close

Вход

Забыли?

вход по аккаунту

?

Земетръсна опасност и намаляване на

код для вставкиСкачать
Геофизичен Институт - БАН
Земетръсна опасност и
намаляване на сеизмичния
риск за България
ст.н.с. д-р Д.Солаков, ст.н.с. д-р С.Симеонова
Геофизичен Институт - БАН
БЕДСТВИЕТО ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ
•Сравнително дълъг период на повтаряемост на силните земетресения
•Не е установена цикличност
•Краткотрайно
•Засяга големи площи
•Изключително многообразно, неопределености заложени в самото явление
•Изключително негативни директни последствия
•Голяма вероятност за вторични последствия
•Дори и слаби до умерено силни земетресения могат да доведат до кризи
•Споменът от последствията избледнява с времето
•Невъзможност за организирана реакция по време на бедствието
•Голям обем неотложни спасителни дейности за кратко време
•Дълъг възстановителен период
Геофизичен Институт - БАН
Неопределености във въздействията
За едно и също разстояние
и магнитуд са възможни
множество сценарии с
голяма дисперсия
Геофизичен Институт - БАН
СРЕДНОГОДИШЕН БРОЙ НА ЗЕМЕТРЕСЕНИЯТА
в света (Централни Балкани) според магнитуда
•
•
•
•
•
Катастрофално
Много силно
Силно
Умерено
Слабо
Магнитуд
>8
7-8
6-7
5-6
4-5
Брой
1(0.0023)
15-20 (0.02)
100-150 (0.26)
750-1000 (1-2)
5000-7000 (11)
Геофизичен Институт - БАН
В сеизмично активните райони на планетата, включително и в България,
земетръсните катастрофи, са природни бедствия с най-висок риск. След 70-те
години на миналия век, земетресенията са на първо място сред природните
бедствия с около 35% щети и жертви, пред наводненията и тропическите
циклони с по 20%. Годишният риск за жертви от земетресения се оценява на
2-3 души на един милион жители (10000-15000 годишно). За България рискът
е сравним или малко по-нисък от средния световен.
Тенденция за увеличаване на щетите от земетресенията:
големият ръст на човешките и материали ресурси в силно земетръсните
райони, които са много благоприятни в климатично отношение и богати на
природни дадености;
очевидното подценяване на реалната земетръсна опасност, водещо до
принизяване и даже елиминиране на противоземетръсните мерки, преди
всичко в строителството;
настоящите възможности на науката да предлага достатъчно ефективни
решения за намаляване на последствията от земетресенията и прогнозирането
им.
Геофизичен Институт - БАН
46
45
44
Документирани
земетресения с
магнитуд 7.0 и
по-висок
43
42
41
40
39
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
Геофизичен Институт - БАН
Първите писмени сведения за земетресенията на територията на страната се
отнасят към I век пр.н.е. Според сведенията на древните автори Страбон,
Помпоний Мела и Плининий земетресение е разкъсало Чиракманското плато и
погребало в Черно море античния град Бизоне (Каварна).
В началото на XX на територията на България се развихря
земетръсна “буря” от разрушителни земетресения.
1901 г. в района на Шабла е реализирано
земетресение с М=7.2 и епицентър в морето
на юг от нос Калиакра. Максималната
макросеизмична интензивност e Imax=10
МШК. В Калиакра, Камен бряг, Тюленово,
Българево и други селища е усетено с
интензивност I=10 МШК, а в Балчик, Каварна
и Шабла с I=9 МШК. Площта, на която е
усетено земетресението е оценена на около
610 000 km2. Земетресението е придружено от
силно бучене и е предизвикало значителни
разрушения по брега между Балчик и Шабла.
Геофизичен Институт - БАН
1904 г. в Югозападна България (в района на с. Крупник
и с. Кресна) е реализирано земетресение с М=7.8 и
епицентрална интензивност Iо=10-11МШК. Това е
най-силното, известно земетресение в България и едно
от най-силните плитки земетресение в Европа.
Земетресението е предшествано (25 минути преди
него) от друго много силено събитие с магнитуд 7.17.3. Силно засегнати са Крупник, Брежане, Симитли,
Кресна и много други селища. Площта, на която е
усетено земетресението е оценена на около 1 400 000
km2. Второто събитие е усетено дори в Будапеща и
според очевидци в гр. София са наблюдавани вълни по
земната повърхност. Повърхностните разкъсвания,
причинени от земетресението през 1904 г., са все още
видими в Кресненското дефиле.
