close

Вход

Забыли?

вход по аккаунту

?

Фейлетоните на Алеко

код для вставкиСкачать
Фейлетоните на Алеко
Константинов
1.По "изборите" в Свищов
2.Тържеството на
Велзевула
3.Молитвата на
Велзевула
4.Честита Нова година
5.Смиррно! Рота-а п´ли!
6.Кандисахме!
7.Дребни работи
8.Сеятели на рабски
чувства
9.Миш-маш
10.Страст
11.Ех че гуляй му
дръпнахме!
12.И сега бият, брате мой
13.Херострат II
14.Един белгийски
министър
15.Разни хора, разни
идеали I - IV
16.Panem et circenses
Паметник на Алеко
Константинов
Фейлетони живот и творчески път
1863, 1 януари - в Свищов, в семейството на заможния
търговец Иваница Хаджиконстантинов се ражда Алеко
Константинов
1872-77 - учи в Свищовското училище и в Априловската
гимназия в Габрово
1877 - по време на Руско-Турската война е писар, заедно с Ив.
Вазов, в канцеларията на свищовския губернатор
1881 - завършва средното си образование в гр. Николаев,
Русия; като ученик издава собствено ръкописно списание,
пише стихове, превежда "Отело" от Шекспир
1885 - завършва право в Новоросийския университет в Одеса
1885-86 - работи като съдия и прокурор в Софийския окръжен
съд
1886-92 - първо е помощник-прокурор, а после и съдия в
Софийския апелативен съд; два пъти е уволняван по
политически причини; по настояване на П. П. Славейков
превежда поезия - Пушкин, Лермонтов, Некрасов, Молиер, В.
Сарду, Ф. Копе, като преводите му се печатат в "Библиотека
"Св. Климент" под редакцията на П. Каравелов; създава първия
туристически клуб "Урвич"; възниква компанията "Весела
България", съставена от интелигенти
1889 - посещава Всемирното изложение в Париж
1891 - заедно с приятели от "Весела България" и от културното
дружество "Славянска беседа", в което членува, посещава
Земеделското индустриално изложение в Прага
1893 - посещава Колумбовото изложение в Чикаго; в сп. "Български
преглед" започва да излиза пътеписът му "До Чикаго и назад"
1894 - участва в работата на първия журналистически конгрес;
кандидатства за народен представител в родния си град; "До Чикаго и
назад" е отпечатан в самостоятелно издание; в сп. "Мисъл" започва да
излиза "Бай Ганьо"; А. Константинов започва поредицата на своите
фейлетони, които, заедно с негови пътеписи, дописки, статии, излизат
във в. "Знаме" - орган на Демократическата партия начело с П.
Каравелов
1895 - "Бай Ганьо. Невероятни разкази за един съвременен българин"
излиза като самостоятелно издание; А. Константинов поставя началото
на масовото организирано туристическо движение у нас с изкачване на
Черни връх
1896 - юрисконсулт на Софийско градско управление; подготвя
хабилитационен труд на тема "Правото за помилване по повод на
новия наказателен закон" с цел да стане преподавател по углавно и
гражданско право в Юридическия факултет на Софийския университет;
до края на живота си е адвокат на свободна практика в София
1897, 11 май - убит е погрешка (стрелят от засада, за да убият
пътуващия във файтона заедно с А. Константинов адвокат М. Такев) по
пътя между Пловдив и Пазарджик, близо до с. Радилово
Псевдоними: Башибозук, Беньо Наков, Въса
Пъцова и Щастливец.
Личностното, гражданското и творческото
реализиране на Константинов съвпада с първите
стъпки на новоосвободена България, с процеса
на изграждане на нейната нова материална и
духовна култура. Той живее с непознато дотогава
чувство за цивилизация и прогрес, със
съзнанието и отговорността на обществен
възпитател. Потопен е изцяло в своята
съвременност; не търси сравнения, корективи,
критерии в миналото. Интересува го
националната ситуация и проблематика в
европейския и световен контекст.
Хумористичното отношение към реалността е
част от мирогледно-поведенската му система.
Творецът притежава неподдаващо се на догми
съзнание, вродена способност да приема нещата
в тяхната нееднозначност, изменчивост и
подвижност, свободно да ги размества, взаимно
да ги замества и свързва според художествената
логика.
До края на живота си създава над 40 фейлетона,
повечето от които са отзвук на конкретни събития.
