close

Вход

Забыли?

вход по аккаунту

?

Димчо Дебелянов

код для вставкиСкачать
Димчо Дебелянов
Презентация
Димитър,Делян,Каролина 8е
1.Биография(със съкращения)
Димчо Велев Дебелянов е роден на 25 март 1887 г. Вельо Димчо
Дебелянов, бащата на поета, произхождал от стар абаджийски род,
а майка му- Цана Илиева Койчова била една от най-добрите
ученички на Неофит Рилски. На деветгодишна възраст Димчо
загубва баща си. Семейството изпада в тежко материално
състояние. Най-големият брат Иван по това време е чиновник в
Пловдив.
.........................................................................................
Сред записките на негов съученик : “ Ние тогава живеехме в
квартала Бунарджик, който единствен по онова време беше
залесен. До късни нощи обикаляхме с Димчо, разговаряхме и се
опознавахме. Това беше през 1904 г. Той правеше впечатление със
своята затвореност и уединеност. Странеше изобщо от всички, от
самия живот, четеше много. Той говореше само за живота и имаше
верни, безпогрешни наблюдения върху хората. Нашата дружба
трая само един месец, през което време бяхме непрекъснато
заедно. Пишехме и двамата, но не си четяхме стихотворенията.
Димчо беше погълнат цял от грижата си и живееше в оскъдица. “
.........................................................................................
В Първа мъжка гимназия е един от най-добрите ученици и най-добрият
декламатор. Така на патронния празник на гимназията през 1905 г., Димчо е
трябвало да рецитира Вазовото стихотворение “Елате ни вижте!”. Съученик на
поета предава случката така : “След подходящото слово и музикален номер- на
сцената се яви любимецът на гимназията Димчо Дебелянов, посрещнат с бурни
ръкопляскания, за да каже стихотворението от Иван Вазов “Елате ни вижте!”. В
душите си ние съжалявахме, че княза още го нямаше, за да чуе това бунтарско
стихотворение. Притихна залата и думите на вдъхновения декламатор заплющяха
като камшици. Към края на декламацията вратата се отвори и някой извика:
- За среща на негово величество княза!
Всички станаха и се обърнаха към вратите. Музиката засвири “Шуми
Марица”. Директорът се притече и посрещна госта, като го придружи до ложата
му. Димчо беше спрял декламацията, но не бе забравил до къде бе стигнал. След
минута-две, за изненада на всички, Димчо се обърна право срещу княза, преметна
с ръка русите си коси и като тръсна глава, извика:
И вие, които живейте в палати –
Елате ни вижте!
В залата настъпи такава тишина, че наистина би се чуло муха да избръмчи.
Пръв се окопити князът и почна лукаво да ръкопляска. След него галерията
ревеше от възторг. Ръкопляскаха и от салона. Димчо се яви на два пъти, поклони
се и сияещият му засмян поглед не се откъсваше от нас в галерията.” На
следващият ден директорът на гимназията Станимир Станимиров е викан за
обяснение в двореца.
.........................................................................................
След завършването на гимназията започва продължително търсене
на работа. Най-после е назначен за пресметач в Централната
метеорологическа станция. През следващата учебна година се записва
студент в Юридическия факултет на Софийския университет. През 1907
г. се запознава с Николай Лилиев, който го сближава с Георги Райчев и
Димитър Подвързвачов. Скоро връзката помежду им прераства в
приятелство. Така образуват литературна четворка, в която ролята на
духовен баща се пада на Подвързачов. След Балканската война
четворката се разраства в литературен кръжец, в който участват още
Йордан Йовков, Константин Константинов, Николай Райнов.
.........................................................................................
До последното си заминаване на фронта през февруари 1916г.
Дебелянов се е изявил вече като зрял и нежен лирик, като творец,
способен да извлече от българския език неподозирани звуци и мелодии.
Не са случайни думите на Яворов, казани след като вече слепият поет е
прочел поемата му “Легенда за разблудната царкиня” : “Този човек ще
надмине всички ни!”
От българските поети Дебелянов се прекланя пред Пенчо Славейков.
По повод смъртта му в Италия през 1912 г. Дебелянов посвещава
стихотворение, отпечатано в сборника “В памет Пенчо Славейков”.
.........................................................................................
В хаоса на войната Димчо вижда безмилостна стихия, която слива
“малък и велик” пред “суровата вярност на дълга”. Но над този дълг,
който сам той изпълнява, той вижда единението на хората пред
смъртната им съдба, запълнено с някакъв висш хуманен смисъл. Поетът
вижда противника не като враг, а като човек, жертва със същата участ, на
която е бил подвластен и този, който го е убил. Най-ярко този хуманизъм
изпъква в стихотворенията “Един убит” (“Той не ни е вече враг”).
Поваляния противник е поставен в делнична битова картина, сред
природния пейзаж- “в хлътналия слог”. Над него, като висше смирение е
протегната “клетата майчина ръка”. Но това съжаление е отрезвено от
съзнанието за нелепостта на милосърдието в суровата битка:
Смешна жал, нелепа жал
в грохотно, жестоко време!
.........................................................................................
“Изведнъж - пише очевидецът Тихомир Геров - както стърчеше прав,
той вдигна ръце, завъртя се, изпусна револвера и лопатката и се свлече
на земята, като притискаше с ръка раната. Опита се да разкопчее дрехата
