close

Вход

Забыли?

вход по аккаунту

?

Биографични бележки - Гео Милев

код для вставкиСкачать
Гео Милев
Презентация на Златина Андонова
Биография
►
►
►
►
►
►
►
►
Гео Милев (Георги Касабов Милев - 15.01.1895, Раднево - след
15.05 1925 - София)
Роден е в учителско семейство. Баща му изоставя учителството и
урежда книжарница и издателство в Стара Загора.
От детска възраст проявява интерес към литературата и
рисуването.
През 1907 г. в детското вестниче "Славейче" (бр.15 от 5.1.1907) е
отпечатано първото му стихотворение.
1907 – 1911 – като ученик в Старозагорската гимназия издава
ръкописни вестници, съставя сборници, които сам илюстрира,
пише хумористични, патриотични и интимни стихотворения;
подписва се Гео Милев, Гео Касабов, Георги Милич, Гео Милич.
Ученическите му стихове са повлияни от творчеството на
П.П.Славейков, когото смята за свой учител в поезията и
естетиката.
Превежда от руски език стихове на А.С. Пушкин, М.Ю. Лермонтов,
Н.А. Некрасов, А.С. Колцов, А.А. Фет и др.
1911 – 1912 г. Следва романска филология в Софийския
университет.
►
►
►
►
►
►
►
►
►
►
1912-1914 продължава образованието си в Лайпциг, където слуша
лекции по философия и по театрално изкуство и пише дисертация за Р.
Демел.
Декември 1913 г. в сп. "Листопад" се появяват първите му публикации
- "Литературно-художествени писма от Германия".
По това време Гео Милев е горещ привърженик на индивидуализма и
естетизма
ориентира се в немската литература и в културния живот в Германия,
увлича се от модерната немска поезия.
Юли 1914, заминава за Лондон, където се запознава с английската
литература, изучава английски език.
Връща се в Германия, за да продължи образованието си. Гео Милев е
заподозрян, че е английски шпионин, и е арестуван в Хамбург от
немската полиция. Поради липса на доказателства е освободен.
През 1915 се връща обратно в България. Отпечатва в ограничен тираж
литературни листове за Ст. Маларме, Р. Демел, П. Верлен, Ем. Верхарн
и Фр.
1915-1916 заедно с Н.Икономов организира в Стара Загора театрална
трупа, която изнася няколко представления.
Март 1916 е призован да отслужи военната си повинност в ШЗО в
Княжево. Оттам като старши подофицер е изпратен в 34-и троянски
полк, който е на позиция при Дойран, срещу англичани и италианци
29.04.1917 неговият пост е открит от англичаните и е подложен на
артилерийски огън. Милев е тежко ранен в черепа и загубва дясното
си око.
►
►
►
►
►
►
►
►
►
►
Февруари 1918 г. заминава със съпругата си за Берлин, за да бъде
опериран; остава до март 1919 г.
Наблюдава революционния кипеж в Германия и по-късно го отразява в
някои откъси от"Грозни прози".
В Берлин превежда и печата експресионистичното списание “Акцион”.
1919 – 1922 издава списание “Везни” в София.
1922-23 отразява светогледа си в страниците на списание “Пламък”
1924 – 01.1бр. на списание “Пламък”. В него Гео Милев печата статии,
"Грозни прози", поемата "Септември", началото на поемата "Ад".
Заради поемата "Септември" книжка 7-8 на сп. "Пламък" е
конфискувана, а Милев е даден под съд.
01.1925 г. списанието е забранено.
14 май 1925 Гео Милев е осъден на една година тъмничен затвор,
глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за
2 години.
Той решава да обжалва делото пред Апелационния съд, но на 15 май е
арестуван от полицията и изчезва безследно; убит и заровен в общ
гроб в Илиянци.
Статии от списание “Везни”
Езикът
Предварително и неотвратимо условие за художествено творчество е материалът; художникът трябва да владее боите и рисунка, музикантът
- гамите и хармонията, поетът - словото, езика.
От писателя не се иска филологическо, а психо-естетическо познаване
на езика - езика като материал за художествено творчество, а не
обикновен човешки израз на мисли, описание на вещи и случки и пр.
Въпросът е: българският писател, българският поет, българският език.
Отговорът е сърцераздирателен: българският писател не знае
български език. Ний нямаме един определен от дълга литературна
традиция установен в своите богатства литературен език, защото
нямаме литературна традиция. Днес ние слагаме основите на
литературна традиция - и трябва същевременно да положим и
основите на литературен език. Този, който полага основите на
литературна традиция - той полага и основите на литературен език:
писателят.
Бедата е там, че има мнозина, които мислят, че нашият литературен
език трябва да се реставрира. Нямаме какво да реставрираме, а трябва
да създадем, да установим създаденото. Типичен и известен
реставратор на някакъв въображаем чист литературен български език
е Балан;
И скръбно е, когато по негов ум се повличат и писатели, и
поети - и пишат "вси" вместо "всички", "заистина" вместо
"наистина" и пр. Това не е чистота, а нечистота - забъркване на литературния език; защото е безсмислено да казваш
"заистина", когато всеки българин казва "наистина"...
