close

Вход

Забыли?

вход по аккаунту

?

Димчо Дебелянов

код для вставкиСкачать
Димчо Дебелянов
Димчо Дебелянов (роден като Динчо Дебелянов) е
български поет, автор на лирични и сатирични
стихотворения, публикувани в различни периодични
издания.
•
Димчо Дебелянов е роден на 28 март 1887 в Копривщица в
семейството на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина - в
което е последното, шесто дете, кръстен е на дядо си Динчо
Дебелян. През 1896 г., след смъртта на бащата, семейството се
премества в Пловдив при най-големия брат Иван. Там Димчо
Дебелянов учи в „Жълтото училище“, по-късно в Пловдивската
мъжка гимназия,сега Гимназия с хуманитарен профил "Св.Св.
Кирил и Методий", където пише първите си стихотворения, които
после изгаря.
•
През 1904 г. семейството на Дебелянов се преселва в София и
наема квартира на ул. „Оборище“ 46. През 1906 г. в списание
„Съвременност“ са отпечатани първите публикувани творби на
поета: „На таз, която в нощи мълчаливи“, „Когато вишните
цъфтяха“ и други, които са подписани с името Димчо Дебелянов.
По това време той е на 19 години и негов кумир е Пенчо
Славейков, малко по-късно и Пейо Яворов.
•
След 1907 г. Димчо Дебелянов сътрудничи на „Българска сбирка“,
„Съвременник“, „Нов път“, „Оса“ и други издания. В
хумористичните издания той печата сатирични творби с
псевдоними, като Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор и други. През есента
на 1907 г. се записва в Юридическия факултет на Софийския
университет „Свети Климент Охридски“, следващата година се
премества в Историко-филологическия факултет, но следва само
две години. Любознателен по природа, научава френски, руски,
английски език и превежда автори като Бодлер, Верлен, дори
Шекспир.
РОДНА КЪЩА И УЧИЛИЩА, В КОИТО УЧИ
БЪДЕЩИЯ ПОЕТ
ДА СЕ ЗАВЪРНЕШ В
БАЩИНАТА КЪЩА,
КОГАТО ВЕЧЕРТА
СМИРЕНО ГАСНЕ
И ТИХИ ПАЗВИ ТИХА НОЩ
РАЗГРЪЩА
ДА ПРИЛАСКАЕ ТЪЖНИ И
НЕЩАСТНИ…
“ГРОХОТНО СТРАХОТНО ВРЕМЕ”
• В края на октомври 1912
г. Димчо Дебелянов е
мобилизиран в 22-ри
пехотен тракийски полк
в Самоков. През
Балканската война е
обикновен войник в
Самоков. От септември
1913 г. е преместен в
Школата за запасни
офицери в Княжево. Две
години по-късно е
произведен в чин
подпоручик. В началото
на Първата световна
война сам настоява да
бъде изпратен на
фронта, макар че не
подлежал на
мобилизация. В края на
януари (29 януари) 1916
г. заминава като
доброволец на
СВЕТЛА ПОБЕДА
• През нощта на 30 септември ротата, чието командване
му е поверено от няколко дни, влиза в сражение с
англичаните. Подпоручик Дебелянов, пада убит в това
сражение на 2 октомври 1916 г., около 10 часа
сутринта в боя близо до Горно Караджово (днес
Моноклисия), на 29 години и 6 месеца. Погребан е на
следващия ден в двора на българската църква в Демир
Хисар.
ГРОБЪТ
•
•
През 1931 г. по инициатива
на литературния кръг „Живо
слово“, костите му са
пренесени в родната му
Копривщица. По-късно
скулпторът Иван Лазаров е
поканен да направи паметник
на поета. При едно от
посещенията си в
Копривщица, той видял баба
Лила Паралеева (изгубила
съпруг и син във войните), да
седи на прага на портата си подпряла глава на ръка и
унесена в мисли. Това му
дало идеята за паметника.
Тъй като Лила Паралеева
скоро след това починала,
скулптора използвал за модел
баба Лала Душкова[1].
Скулптурата „Майка“ е
поставена на гроба на поета
през 1934 г.
Родната къща на Димчо
Дебелянов в Копривщица е
реставрирана и през 1958 г. е
превърната в къща-музей.
СИРОТНА ПЕСЕН
Ако загина на война,
жал никого не ще попари изгубих майка, а жена
не найдох, нямам и другари. Ала сърце ми не
скърби приневолен живя сирака
и за утеха може би
смъртта в победа ще дочака.
Познавам своя път нерад,
богатствата ми са у мене,
че аз съм с горести богат