Основни теми във фейлетоните му са потъпкването
на изборните права на българския народ,
поведението на министри, депутати, на монарха,
наболели обществени проблеми. Морално
извисената личност на твореца уравновесява гнева
и смеха, ненавистта и болката, предпазва го от
заслепение, от нарушаване на художествена и
етична мяра. Смехът е овладян и артистичен, смях,
който изобличава, но и забавлява. Константинов
разгръща фейлетона най-често в ироничен план и
чрез асоциации, въпроси, обръщения, намеци,
коментар въвежда читателя в ироничната "игра",
създава атмосфера на доверие, на свободно
бъбрене и събеседване. Хумористичната
атмосфера прониква в целия фейлетон - от
заглавието до послеписа и подписа. Нови за
традициите на жанра са фейлетоните "Страст" и
"Честита Нова година", където обект на ирония е
авторът, дистанцирал се от себе си, доказал своята
духовна независимост, утвърдил се като личност.
Паметник на Щастливеца на Черни връх,
Витоша
-->
Паметник на Алеко на лобното му място
Характерни черти на Алековите фейлетони
- няма подробни битови описания и авторови
характеристики
- разчита на белетристично извеждане на ситуацията и
персонажа
- предпочита иронията, хумористичното и сатиричното
начало, което не достига до сарказъм
- избягва епитетите и разчита повече на глаголите и
съществителните, на виртуозното владеене на речевите
интонации
- Алеко оставя героите му да се само разкриват чрез
речева характеристика, поведение, жест, постъпка
- много по-ясно в сравнение с фейлетоните на Ботев е
оформен централният образ, крепящ единството на
фейлетоните
- в сравнение с Ботев концептуалната яснота на
фейлетона е по-отчетлива
- разчита на подробност
- композициите му са виртуозни
- талантът му се разкрива в това идеите му да намират
образ
- характерна е ироничната маска
- носи невероятен артистизъм; умее да се въплъти, да
стане такъв, какъвто не е – лицемер
- владее езика на социалните прослойки
Основни теми във фейлетоните
- корупцията в политическия живот и в
печата
- незачитане правата на народа
- изборите като насилие и терор
- фейлетоните, насочени срещу
Фердинанд
Фейлетонистът Алеко Константинов се
ражда от сблъсъка с политическата
действителност. Творбите му са
директно насочени срещу Стоиловия
режим, който сменя правителството на
Стамболов.
АЛЕКОВИТЕ ФЕЙЛЕТОНИ
Фейлетоните на Алеко са най-късните му
текстове, написани са всички в последните три
години (1894-1897) преди смъртта му. Това са
около петдесет текста, някои от които са трудни
за разграничаване от разказите му толкова,
колкото са трудни за разграничаване разказите
му за Бай Ганьо от фейлетона.
Фейлетоните са най-силният израз на една
човешка и гражданска съвест, която и преди
това е била достатъчно ясно означена в
текстовете на Алеко. Ако те добавят нещо ново
в портрета на белетриста, то е приносът му в
един жанр, който още във Възраждането е
получил високо развитие. В теоретичен аспект
те са извънредно благодатни, защото
позволяват в съпоставка с разказите да се
видят много ярко посоките и тенденциите в
развитието на тези жанрове в литературата ни
от онова време.
Фейлетонната традиция в 80-те и 90-те години
отпраща към Възраждането и към нелитературните
функции на литературата. В българските условия
фейлетонът тогава е бил едновременно и
политическа статия, и критическа рецензия, и
натурфилософски очерк, и художествен разказ. Това е
било възможно, защото истинската природа на
фейлетона е хибридността. И защото сам по себе си
той е жанр между публицистиката и художествеността.
Алеко Константинов великолепно е прочел именно
тази черта в природата на жанра. Ако един
злободневен проблем не се чете под белетристичния,
комичния, фарсовия или гротесков израз на един
текст, той по-скоро не е фейлетон. Добрият фейлетон
е двулик като римския бог Янус, който с едното си
лице гледал към миналото, а с другото - към
бъдещето. Различното при фейлетона е само това, че
първото му лице е обърнато към съвременността
(чрез конкретното явление, което бичува), а второто към бъдещето (чрез обобщението, което носи). Във
всяка литература фейлетоните от втория тип са много
малко. В българската могат да се изредят няколко
имена, сред които на първо място са Христо Ботев и
Алеко Константинов.
Ако продължим теоретичните
разсъждения заради литературноисторическите им стойности в 90-те
години и началото на века, ясно ще
видим защо фейлетонът - от хората
около кръга „Мисъл” започва да се
разглежда като бедния роднина на
разказа и новелата, който не се
срамува от своето бедно роднинство.
