаче доброволно се отказва от
него в полза на чичо си Юстин. Тъй като същият
е на 70 години, Юстиниан е в изгодната
позиция непосредствено да черпи опит в
държавните дела и същевременно да подготви
собственото си управление. Юстин има пълно
доверие в племенника си. Той не само го
осиновява, но и му дава поста на висш
главнокомандващ (magister militum) и консул.
Войни
През 527 г. 4 месеца преди смъртта си,
тежко болният Юстин обявява
племенника си за престолонаследник
(augustus). След безпроблемното заемане
на трона Юстиниан се съсредоточава
върху своята голяма цел - завоюването
на загубената западна част на империята
както и рекодификацията на законите, и
двете под единна християнска
религиозна формула.
Въстанието "Ника"
След победата на военачалника Велизарий срещу
персите при Дара 530 и последвалото византийско
поражение при Калиник 531, е сключен т.нар. "Вечен
мир", който струвал на империята 11 хил. паунда
злато. Вместо на изток Юстиниан насочил стремежите
си на запад, където смятал да възстанови изгубените
провинции на Римската империя.
Но преди да започне с амбициозния си план,
императорът изведнъж се изправя срещу една
заплаха на трона си - въстанието Ника. През 532 г.
префектът на Константинопол с помощта на войници
разпръсква сбирки на Сините и Зелените враждуващи агитки на почитателите на състезанията
с колесници. В резултат двете групи се съюзяват и
избухва въстание, което бързо обхваща целия град.
Скоро към него се присъединяват недоволни
граждани от висшите слоеве. В много квартали
въстаниците, чийто боен вик е "Ника" (гр. Ника =
"победа"), предизвикват пожари. Исканията им са
Юстиниан да смени градския префект и префекта на
преторианците.
За да избегне ескалация на конфликта, Юстиниан се
съгласява, което се приема от бунтовниците като
знак на слабост. Те провъзгласяват един от
племенниците на Анастасий - Ипатий, за император.
Юстиниан вече мисли за бягство, но Теодора успява
да го разубеди. Случайно в града пристигат двамата
военачалници Мунд и Велизарий с известен брой
войници. С тази неочаквана помощ въстанието е
потушено брутално. В тези събития близо 30 хил.
души намират смъртта си.
След убийството на Ипатий в църквата Света Неделя
заповядва на градския префект Теодот Тиквеника да
разследва случая. В резултат на разследването част
от виновниците са заловени и наказани. Но тогава
Юстиниан решава да обвини Теодот в отровителство
и магьосничество. Изстръгва с изтезания
самопризнания от приближените му и на тяхно
основание и поради застъпничеството на квесторът
Прокъл избягва смъртното наказание и е заточен в
Ерусалим въпреки невинността си. До края на живота
си се крие от убийците на Юстиниан в манастир.
Война с Вандалите
Веднага след потушаването на въстанието
Юстиниан се съсредоточава първо към
завладяването на Кралството на вандалите в
Северна Африка. Въпреки предупрежденията на
военачалниците, че логистичните проблеми за
едно такова начинание са твърде големи,
имперският съвет взима решение за
покоряването на Вандалското кралство.
Влияние оказва също и църквата, която се
надява да върне тамошното население в
православната вяра.
Повод за обявяване на война Юстиниан
получава, когато близкият на Константинопол
крал Хилдерих е свален от трона и заедно със
семейството си е хвърлен в тъмница. За крал е
обявен Гелимер. Императорът изисква
освобождаването на Хилдерих. Докато се
обменят писма между Константинопол и
Картаген, Юстиниан се подготвя за война.
Сключен е мир с персите, а Сардиния и
Киренайка с византийска поддръжка се отделят
от Вандалското кралство. За главнокомандващ
на похода е обявен най-способният
военачалник на Юстиниан, Велизарий.
През 533 г. войната избухва. Резултатите
надминават и най-оптимистичните очаквания.
За по-малко от година Кралството на вандалите
е унищожено. Опасността от вандалите, с
тяхната страховита бойна флота, заплашваща
цялото Средиземноморие, е отстранена
завинаги.