и с радости несподелени.
Ще си отида от света тъй както съм дошъл, бездомен,
спокоен като песента,
навяваща ненужен спомен.
ЛИТЕРАТУРНО НАСЛЕДСТВО
•
•
•
•
1.ПРЕДСТАВИТЕЛ НА СИМВОЛИЗМА МЕЖДУ ДВЕТЕ
СВЕТОВНИ ВОЙНИ; „НАЙ-НЕЖНИЯТ ПОЕТ В НАШАТА
ЛИТЕРАТУРА”, ЕДИН ОТ „ПРОКЪЛНАТИТЕ ПОЕТИ”,
КОИТО ИЗБИРАТ ДЪЛГИЯ ПЪТ НА САМОПОЗНАНИЕТО
И ДУХОВНОТО СЪВЪРШЕНСТВО, „ ОБРЪЩАТ ГРЪБ”
НА ГРУБИТЕ МЕРКАНТИЛНИ СТРАСТИ…
2.ОСНОВНИ ТЕМИ И МОТИВИ:
А.РАЗМИНАВАНЕ МЕЖДУ МЕЧТА И РЕАЛНОСТ,
СПОМЕН И БЛЯН;
Б.САМОТАТА, НЕУДОВЛЕТВОРЕНОСТТА,
НОСТАЛГИЯТА ПО МИНАЛОТО, ВЪТРЕШНОТО
РАЗДВОЕНИЕ, НЕПОСТИЖИМОСТТА НА МЕЧТИТЕ,
ОБРЕЧЕНОСТТА…
В.ВОЙНАТА И ЧОВЕКЪТ ВЪВ ВРЕМЕ НА ВОЙНА АНТИХУМАНННАТА СЪЩНОСТ НА ВОЙНАТА,
ОБЕЗЛИЧАВАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА, СЛИВАНЕТО С
МАСАТА, ДЪЛГА КЪМ НАРОДА И РОДИНАТА,
ПРИМИРЕНИЕТО СЪС СМЪРТТА.
3.ЖАНРОВА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ТВОРБИТЕ:
А.ПРОИЗВЕДЕНИЯТА, ПИСАНИ ПРЕДИ УЧАСТИЕТО
НА ПОЕТА ВЪВ ВОЙНИТЕ СА ЕЛЕГИИ,Т.Е В ТЯХ
ПРЕОБЛАДАВАТ МЪКА, БОЛКА, ОТЧАЯНИЕ И
СОНЕТ/СТИХОТВОРЕНИЕ ОТ 14 СТИХА, КАКВОТО Е
• 4.ФОРМА НА ПРОИЗВЕДЕНИЯТА-АЗОВА, ИЗПОВЕД.
• 5.”БЕЛЕЗИ” НА СИМВОЛИЗМА:
А.ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ЕЛЕГИИТЕ СА БЕЗ ЗАГЛАВИЯ;
Б.АКЦЕНТЪТ Е ВЪРХУ ДУШЕВНИЯ СВЯТ И ЛИЧИ
СТРЕМЕЖ ЗА БЯГСТВО ОТ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА,
ЗАТВАРЯНЕ В „КУЛИ ОТ СЛОНОВА КОСТ”;
В.СПЕЦИАЛНО ВНИМАНИЕ СЕ ОБРЪЩА ВЪРХУ
ФОРМАТА НА СТИХА, НЕГОВАТА СЛОВЕСНА
ИЗЯЩНОСТ, МУЗИКАЛНОСТ;
Г.НАЛИЧИЕ НА СИМВОЛИ/ОБОБЩЕНИ ОБРАЗИ/:
а/ДОМА, МАЙКАТА, ПРАГА ,ПЪТЯ, НОЩТА, ДЕНЯ,
ЗОРАТА, СЛЪНЦЕТО, ПРОЛЕТТА, МОРЕТО
• 6.ЛИРИЧЕСКИ ГОВОРИТЕЛ – САМОИДЕНТИФИЦИРА СЕ
КАТО СКИТНИК, ЗАТВОРНИК, ПЕЧАЛЕН СТРАННИК,
САМОТНИК, „РАЗНОЛИКА, НЕСТРОЙНА ДУША”,
ИЗГНАНИК…
ПЛОВДИВ
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
Как бяха скръбни мойте детски дни!
О, колко много сълзи спотаени!
Тук първи път се моя взор стъмни
и безпощадна буря сви над мене.
Тук първи път чух възглас: - престани:
да вярваш и да дириш - забранен е
на любовта плодът - и в зли страни
мечтите ти навек ще бъдат пленни.
И днес аз бродя в тоя скръбен град едничък дом на мойта скръб бездомна аз бродя за утехата нерад и кат загубен в пустошта огромна.
И толкоз черни мисли ми тежат,
че аз не искам нищо да си спомна.
Произведенията на
Димчо Дебелянов
• Стихосбирки
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
Посвещение
Копнежи
Замиращи звуци
Станси
През април
Спомени
Под тъмни небеса
Под сурдинка
Ранни стихотворения
Новооткрити стихотворения
КЪЩАТА МУЗЕЙ “ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ”
• Къщата е построена от дядото на Димчо (Динчо Дебелян)
през 1830г. и представлява неголяма двуетажна постройка
в обширен тих двор. Тя се отличава с изключително нисък
таван на приземния етаж, което говори за ниския ръст на
обитателите й от една страна и от друга за скромния живот
който те са водели. Тази част от къщата е била използвана
през зимата, която тук е особено студена и продължителна.
Обзавеждането и подредбата са автентични, в типично
копривщенски стил и придават много топлота и уют.
Вторият етаж от къщата разполага с голям чардак, който се
е ползвал от семейството през летните месеци. Измежду
предметите, изложени тук може да се видят родната люлка
на поета, много стари книги, бюро и др.
• В двора на къщата днес е разположен един от най-хубавите
паметници в България – шедьовърът на проф. Иван Лазаров
„Паметник на майката”.
• Къщата е обявена за музей през 1958г. От мес. септември
2006г. до момента тя е затворена за реставрация.
ПРЕЗЕНТАЦИЯТА Е ДЕЛО НА:.
МАРТИН СТОЯНОВ,
ПМГ “ИВАН Вазов”,
11.в клас
Документ
Категория
Презентации по литературе
Просмотров
42
Размер файла
3 454 Кб
Теги
1/--страниц
Пожаловаться на содержимое документа