Геофизичен Институт - БАН
1913 г. - в близост до град Г.Оряховица е реализирано е земетресение с М=7.0 и
епицентрална макросеизмична интензивност e Iо=9-10 МШК. Разрушени са селищата:
Горна Оряховица- до 95%; Велико Търново, Лясковец и Долна Оряховица- до 80%.
Сериозно засегнати са и много други селища. Площта, на която е усетено
земетресението е оценена на около 400 000 km2.
Геофизичен Институт - БАН
Първото документирано силно земетресение до гр.София е от 4 април 1818 г, с Io=8-9 МШК. Според
сведенията, представени в “Земетресения в България през ХIХ век”- "...насред Банябаши (при
турската баня) извряла жежка вода".
Най-силното документирано събитие, станало в околностите на София, е земетресението от 30
септември 1858 г., Io=9-10 МШК, което разрушава голяма част от града. С неговата реализация се
свързва появата на повърхностно разкъсване между селата, по това време, Бояна и Драгалевци и на
минералните извори в, сега съществуващия квартал, Овча купел.
През XX век най-силното земетресение, реализирано в непосредствена близост до град София е
събитието от 18.10.1917 г. с Io=7- 8 МШК и M=5.2. Земетресението е нанесло значителни повреди
върху сградите в града (от съборени стени и комини до пукнатини в зидарията и мазилката).
Геофизичен Институт - БАН
През 1928 г., по долината на р. Марица, се реализира поредица от три разрушителни
земетресения, най-силното (второто) с магнитуд 7.0 и Iо=9-10 МШК. Събитията
предизвикват значителни разрушения в градовете Пловдив, Чирпан и Първомай. Напълно
разрушени са 74000 сгради, загиват около 150 човека и над 1000 са ранени. В резултат от
земетресенията се образуват две повърхностни пукнатини, всяка с дължина от няколко
десетки километра. Площите, на които са усетени земетресенията са съответно 470 000
km2, 500 000 km2 и 195 000 km2. С тези земетресения се свързва и началото на
застраховането от земетресения у нас.
Геофизичен Институт - БАН
Територията на страната е силно засегната от земетресението от 04.03.1977 г. в района на
Вранча (Румъния) 1977 г. в огнище Вранча (Румъния), в което се генерират
междиннофокусни земетресения с дълбочина над 60 km, става земетресение с М=7.2, Iо=8-9
МШК и дълбочина 90-110 km. На територията на България размерите на последствията са:
частично до напълно разрушени - 8470 сгради, жертви -125 човека.
Геофизичен Институт - БАН
След 1928 г., на територията на България, не са реализирани други катастрофални земетресения.
Най-силното събитие след 1928 г. е второто от двойката земетресения през 1986 г., с магнитуди
5.3 (февруари, Iо=7-8) и 5.7 (декември, Iо=8), реализирани в близост до гр. Стражица. Силно
пострадали са селищата Стражица, Асеново и Марково – до 80% разрушения. Второто
земетресение усилва ефектите от предхождащото го събитие до значителни повреди и
разрушения, включително и в нови и по-масивни сгради и съоръжения. Разрушени са частично
или напълно 15000 сгради, жертви-2 човека, ранени 60. Последствия от земетресението - поява
на пукнатини в почвата и пътищата, избликване на вода, образуване на малки пясъчни и кални
вулкани в ниските оводнени терени, активизиране на голяма част от свлачищата и др.
Земетресението е усетено в област от 180 000 km2.
Геофизичен Институт - БАН
Сеизмична опасност и сеизмичен риск
Сеизмична опасност (сеизмичен хазарт)
Максималните очаквани земни движения за дадена точка (място) в следствие на
земетресение за даден период от време.
Изразява се чрез максимално ускорение (скорост, преместване), макросеизмична
интензивност и др.
Зависи от разпределението на земетресенията около разглежданата точка, магнитудите и
периодите на повтаряемост на земетресенията, конкретните инжинеро-геоложки условия,
затихването на земните движения с разстоянието.