Война с Готите
Завладяването на Северна Африка е за Юстиниан първата крачка към въстановяването на старите територии. Скоро
настъпва удобен момент за връщането на владяната от остготите Италия в пределите на империята. Повод за военна
намеса са, както и при вандалите, борби за трона. След смъртта на Теодорих Велики през 526 г. дъщеря му Амалсунте
се жени за Теодахат, неин братовчед, който през 534 е обявен за крал. Тъй като Амалсунте е провизантийски
ориентирана, мъжът и скоро се съюзява с опозиционни сили и Амалсунте първо е хвърлена в затвора, а през 535 е
убита.
Преди да бъде свалена от трона, кралицата е сключила тайно споразумение с Юстиниан. В случай на преврат Амалсунте
трябвало да получи убежище във Византия, а Юстиниан в замяна да получи контрол над цяла Италия. Когато научава за
смъртта на кралицата, Юстиниан не се колебае дълго. Далмация и Сицилия, дотогава под управлението на остготите,
набързо са анексирани. Поставен под военен натиск, Теодахат се съгласява на преговори. Юстиниан, съзнавайки
слабите позиции на остготския крал, поставя тежки условия за мир, докато на Теодахат му остават да избира само
между две възможности: пълно подчинение на Византия или война.
Както и Юстиниан очаква, Теодахат не се съгласява на мир. В Италия е изпратена войска отново под командването на
Велизарий. Без голяма съпротива Южна и Централна Италия са завладени. През това време Теодахат е свален и
екзекутиран, а за крал е обявен Витигес. Под неговото водачество съпротивата се усилва и настъплението на
византийските войски е спряно. Остготите влизат през 539 г. в преговори с персите, които от своя страна нарушават
мирния договор с Византия и нападат източните граници на империята, като през 540 г. дори опустошават Антиохия.
За да избегнат окончателен разгром, остготите предлагат на Велизарий да се обяви за император на Западен Рим.
Велизарий действа ловко и привидно приема. Остготите му предават Равена и други важни крепости. Пълководецът
обаче се оказва напълно лоялен към императора си и когато е изпратен през 540 г. на Изток да води война с персите,
със себе си отвежда и пленения крал Витигис, множество остготски аристократи, както и цялата кралска хазна.
Измамените остготи избират за крал Тотила през 540 г. Понеже повечето от византийските войски са на Изток във война
с персите, Тотила успява за кратко време да си върне почти цяла Италия. Велизарий е върнат в Италия, но с малко на
брой войска и войната се проточва. На негово място е изпратен Нарсес, а Велизарий получава задачата да защитава,
доколкото може, източните граници срещу персите. Повечето войски са прехвърлени в Италия и Нарсес успява на два
пъти през 552 г. да нанесе тежки поражения на остготите, при които са убити водача им Тотила и неговия наследник
Тея. Италия е завладяна окончателно през 561 г.
В края на проточилите се войни с Остготската държава, византийците най-после успели да покорят цяла Италия, макар
че след отминалия жесток конфликт това била една напълно обезлюдена провинция с полу-разрушени градове. Твърди
че в Рим населението било намаляло на около 600 души.
Испания, Балканите и Персия
Още докато Нарзес води война с остготите, в
управляваната от вестготите Испания избухват
размирици. Тронът на крал Агила I е заплашен от
узурпатора Атанагилд, който се обръща за помощ
към Константинопол. Юстиниан праща войска под
командването на Либерий, италийски аристократ.
Градовете Картаго Нова (Нов Картаген), Кордоба
и Малака бързо са завладени.
Вестготската аристокрация обаче осъзнава
опасността да сподели съдбата на остготите. Кралят е
свален и на негово място се възкачва Атанагилд,
който изпълнил вече целта си, организира
съпротивата срещу византийците и настъплението им
бързо е спряно.
Балканите остават проблем за империята през цялото
управление на Юстиниан. Често хуни и прабългари
опустошават Тракия, а изградената система от
крепости не успява да ги спре ефективно. След 560
г. славяните дори започват да се заселват трайно на
Балканите.
Постоянна заплаха за Византия остава Сасанидска
Персия. Конфликтът с нея е още от времето на Юстин
I. Бойните действия се водят с променлив успех за
Византия от Кавказ до Месопотамия. През 532 г.
Юстиниан успява да сключи мир с шах Хосрой I с
цената на високи парични вноски. Мирът му е нужен,
за да осъществи завоеванията си на Запад,
сравнително малката византийска армия е
неспособна на война на два фронта.