си, но не можа.И краят дойде!?
2.Биографична таблица
Дата
28.03.1887
По-важни събития
Роден в гр.
Копривщица
Интересни факти
Последното от шесте деца в семейството на
Вельо Дебелянов и Цана Илиева
1896 г.
След смърта на баща
му семейството се
изселва в
гр.Пловдив
Учи в "Жълтото училище". Първите години на
гимназията учи в мъжката гимназия
"Александър I", където пише първите си
стихотворения, които после изгаря.
1904 г.
Семейството му се
преселва в гр.
София
Наемат квартира на ул.Оборище №46
1906 г.
1907 г.
В сп. "Съвременност" Първите му творби са наречени: "На таз, която
са отпечатани
в нощи мълчаливи", "Когато вишните
първите
цъфтяха"
публикувани творби
творби на поета
Сътрудничи на
"Българска сбирка",
"Съвременник",
"Нов път", "Оса" и
много др.
Дата
По-важни събития
Есента на
1907 г.
Записва в юридическия
факултет
1908 г.
Записва в историкофилологическия
факултет литература, но
следва само две
години.
Октомври
1912 г.
Постъпва в казармата
29.01.1916.г
Пристига на фронта
където престоява
около осем месеца.
2.10.1916г.
Загива в боя близо до
Демир Хисар
Интересни факти
Бива разпределен в 22 пехотен тракийски
полк в гр. Самоков. Две години покъсно е произведен в чин подпоручик.
Животът си завършва на възрастта от 26
години и 6 месеца като командир на
рота
3.Другите за него
Психологическата драма на Димчо Дебелянов
Елка Константинова
Наричат го "тих", "безшумен", "меланхоличен" поет ония негови
изследователи, които се поддават на външните си впечатления от
звуковото и композиционно съвършенство на стиховете му, на
носталгичния патос, който създава неповторимата дебелянова поетична
атмосфера. Всъщност зад привидната "безшумност" на откровенията му
се спотайват дълбоки психологически конфликти - почти както при
Яворов, но поднесени без риторика и без изпепеляваща стихийност.
Драматизмът на лириката му е лишен от каквато и да било
преднамереност и показност; съдържа се в психиката му, оформена от
противоречието между дисхармонията в обществения и личния му живот
и страстния му копнеж към хармония и усъвършенстване на характера.
Дебелянов не живее само със спомените и бляновете си /както пишат
мнозина негови изследователи/, а с настоящите си разочарования и
надежди. Поетическата му мисъл не блуждае извън общественото
пространство; съсредоточена е върху конкретния му вътрешен свят в
безстрастното време "когато гасне мълком живот неживян".
Драмата му е социалната драма на безхлебния интелигент,
чиито благородни пориви се сблъскват с общественото
равнодушие. В миговете на временно отчаяние поетът възприема
щастливите си състояния на духовно тържество като бълнувани,
като нереални, като "хор на ангели в дните предишни":
"сън е бил, сън е бил тихият двор,
сън са били белоцветните вишни.
Социалната си участ той възприема като предопределение и
проклятие на съдбата и организира духовната си енергия в борба
за съхраняване на една висока нравственост, за съхланяване на
чистотата и красотата на белоцветните вишни в тихия бащин
двор. Единствените щастливи спомени в тревожната му памет са
дните на ранното му детство в Копривщица, които се превръщат в
поетически символ на душевно равновесие и хармония. Но още от
детството започват грижите и мрачните спомени, тихите "черни
мисли" по "скръбните дни", които Дебелянов иска да забрави.
.........................................................................................
“Впечталенията ми от Димчо са великолепни.И като поет, и като другар,и
като приятел,и като човек-той беше образцов.След като биде убит ние го
сложихме веднага до Бойтова и Яворова-и не сбъркахме.Но това стана чак
след като биде убит.”
Николай Райнов
“Той имаше съзнание на поет,но казваше:”Не искам да съм популярен поет”
Мария Дебелянова-Григорова
Критика
ДИАЛЕКТИКА НА СПОМЕНА
Йордан Ефтимов
Винаги съм се учудвал на какво се дължат постоянно добрите котировки
на Дебелянов в масовото българско литературно съзнание. Неговите
стихотворения нямат мястото на Яворовите направи, които за това съзнание са
очевидно майсторски, те не изглеждат толкова изкусни, но за сметка на това
от същата перспектива притежават една характеристика, която им дава
позиция дори по-добра от тази на Яворовите изпипаности - нещо като
неръкотворност, невидим за обикновеното око контур на творческата работа.
В действителност Дебеляновата поезия е реторическа, но съществено за
реториката му е именно това, че звучи “естествено”. Това, което доста мъгляво
можем да наречем традиционна българска литературна историография,
поставя авторите, натоварени от националните литературни институции със
значимост, в позицията на икони, за които се правят по-скоро благосклонни
предположения, отколкото да се интерпретират или анализират творбите им.
Дебелянов, автор по-скоро типичен в реторическите стратегии, които ползва,
отколкото странен иноватор, се оказва парадоксално подобен на Вапцаров по
отношение на интуициите за поетическата форма. И масовото колективно, и
повечето литературни историци (с техния неосъзнат импресионизъм) ги ценят
високо като майстори на поетическата форма, отричайки или незабелязвайки
зае
Край
Създатели:Делян и
Димитър 8е
С помощта на Каролина
8е
Използвани са статии
от:Интернет и
Литература за 8 клас
Всички права запазени.....
Документ
Категория
Презентации по литературе
Просмотров
107
Размер файла
254 Кб
Теги
1/--страниц
Пожаловаться на содержимое документа