Там, където разказът и новелата
издават самочувствието си на високо
изкуство, там фейлетонът влиза без
никаква претенция, говорейки за
нещата от живота, оцветени
единствено от субективното авторско
негодувание. И Алековите фейлетони
стават прекрасна илюстрация на това
налагащо се тогава разбиране.
Съчетаващ лирическото и хумористичното,
Алековият фейлетон остава обаче труден
за определяне. Ако все пак е възможно да
се въведе поне един общ и неоспорим
критерий, то той трябва да визира
отношението към реалния (обективния)
факт, върху който се изгражда текстът,
фейлетонът е рожба на злобата на деня и
на наранената съвест на автора си.
Хумористичният разказ е история, случка,
обагрена от иронично мировъзрение, което
не води до сатиричен патос, както при
фейлетона.Ако съществува разлика между
фейлетона и хумористичния разказ, то тя
добре може да се види, като се сравнят
Алековите „По изборите в Свищов” и
„Страст”.
Първият - „По изборите в Свищов” - е типичен
фейлетон:
- прикован към времето си и силен в
конкретността си;
- възможен за четене днес само с бележки и
обяснения;
- вътрешно наситен от напрежения, които
постоянно припламват или са готови да
избухнат в изобличителен патос.
Вторият - „Страст” - е:
- една злободневна, но добродушна история,
разказана с ирония и самоирония;
- изграден по лаконичната формула на разказа
„нещо е такова, но престава да бъде”;
- възможен е за възприемане без
задължителните коментарни бележки, които
фейлетонът изисква поради плътната си
обвързаност с един конкретен във времето на
създаването си факт или явление.
Някои от фейлетоните на Алеко,
независимо от високата степен на
обвързаност с конкретното, са така
изградени, че могат да се възприемат и
като разказ, доколкото имената и събитията
в тях зазвучават крайно обобщително.
Такъв фейлетон е „Тържеството на
Велзевула”:„Великий Сатана! Още малко!
Още малко помогни ми и... ха, ха, хаа!
финис либерта.С „тримата байрактари”
свърших... Драган беше светец! Влязох под
кожата на Драгана, той почна да хули
Петка; влязох под кожата на Петка и Петко
провали Драгана; Влязох под ко-жата на
Стефана, той изрина Драгана да се скита
немил-недраг по чужбина, а Петка натика в
дупката. ”
ФЕЙЛЕТОНИТЕ НА АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ
ХУДОЖЕСТВЕНО-ПУБЛИЦИСТИЧНО ОТРАЖЕНИЕ НА
СЪВРЕМИЕТО НА ТВОРЕЦА
Дълбок социален анализ на българската
действителност, талантливият сатирик
постига в своите фейлетони-художествен
летопис на обществено-политическия живот у
нас през 90-те год. на миналия век.
Алековият фейлетон определяме като плод
на конкретния политически факт с
подчертана актуалност на темата и
съдържанието. Той продължава традициите
на възрожденския фейлетон със своята
безкомпромисност, принципност, удивителна
гражданска смелост и ангажираност. До
фейлетониста Ботев, Алеко се доближава по
асоциативността на изображението, по
умението да пародира и да създава контакт с
читателя чрез представата за познатото и
типичното.
Интересен тематичен кръг представляват
фейлетоните, в които са осмени видни политически
дейци от управляващите партии - „Тържеството на
Велзевула”, „Молитвата на Велзевула” и др.
Авторът се вълнува от теми ,свързани с
отрицателните явления на нашия живот. Централно
място в творбите му заема темата за морала на
откъсналия се от народа герой на деня, блестящо
доразвита в „Бай Ганьо”, „Пази, боже, сляпо да
прогледа”, „От много ум”, „Разни хора-разни
идеали”. Особено интересно е взаимоотношението
автор-герой. Алеко има рядката дарба да се
превъплъщава максимално в душевността на своя
герой.Той наблюдава унижаването на собственото
им човешко достойнство като едно от проявленията
на характера на байганьовците.
Князът е осмян и във фейлетона”ХеростратІІ”прицел сега е антиславянската политика на
Фердинанд и неговата грандомания. Като при Ботев
думата „суджук” поражда асоциации, така думата
„конюшня” поражда асоциации с антиславянската
политика на княза, който се заканва да превърне
„славянска беседа”, това славянско гнездо, в
конюшня.