Територия на Източната Римска империя в началото
(червен цвят, ок. 527) и в края (оранжев цвят, ок.
565) на Юстиниановото управление
Страхувайки се, че Византия ще стане прекалено
могъща след успешните войни на Запад, персите
нарушават мира през 540 г. Поради стремежа на
персите за излаз на Черно море войната се води
особено ожесточено за Колхида. Мир се сключва
едва през 562 г. Византия не губи никакви
територии, но трябва ежегодно да плаща данък на
персите.
Вътрешна политика
Дългото управление на Юстиниан е белязано от множество
затруднения в икономическото състояние на империята. Това се дължи
както на енергичната външна политика изискваща големи разходи на
ресурси и ангажиране на населението обложено с увеличени данъци и
рекрути, така и на опустошенията нанесени от варварски нашествия,
въстания и най-вече на голямата чумна епидемия 541/542 г. засегнала
широки слоеве на населението, включително и самият император.
Днешни изследователи изчисляват загубата на човешка сила от
пандемията на около 40% от жителите на Константинопол.
През 526 и 528 големият град Антиохия в Сирия е разрушен от
земетресения и разграбен от персите, след което никога не
възстановява предишното си икономическо значение.
При Юстиниан византийците за пръв път започват да произвеждат
коприна, преди това внасяна от Китай на високи цени.
Юстиниан се стреми да разгърне мащабна строителна дейност. Освен
системата от укрепления на Балканите по негово време е създаден
известният храм Hagia Sophia (Света София) в Константинопол,
забележително със своите размери архитектурно постижение, запазено
и до днес.
Юстиниан продължава политиката на предшественика си да се бори
срещу ереста. Един от основните проблеми са отношенията между
църква и държава. Юстиниан се меси постоянно в делата на църквата
и организира преследвания и екзекуции на манихеи, еретици и
езичници.
Въпреки че вече са изминали повече от 200 години от указа на
Константин Велики, с който християнството се обявява за държавна
религия, в империята все още има подръжници на езическите култове.
През 529 г. със закон се нарежда покръстването на всички езичници, в
случай, че се противят, се отнема имуществото им и се изпращат на
заточение. В същата година се закрива и Академията в Атина. Видни
граждани, обвинени в практикуване на езически култове, дори биват
екзекутирани. По времето на Юстиниан е отменена консулската
длъжност.
Успешните войни на Запад довеждат до изкореняването на
арианството. Основният проблем в църквата остава обаче въпроса с
природата на Исус. Ученията за единствената и двойствена природа на
Исус, които доминират във Византия, са несъвместими. Конфликтът
разделя дълбоко обществото. Пример за това е самият Юстиниан,
който е привърженик на учението за двойствената природа на Исус,
съпругата му Теодора от друга страна подкрепя монофизитизма.
Опитите на императора да намери компромис между двата враждуващи
лагера не носят успех. Противоречията между монофизитските църкви
на Сирия и Египет, от една страна, и римската и византийска църква,
от друга, се засилват.
Едно от най-важните постижения на Юстиниан във
вътрешнополитически план е кодифицирането на римското право в
Corpus Iuris Civilis. Макар в миналото законите да са в сила и в двете
части на империята, чрез различните императори постепенно се
образува джунгла от закони. Законите биват синхронизирани.
Юстиниан създава в Константинопол и Бейрут училища за юристи.
Императрица Теодора
Теодора е византийска
императрица, съпруга на император
Юстиниан I. Заедно със своя съпруг
тя е обявена за светица от
православната църква и се чества на
14 ноември.
През 525 г. Юстиниан се жени за
Теодора, която е от скромно потекло
и след ранната смърт на баща си
работи като танцьорка. Само за да
се ожени за нея Юстиниан променя
важащите от времето на Август
брачни закони. Според тях брак
между танцьорка и сенатор би бил
невъзможен. Въпреки това, във
висшите кръгове Теодора е
презирана заради низшия си
произход. Като силна личност
Теодора не се влияе от никого и
влиза в историята като умен и
енергичен съветник на мъжа си.