Природна даденост, която не може да бъде контролирана от човека.
Представя чрез карти с очакваните сеизмични въздействия за различен период на
повтаряемост (или годишна вероятност за случване).
Сеизмичен риск
Очакваните загубите (жертви, ранени, разрушения в сградния фонд и др.) в следствие на
сеизмична опасност.
Няма риск, дори в райони с висока сеизмична опасност, ако там няма хора, сгради,
съоръжения и други стопански обекти, които могат да бъдат засегнати от земетресение.
Сеизмичният риск може да бъде управляван.
Геофизичен Институт - БАН
Основна стратегия за намаляване
на сеизмичния риск – превенция
1. Създаването на адекватни карти за сеизмичната опасност е първата стъпка за
намаляване на риска.
2. Регламентиране на държавно ниво чрез съответни нормативни документи задачите
свързани със сеизмичната опасност - сеизмичен мониторинг, оценка на сеизмичната
опасност (хазарт) и сеизмичния риск.
3. Строителство, съобразено със сеизмичната опасност – антисеизмично строителство,
което ще доведе до намаляване на човешките и икономическите загуби.
4. Разработка на сценарии за последствията от силни земетресения за всички.
урбанизирани територии – установяване на най-уязвимите места и допълнителни мерки
при необходимост.
5. Повишаване готовността за посрещане последиците от силни земетресения –
превантивни мерки, обучение на населението, адекватно планиране на спасителните
дейности и др.
6. Системи за ранно предупреждение.
7. Ефективно градоустройствено планиране, съобразено с природните особености и
наличното устройство на населеното място.
8. Ефективна система за застраховане – собствеността е не само право, но и задължение.
9. Активно взаимодействие между науката, застраховането и държавните и други
ръководни органи от всички нива на управлението на страната.
Геофизичен Институт - БАН
Сеизмичната опасност на територията на България
Оценена с методите на прогнозното сеизмично райониране (началото на 80-те години
миналия век. Крайните продукти:
Карта на Възможните Огнища на Земетресения (ВОЗ)
Картати на сътресаемостта (КС) с различни периоди на повторяемост (1000 години е
нормативна за строителството у нас от 1987 г.
Карта на Възможните Огнища
на Земетресения (ВОЗ)
Карта на сътресаемост
(период на повтаряемост 1000 г.)
7.6-8.0 7.1-7.5 6.6-7.0 6.1-6.5 5.6-6.0 5.1-5.5 4.6-5.0 4.1-4.5
4.1-4.5
4.6-5.0
Силистра
Видин
Русе
Свищов
Монтана
4.1-4.5
Добрич
Плевен
Шумен
4.1-4.5
Ловеч
4.1-4.5
4.6-5.0
Габрово
София
Сливен
Перник
4.6-5.0
4.6-5.0
4.1-4.5
4.1-4.5
Варна
В.Търново
Кюстендил
Ст.Загора
Самоков
Бургас
Ямбол
Пловдив
Благоевград
Разлог
Хасково
Банско
Кърджали
Г.Делчев
4.6-5.0
4.6-5.0
Ивайловград
Петрич
Интензивност (MSK)
6
7
8
10 0
9
50 km
Геофизичен Институт - БАН
Сеизмично осигуряване на сградите и съоръженията в България
•До началото на 1958 г. не са осигурявани срещу земетръсни въздействия.
•1957 - Първият действащ "Правилник за проектиране и строеж на сгради и инженерни
съоръжения в сеизмичните райони" основан на сеизмостатистическа карта на райониране,
отразяваща наблюдаваните интензивности (степени) от документираните до тогава
земетресения.
•1961 г. и 1964 г. картата е преоценена, като са занижени площите на зоните от VII, VIII и IX
степен.
• 1977 г.- след земетресението във Вранча са добавени нови площи от VII и VIII степен в
придунавската част на Северна България.
•1987 г. е въведен нов Правилник, основан на сеизмичното райониране на България.
В момента се разработва нов правилник, в съответствие с евронормите (ЕС8)
Таблица 2. Разпределение на площите в % от територията на България
с различна сеизмична степен
вид на картата
повторяемост 1000 г. (правилник, 1987)
правилник 1961-1964 г.
допълнена карта от 1977 г.
