close

Вход

Забыли?

вход по аккаунту

?

Заглавие на презентацията

код для вставкиСкачать
ИНТЕГРАЦИЯТА В ИКОНОМИЧЕСКИЯ И
ПАРИЧЕН СЪЮЗ И ЕВРОСИСТЕМАТА
Калин Христов
Българска народна банка
7 август 2004 г., Хисар
ПАРИЧНИТЕ СЪЮЗИ
В МИНАЛОТО И ДНЕС (1)
•
•
Парични съюзи са формирани още през XVIII и XIX век.
Можем да различим две основни форми на паричните съюзи (Bordo & Jonung,
1999).
– Национални парични съюзи – САЩ, 1789 г.; Германия, 1857 г.; Италия, 1861 г.
– Мултинационални парични съюзи
Латински паричен съюз - 1865 – 1927 г. – Франция, Белгия, Италия и Швейцария.
През 1868 г. се присъединява и Гърция. Испания, Австро-Унгария, Румъния,
Сърбия, България и Сан Марино кандидатстват за членство в съюза, но не са
приети.
Скандинавски паричен съюз – 1873 – 1920 г. – Дания, Швеция и Норвегия.
Страните от Скандинавския паричен съюз постигат по-голяма интеграция поради
близките структури на техните икономики. И при двата съюза не се създават
политически и административни наднационални институции (няма и обща
централна банка), които да управляват съюза.
ПАРИЧНИТЕ СЪЮЗИ
В МИНАЛОТО И ДНЕС (2)
•
•
•
Уникален ли е Икономическият и паричен съюз, който съществува днес в
Европа? Да, ....... но идеята не е нова. Просто е реализирана една идея, която
съществува от 1867 г.
Felix Esquirou de Parieu – 1867 г. - предлага на основата на Латинския паричен
съюз да се изгради “Европейски паричен съюз” и да се въведе обща валута
“Европа”. Проектът включва също изграждане на федерална държава, наречена
....”Европейски съюз”, управлявана от ....”Европейска комисия”, чиито членове
ще бъдат избирани от националните правителства. Проектът предвижда и
формирането на по-късен етап на .... “Европейски парламент” (Einaudi, 2000,
2001).
Chevalier – 1868 г. – предлага изграждане на международен комитет за контрол
на емисията на общата валута и последваща трансформация на този комитет в
международна централна банка.
• Защо не се реализира този проект?
– Позицията на трите хегемона: Великобритания, Франция и Германия
(Einaudi, 2000, 2001; Jevons, 1868).
ПРОЦЕСЪТ НА ИНТЕГРАЦИЯ (1)
Присъединяване към ЕС
и ИПС
Предприсъединителна
фаза
Копенхагенски
критерии
Присъединяване към
Еврозоната
Следприсъединителна фаза
Членство в
Евросистемата
€
Участие в ERM II
Мин. 2 години
Маастрихтски
критерии
ПРОЦЕСЪТ НА ИНТЕГРАЦИЯ (2)
• Изграждането на Икономическия и паричен съюз се основава на
философията, че изграждането на паричен съюз е постепенен
процес, основан на конвергенция между отделните икономики, като
членството в Еврозоната и въвеждането на единната валута е
естествен завършек на процеса на конвергенция.
• Дискусионният въпрос.
– Конвергенция на икономиките → Единна валута
– Единна валута → Конвергенция на икономиките
• Теорията за оптималните валутни зони – ОВЗ (Mundell, 1961)
– ОВЗ като предварително условие за паричен съюз
– ОВЗ като следствие от паричния съюз (Frankel & Rose, 1998)
ЗАДЪЛЖЕНИЕТО НА НОВИТЕ СТРАНИ
- ЧЛЕНКИ НА ЕС
• Всички нови страни - членки на Европейския съюз, се
задължават да приемат еврото като национална
валута.
• Новите страни членки нямат възможност за “opt-out”
клауза както Великобритания и Дания. Решението за
въвеждането на еврото е “КОГА”, а не “ДАЛИ”.
• От момента на присъединяване към ЕС всяка страна
членка участва в Икономическия и паричен съюз със
статута на страна с дерогации (Art. 122 of the EU
Treaty).
ЧЛЕНСТВО В ИПС vs. ЧЛЕНСТВО В
ЕВРОСИСТЕМАТА
СТАТУТ
УЧАСТИЕ В ИПС
Предприсъединителна фаза
Няма
Не
Следприсъединителна фаза
(вкл. ERMII)
Член на ИПС с
дерогации
Ограничено
Еврото е
национална
валута
Пълно
Членство в Евросистемата
ПРЕДПРИСЪЕДИНИТЕЛНА ФАЗА
•
Трябва да бъдат изпълнени Копенхагенските критерии.
– Стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията; върховенство на закона;
спазване на човешките права и защита на малцинствата
– Функционираща пазарна икономика, способна да посрещне конкурентните сили в
единния пазар
– Възможност на страната да посрещне задълженията, произтичащи от членството й
в ЕС
•
•
•
•
Приемането на ценовата стабилност като основна цел на централната банка.
Гарантиране на независимостта на централната банка (вкл. забрана за
директно финансиране на публичния сектор).