Най-силната подкрепа на
Юстиниан
По време на “Ника”
въстанието, Юстиниан е
бил буквално на ръба на
изгнаничество. Когато той и
съветниците му са пред
пристанището на
Константинопол, Теодора му
казва: “Аз съм
Императрица, аз не бягам!
Лилавото (цветът на
императора и
императрицата) е чудесен
цвят за погребение”
Юстиниан е толкова изумен,
че остава.
По съвет на Теодора, той
извиква Велизарий и избива
бунтовниците.
Велизарий
Флавий Велизарий (на латински: Flavius
Belisarius) (505–565) е един от найвеликите военачалници на Византийската
империя и един от най-известните
пълководци. Той е основният изпълнител на
амбициозния проект на византийския
император Юстиниан I да завладее отново
голяма част от Западната Римска Империя,
загубена почти век по-рано.
Независимо от това, че той е относително
по-малко известен от други знаменити
пълководци като Юлий Цезар или
Александър Македонски, способностите и
постиженията му са не по-малки, ако не и
по-значителни от тези на много от тях.
Една от постоянните особености на
кариерата на Велизарий е провеждането на
военни операции в условия на частично или
пълно отсъствие на помощ от страна на
императора Юстиниан I и Византийската
империя, независимо от което,
благодарения на военния си гений,
постоянно увенчава с успех.
Срещу вандалите
Като награда за успехите си, Юстиниан доверява на Велизарий командването на огромна
експедиция по суша и море срещу кралството на Вандалите, през 533-534 г.. Византийците
разполагат с политически, религиозни и стратегически причини за разгръщането на такава
кампания. Про-византийският крал на вандалите Хилдерих е свален от трона и по-късно убит от
узурпатора Гелимер, което дава на Юстиниан претекст за намеса. Освен това, арианите вандали
периодически преследват християните, признаващи Първия Никейски събор, осъдил арианството
като ерес и много от тези християни се обръщат в Константинопол за защита. Юстиниан се нуждае
от контрол на територията на вандалите в Северна Африка, която е жизнено необходима за
получаването на достъп до западното Средиземно море. През късното лято на 533 г., Велизарий
отплува за Африка и слиза на суша недалеч от Лептис Магна, откъдето започва марш по
крайбрежния римски път до столицата на вандалите Картаген. Силите на Гелимер (който току-що
е убил Хилдерих) и Велизарий най-сетне се срещат на десет мили от Картаген в битката при
Децимум на 13-ти септември, 533 г. Битката едва не се свършва с разгром на византийците –
Гелимер е избрал добре позицията си и има известен успех срещу силите, противостоящи му на
главния път. Византийците, обаче, имат превъзходство по двете страни на главния римски път към
Картаген. В разгара на битката, Гелимер научава за смъртта на брат си и губи инициативата. Това
дава на Велизарий възможност да прегрупира силите си, да победи и да превземе Картаген. След
втора победа на Велизарий в битката при Тикамерон, по късно същата година (15-ти декември),
Гелимер се предава 534 г. при планината Папуа, с което загубените по-рано римски провинции в
Северна Африка се връщат в империята. За тези си успехи и победата във Вандалската война,
Велизарий получава римски триумф (последния в историята) след завръщането си в
Константинопол. В процесията са показани и реликвите от храма на Йерусалим, които са спасени
от столицата на вандалите. В негова чест са раздадени медали с надпис "Gloria Romanorum",
макар че, до нас не е стигнал нито един от тях. Велизарий също е назначен единствен консул за
534 г., един от последните, получавали тази длъжност, която към това време вече се е превърнала
в церемониална реликвия от древната Римска република.
Срещу остготите
Въодушевен от успеха, Юстиниан решава да си възвърне колкото може от Западната Римска
империя. През 535 г. поръчва на Велизарий да нападне остготите. Изборът му отново е правилен,
тъй като Велизарий бързо покорява Сицилия, прехвърля се в континентална Италия, където
превзема Неапол и Рим , 536 г. През следващата година успешно защитава Рим срещу готите и се
изнася на север, превземайки Медиоланум (Милано) и столизата на остроготите Равена през 540
г., където готския крал Витигес е взет в плен. Малко преди падането на Равена, остроготите
предлагат на Велизарий да стане император на Западната Римска империя. Велизарий се
преструва, че приема и влиза в Равена по единствения възможен начин – по насип през блатата,
придружен от своите ветерани (комитатус). С влизането си в града, Велизарий бързо пленява
Витигес, възползва се от липсата на командващ, превзема града и обявява победата от името на
император Юстиниан. Предложението на готите все пак, изглежда, предизвиква съмненията на
Юстиниан и Велизарий е изпратен на изток да се справя с превземането от персите на Сирия,
критично важна за империята провинция. Велизарий тръгва на поход и провежда кратка кампания
без определен изход през 541-542 г. В края на краищата успява да сключи примирие (с помощта
на огромна парична сума – 5 000 фунта злато), по силата на което, персийците се съгласяват да
не нападат територията на Византия през следващите пет години.