Максималнa наблюдавана интензивности
VI
2
78
60
36
сеизмична степен
VII VIII IX
51
28
19
17
4
1
34
5
1
49
11
4
VII
98
22
40
64
Геофизичен Институт - БАН
Оценка на риска от земетресения
Две нива:
-Средногодишен риск – оценява се на базата на оценката на сеизмичния хазарт
(опасност);
-Оценка на последствията от силни земетресения (конкретен сценарии – даден
магнитуд и местоположение).
И за двете нива, сеизмичния риск се оценява на основава на физическото,
икономическото и социалното въздействие върху всички елементи на социалноикономическата система (сгради, население, икономика, подземна и надземна
инфраструктура). Необходимо е да се вземат в предвид и възможните
последствия от вторични ефекти.
Геофизичен Институт - БАН
Вероятностна оценка на очаквани въздействия с период на
повтаряемост 1000 г. за Софийски регион
PGA(g)
43.0
0.45
42.9
42.8
0.40
SOFIA
42.7
0.35
42.6
0.30
42.5
0.25
42.4
42.3
22.6
22.8
23.0
23.2
23.4
23.6
23.8
24.0
0.20
Геофизичен Институт - БАН
Сеизмична опасност за гр. Пловдив (475 години, интензивност – МШК)
(с отчитане на почвени условия)
Геофизичен Институт - БАН
Детайлна Оценка на последствията от силно земетресение за
община Триадица, гр. София (EC-проект RISK-UE)
Преобладаващи
повреди (брой)
% съотношение на
повредите (брой)
Модел на сеизмичното въздействие
Преобладаващи
повреди (площ)
% съотношение на
повредите (площ)
Геофизичен Институт - БАН
ПРОЕКТ
ОЦЕНКА НА СЕИЗМИЧНИЯ РИСК И ПОТЕНЦИАЛНИТЕ ЩЕТИ ОТ
РАЗРУШЕНИЯ НА СГРАДИ И ИНФРАСТРУКТУРА В НАСЕЛЕНИ МЕСТА НА
ОСНОВА НА ГЕОГРАФСКИ ИНФОРМАЦИОННИ СИСТЕМИ/ГИС/, КАТО
ЕЛЕМЕНТ ОТ ЕДИННАТА НАЦИОНАЛНА БАЗА ДАННИ
(АЛИАНС/АУРЕ, в партньорство с ДАИТС, ГФИ/ЦЛСМСИ, Университети,
Институти, Общини, Фирми)
Земетръсен
сценарий за
град Русе
(в интензивност I)
Геофизичен Институт - БАН
Ñ å è çì è ÷ å í Ñ ö å í à ð è é çà ãð . Â ð à ö à
Ì à êñè ì à ë í à í à á ë þ ä à â à í à è í òå í çè â í î ñò
È í òåí çè âí î ñò
5
5 - 5 .9
6 - 6 .4
6 .5 - 6 .9
7 - 7 .4
7 .5 - 7 .9
8 - 8 .4
8 .5 - 8 .9
9 - 9 .4
9 .5 - 1 0
N
W
E
S
Геофизичен Институт - БАН
Заключение
Сеизмологичните изследвания безспорно доказват реалното високо ниво на
земетръсна опасност за страната. Науката дава предупреждение за опасност и
оценява приблизително последствията от нея. За съжаление, поуките от
земетресенията, реализирани в началото на 20-ти век, на територията на България,
днес са изтрити от паметта на хората и преобладава мнението за относителна
земетръсна безопасност. Опитът от минали земетресения у нас, а и от световната
практика показва, че обществото взима мерки постфактум, т.е. след реализацията на
бедствието.
Голямата част от активните действия на човека за намаляване на сеизмичния риск
опират до икономическия потенциал на държавата, до отделените средства за
създаване и поддържане на готовността при земетресение и преодоляване на
последствията от тях. Световният опит показва, че превенцията е в основата на
намаляването на природните рискове.
Първата крачка в превенцията е направена, когато на една маса седнат
управляващи, законодатели, институции, посрещащи последствията и
представители на науката.
Геофизичен Институт - БАН
Документ
Категория
Презентации по философии
Просмотров
87
Размер файла
7 186 Кб
Теги
1/--страниц
Пожаловаться на содержимое документа