close

Вход

Забыли?

вход по аккаунту

?

Антон Павлович Чехов

код для вставкиСкачать
Антон Павлович Чехов
Презентация
Изготвил: Доника от 10.а клас
Биография
• 1860 г., 29 януари – роден в Таганрог.
• 1868 г. – постъпва в местната гимназия.
• 1879 г. - заминава за Москва и постъпва в медицинския
факултет на Московския университет.
• 1883 г. – получава лекарско звание
• 1890 г. - заминава за Сахалин, остров за каторга и
заточение, където изучвав живота на пратените там
хора.
• 1892 г. - купува имението Мелихово, където помага на
местните селяни като лекар.
• 1904 г. – заминава да се лекува в Германия, където и
умира.
Творчество
•
•
•
•
•
•
•
•
1884 г. - "Приказките на Мелпомена“
1886 г. – “Пъстри разкази“
1887 г. - "В полумрака“
Края на 80-те - "Иванов", "Горски дух", "Сватба“,
"Мечка", "Юбилей“ и др.
1890 г. - "Сърдити хора“
1892 г. - "Чайка", "Вуйчо Ваньо“
1893-1894 г. - "На заточение", "Палата #6“
"Три сестри“, "Вишнева градина“, “Човекът в калъф”,
“Дамата с кученцето”, “Душичка”
“Албум” - откъс
След това началникът направи с ръка жест, който означаваше, че не
може да говори от вълнение, и заплака, сякаш не му подаряваха
скъпия албум, а, обратно, отнемаха му го... После, като се поуспокои
малко и каза още няколко прочувствени думи и като даде на всички
да стиснат ръката му, той, при гръмките радостни викове, слезе долу,
седна в каретата си и изпратен с благословии, замина. Като седеше в
каретата, почувствува в гърдите си наплив от непознати досега
радостни чувства и още веднъж заплака.
Дома го очакваха нови радости...
— Господа — каза той преди десерта, — преди два часа аз бях
удовлетворен за всички онези страдания, които се налага да
преживее човек, който служи, тъй да се каже, не на формата, не на
буквата, а на дълга. През цялото време на моята служба аз винаги
държах за принципа: не публиката за нас, а ние за публиката. И днес
аз получих висша награда! Моите подчинени ми поднесоха албум...
Ето! Аз съм трогнат.
“Човекът в калъф” - откъс
Ето на, съвсем наскоро, само преди месец-два в нашия град умря
един Беликов, учител по гръцки език, мой колега. Вие, разбира се, сте
чували за него. Беше забележителен с това, че винаги, дори при найхубаво време, ходеше с галоши и чадър, и непременно с топло зимно
палто. И чадъра си държеше в калъф, и часовника в калъфче от сив
велур, а когато вадеше ножчето да си подостри молива, и ножчето му
беше в калъфче; и сякаш че и лицето му беше в калъф, тъй като
непрекъснато го мушеше във вдигнатата си яка. Носеше тъмни очила,
плетена жилетка, слагаше в ушите си памук и когато се качваше на
файтон, нареждаше да се вдигне гюрукът. С една дума, у тоя човек се
забелязваше един постоянен и непреодолим стремеж да се огради с
някаква обвивка, да се опакова, тъй да се каже, в калъф, който да го
изолира, да го защити от външни влияния. Действителността го
дразнеше, плашеше го, държеше го в постоянна тревога и може би, за
да оправдае тоя си страх, отвращението си от настоящето, винаги
хвалеше миналото и онова, което никога не е бивало; и древните
езици, които преподаваше, бяха за него всъщност същите тия галоши
и чадъра, в който се криеше от действителния живот.
Документ
Категория
Презентации по литературе
Просмотров
17
Размер файла
230 Кб
Теги
1/--страниц
Пожаловаться на содержимое документа