В своите фейлетони Алеко открива найдълбоките рани на българския обществен,
политически и духовен живот, в българската
психология и манталитет. Наред с
изобличението на ниската политическа култура
и битовата нищета, писателят разкрива
деформациите на човешката личност като
резултат от обществената атмосфера. Героите
от фейлетоните „Разни хора-разни идеали” не
се свеждат само до помощник-регистратора,
политическия престъпник от времето на
Стамболов, буржоата-лъжепатриот, който
мечтае за печалби и грабежи, приспособенеца,
който се стреми да уреди личното си
благосъстояние. Това, което ги обединява е
общото робско мислене, дребнавостта,
раболепието, кариеризма, силното влечение
към парите, липсата на нравствено ценни
идеали.
Във фейлетоните “Разни
хора-разни
идеали”/1897г. ,в.
„Знаме”/ ,писателят
замисля да пресъздаде
най-ярките типове на
времето.Монологичната
форма в първите три
фейлетона позволява
героите да разкрият сами
интимната си същност и
да се използва.
Първият от фейлетоните „Разни хора-разни
идеали” разкрива същността на герой, който
предизвиква презрение и отвращение.
Помощник-регистраторът е нищожен чиновник,
разкъсван от завист и амбиции, незначителни
като самия него. Голямата му цел е да „изтика
регистратора”. Чрез монолога героя се
саморазобличава, разкривайки „голямата си
мечта” - да има звънец на бюрото си. Той се
стреми да заеме по-високо място в служебната
йерархия, да забогатее - „бейски” да живее. В
името на това е готов на подлост и всякакво
безобразие: „Подлец ли? Архиподлец ти
ставам аз тебе, брайно, ама где оня късмет”.
Доноси ,анонимни писма ,заплашвания ,лъжи
,унижения разкриват мерзката му
психика.Героят е жалък и отвратителен.Жалък
е, когато се оплаква и търси причината за своя
неуспех, жалък е, когато припомня „заслуги”,
отвратителен е, когато смята своя егоизъм и
безличие за патриотична заслуга.
Във втория от тях словото на амнистията,
изпълнено с тържество и задоволство слага забрава
над политическите престъпления на героя.
Триумфиращият смях на победителя/„Ура, да живее
амнистията!”/, възклицанията и подвикванията
/”Наливай!”, „Стига...”, „Браво!”, „Уу”/ разкриват
мерзката му психика. Особено силен е цинизмът на
насилника във финала, когато. Заявява: „...всички
наши дела са вършени за спасението, за славата и
за величието на България”. Героят е циничен и
жесток. Той е проводник на злото, а добрува.
Чувството на автора за справедливост ражда гнева и
изобличението. Конкретният повод, за да се
развихри фантазията му, са богатствата на
Македония, истинските стимули за мнимия му
патриотизъм-Солунската митница. Героят защитава
философията на раболепието „покорна глава сабя
не я сече”, за да използва благоприятния
политически момент, когато неговата партия е на
власт: „Ех, че келепир, майка му мечка! ...Ето, туй се
казва патриотизъм. Всичко друго е вятър!”.
Типът на еснафа-приспособенец от третия
фейлетон на „Разни хора-разни идеали”,
отвръща поглед от неправдите и безобразията
в живота. Богатият му жизнен опит определя
философията На пасивно и робско отношение
към живота: „Политика къща не храни”, „Кривоправо-мълчи си”, „Мълчи си, няма да оправиш
света”. 3а героя богатството е мерило за
благополучие и достойнство. Цената на
това”преуспяване” е аполитичност и кротуване
- „... свий си опашката и си налягай
парцалите”.Материалното преуспяване в
живота и кариерата в обществото приема
политическите беззакония и сдобряването със
силните на деня.Това, според Алеко, е
обществено зло.
Фейлетоните и пътеписите на Алеко
Константинов носят проблемна дълбочина и
идейно богатство, които всяко време
преоткрива в себе си.С истински талант той
разработва сатиричния жанр в нашата
литература.Сатирите му имат пречистваща
сила. Зад всеки образ се чувства живото
присъствие на автора с неговия буден ум, с
обичта му към човека. Отразявайки в комична
светлина опакото на живота, творецът поражда
желание за борба с пошлостта и
хищничеството във всичките им форми. В това
се крие пречистващата роля на смеха,
придаваща на Алековото литературно
наследство огромна естетическа стойност.
Документ
Категория
Презентации
Просмотров
120
Размер файла
1 350 Кб
Теги
1/--страниц
Пожаловаться на содержимое документа