Но целта на тия и други, още по-чудовищни балановски абсурди
е друга - и похвална: да се очисти българският език от
всевъзможни чужди примеси - руски най-вече; всяка крайност е
абсурд - без смисъл и оправдание. Абсолютните пуританци в
българския литературен език не искат да оставят нито една
чужда дума; и се получават нови безсмислици, като напр.:
"безо̀бразно" вместо "безформено", "скупно" вместо "заедно",
"балкан" вместо "планина" и пр.
Абсолютното пуританство постига по този начин тъкмо обратен
резултат: не "чистота", а нечистота в езика. Излишен и
безполезен е този пуритански сецесионизъм на някои български
поети, това разчленение - вместо "сдружаване" - на общите
усилия за създаване на общ литературен език. А целта е: да се
утвърди - не да се измисли - българският литературен език.
Народен театър
Никога Народният театър не е падал тъй дълбоко в преизподнята на
художественото невежество и художествената анархия - както днес: това
впечатление имат всички ценители на изкуството у нас - близки или отдалечени от
театъра.
В театъра, дето имаме колективно творчество - за да получим единен, цялостен
художествен резултат, трябва да имаме една художествена воля, обединяваща
отделните индивидуални творчества в едно общо, единно усилие към желания
художествен резултат.
Ако досегашните културни управления на страната имаха поне частица от понятие
за работата в един художествен институт, в един театър - Народният театър щеше
още от самото начало на съществуването си да бъде оставен като съвършено
автономен държавен институт, който да се развива по своя собствен път - по пътя
на изкуството, а не по волята на онези - некомпетентни в художествено отношение
хора, които... са му давали някакви незначителни годишни субсидии.
Но днес, когато Народният театър е лишен от каквато и да е държавна субсидия той е лишен окончателно и от своята автономия; това е последният резултат на
постоянната театрална политика на М-вото на просветата, резултат, постигнат от
днешния министър на просветата; негова е заслугата. Дали г-н министърът мисли,
че като отнема окончателно на Народния театър необходимата за него автономия че това е художествена полза за самия театър?
Никой не иска да отрича заслугите - в миналото - на Ив. Вазов, а още по-малко да
огорчава старините му. Не Ив. Вазов е виновен за всички днешни нещастия в
българската литература и българския театър - а онези нехудожественици, които
продължават да крепят неговите надживени, стари - отпреди 30 и 50 години идеали и стремежи: онези нехудожественици, които "управляват" днес театъра и
цялото българско изкуство и с достойнство носят трагичното прозвище
"вазовщината". Но времето казва своята заповед: вазовщината трябва да напусне и
театъра, и литературата.
Септември
Нощта ражда из мъртва утроба вековната злоба на роба:
своя пурпурен гняв - величав.Дълбоко сред мрак и мъгла.Из тъмни долинипреди да се съмне из всички балкани из дебри пустинни из гладни поля из
кални паланки села градове дворове из хижи, колиби из фабрики, складове,
гари хамбари чифлици воденици работилници юзини
заводи: по пътища и по завои високо по сипеи, урви, чукари, бърда, през
слог и рид през глухи усои през есенни жълти гори
през камънаци вода мътни вади ливади нивя лозя овчарски пладнища
глогини изгорели стърнища трънаци блата: изпокъсани кални гладни
навъсени измършавели от труд загрубели от жега и студ уродливи сакати
космати черни боси изподрани прости диви гневни бесни - без рози и песни
без музика и барабани без кларинети, тимпани, латерни, флигорни,
тромбони, тръби:на гърба с парцаливи торби в ръцете - не с бляскави
шпаги,а с прости тояги,шопи със сопи с пръсти с копрали с търнокопи с вили
с брадви с топори с коси и слънчогледи - стари и млади - се спуснаха всички
отвред - като отприщено стадо от слепи животни,безброй яростни бикове - с
викове с вой (зад тях - на нощта вкаменения свод) полетяха напред без ред
неудържими страхотни велики:
НАРОД!
Ето иде дядо Мраз
Чакай, детко, да обуем
топлите чорапки,
че навън, погледай - падат,
падат, падат капки.
Ще изсипе отвисоко
той чувала си навред и ще побелей полето
в сняг и скреж, и лед.
Дъжд вали и вятър вее
непрестанно, всеки час:
скоро, скоро ще пристигне
тук при нас и дядо Мраз.
Един ден ще се събудиш
рано, рано сутринта,
през прозореца ще видиш побелял навън света.
Дядо Мраз - студен, замръзнал,
и със сняг отрупан цял иде дядо Мраз и носи
на гърба голям чувал.
И снежинки много, много,
хвъркат с лекички крилца,
като бели пеперудки,
като весели деца...
Иде през гори, балкани чак от Черното море;
с лед и сняг, и скреж чувалът
му напълнен е добре
Вятърът сега неспирно
вън реве със страшен глас
и ни казва и повтаря:
"Иде, иде дядо Мраз!“
Информацията е взета от www.slovo.bg
Документ
Категория
Презентации по литературе
Просмотров
29
Размер файла
829 Кб
Теги
1/--страниц
Пожаловаться на содержимое документа