Велизарий се връща в Италия през 544 г., където открива, че ситуацията силно се е променила.
През 541 г. остроготите са избрали Тотила за свой нов вожд и започнали мощна кампания срещу
византийците, възстановили контрола си над цялата северна Италия и даже са изгонили
византийците от Рим. Велизарий успява за кратко време да си възвърне Рим, но италианската му
кампания се оказва неуспешна, до голяма степен благодарение на слабата поддръжка с доставки
и подкрепления от страна на ревнивия Юстиниан. През 548 г. Юстиниан го отстранява в полза на
евнуха Нарзес, който довежда кампанията до победен край. Велизарий, от своя страна, се
оттегля от активна военна и политическа дейност.
Късната част от живота и
кампании
Уединението на Велизарий продължава до 559 г., когато армия от
славяни и българи пресичат река Дунав, превземат за пръв път
византийски земи и дори заплашват самия Константинопол. Юстиниан
поставя Велизарий начело на византийската армия, която трябва да се
справи с нашествието на българите. В тази своя последна кампания
Велизарий побеждава българите и ги прогонва зад Дунав.
През 562 г. Велизарий е съден в Константинопол по обвинение в
корупция. Обвинението вероятно е изфабрикувано и съвременните
изследователи дори предполагат, че заклетият му враг и бивш секретар,
Прокопий от Кесария, автор на «Тайната история» е бил и съдия по
този процес. Велизарий е признат за виновен и хвърлен в затвора.
Въпреки това, скоро след осъждането му, Юстиниан го помилва,
заповядва да бъде освободен и го връща в императорския двор под свое
покровителство.
Велизарий и Юстиниан, чиито, макар и понякога напрегнато,
партньорство довежда до увеличаването на размерите на империята с
45%, умират достойно с няколко седмици разлика във времето през
декември 565 г. Велизарий възможно завършва живота си в своето
владение Руфиниане в предградията на азиатската част на
Константинопол и може би е погребан в една от двете местни църкви,
вероятно Петър и Павел.
Легендата за Велизарий и
слепия просяк
В съответствие с легенда, която
добива популярност през Средните
векове, Юстиниан бил заповядал да
ослепят Велизарий и го превърнал в
бездомен просяк, който бил
обречен да моли минаващите покрай
него да «дадат обол на Велизарий»
(date obolum Belisario), преди да го
помилва. Повечето съвременни
учени смятат, че легендата е
апокрифна, въпреки че Филип
Станхоуп, британски филолог, живял
през XIX век, написал «Живота на
Велизарий» - единствената
изчерпателна биография на великия
генерал - е вярвал, че това отговаря
на действителността. Станхоуп
внимателно изучава наличните
първични източници и развива
заслужаваща внимание, но общо
взето не особено вероятна
аргументация на автентичността на
легендата.
Заключение
Управлението на Юстниниан І не случайно е
наречено “Златен Век на Византия”
Той завинаги прогонва вандалите от Северна
Африка и ги пречупва като сила, завинаги разбива
силата на готите и стабилизира империята в важен
за нея момент.
Построявайки “Света София” той поставя канон
за строене на източно православните църкви.
Всички православни църкви, джамии и дори
католически църкви от периода на ренесанаса,
дори и Ватикана са копия на Света София.
Юстиниан І Велики е най-великият
византийски император и заедно с Велизарий е
считан за един от последните византийци, който
официялно говорят латински, а не гръцки.
Документ
Категория
Презентации по истории
Просмотров
22
Размер файла
1 138 Кб
Теги
1/--страниц
Пожаловаться на содержимое документа