Участие в предприсъединителна процедура за наблюдение на фискалната
позиция (PFSP).
Други ангажименти
– Свободно движение на капитали
– ЕСЦБ – кооперация в областта на статистиката
СЛЕДПРИСЪЕДИНИТЕЛНА ФАЗА
•
Многостранен процес на наблюдение на икономическото състояние на
страните членки, осъществяван в рамките на ECOFIN.
– Спазване на общите задължения, произтичащи от Договора за членство
– Спазване на задълженията, свързани с валутната политика на страните членки
•
Придържане към принципите на икономическа политика, заложени в Broad
Economic Policy Guidelines.
– Broad Economic Policy Guidelines (BEPG) се формулират всяка година от ECOFIN
– Прилагането на принципите на икономическа политика, заложени BEPG, не е
задължително, но е препоръчително
– Ако заложените принципи в BEPG не се спазват, ECOFIN може да предложи на
страната мерки за корекция на нейната икономическа политика
– Основен елемент, вграден в BEPG, е Пактът за стабилност и растеж (SGP)
МААСТРИХТСКИ КРИТЕРИИ (1)
• Конвергенция на равнището на инфлация.
– Постигане на темп на инфлация, който да е максимум 1.5 процента по-висок от
средния темп на инфлация в трите страни от Европейския съюз с най-ниска
инфлация. Като измерител на инфлацията се използва хармонизираният
индекс на цените на потребител (ХИЦП), като периодът, в който трябва да бъде
изпълнен този критерий, е дванадесет месеца преди извършването на
оценката.
• Конвергенция на номиналния дългосрочен лихвен процент.
– Постигане на номинален дългосрочен лихвен процент, който да е максимум 2
процента по-висок от този в трите страни в Европейския съюз с най-ниска
инфлация. Като референтен лихвен процент се използва доходността по
десетгодишните държавни ценни книжа, като периодът, в който трябва да бъде
изпълнен този критерий, е дванадесет месеца преди извършването на
оценката.
МААСТРИХТСКИ КРИТЕРИИ (2)
• Бюджетен дефицит.
– Постигане на бюджетен дефицит, който да е по-нисък от 3 процента от БВП. Този критерий
трябва да бъде изпълнен в последната календарна година преди извършването на
оценката. Независимо от това, че оценката се основава на данните само от годината
преди извършването на оценката, постигането на нисък бюджетен дефицит трябва да е
устойчива тенденция, тъй като този критерий продължава да е в сила и след
присъединяването към паричния съюз, поради това че е вграден в Пакта за стабилност и
растеж (ПСР).
• Брутен правителствен дълг/БВП.
– Постигане на ниво на отношението на брутния правителствен дълг към БВП, което е под
60 процента. Този критерий трябва да бъде изпълнен в последната календарна година
преди извършването на оценката.
• Поддържане на фиксиран валутен курс към еврото за период от наймалко две години чрез участие във Валутния механизъм (ERM II)
– През този двегодишен период не се допуска девалвация на националната валута. Този
критерий трябва да бъде изпълнен най-малко две години преди извършването на
оценката.
ВАЛУТЕН МЕХАНИЗЪМ (ERM II)
•
•
•
Механизъм на фиксирани валутни курсове на националните валути към еврото, които е
позволено да се колебаят в определен коридор.
Нивото на валутния курс, с което една страна се присъединява към ERM II, се определя
от ECOFIN (12), ЕЦБ, управителя на централната банка и министъра на финансите на
кандидатстващата страна.
Treaty and Council Resolution от 1997 г. определят стандартен коридор на колебание на
валутния курс от ± 15 процента
–
–
–
•
Може да бъде договорен по-тесен коридор – например Дания - ± 2.25 процента
Договарянето на по-тесен коридор изисква одобрението на ECOFIN (12), ЕЦБ, управителя на
централната банка и министъра на финансите на кандидатстващата страна и консултации с
Европейската комисия
Страните могат едностранно да поддържат нулев коридор на колебания – Естония и Литва. Няма
ангажимент от ЕЦБ за интервенции
Националната централна банка и ЕЦБ интервенират, за да поддържат фиксирания
валутен курс
–
–
Задължение за автоматична интервенция при достигане на границите на коридора, в който е
позволено да се отклоняват валутите от фиксираното ниво
Възможност за интервенция в рамките на коридора
ВАЛУТЕН МЕХАНИЗЪМ (ERM II)
1.20
1.20
1.15
1.15
1.10
1.10
1.05
1.05
1.00
1.00
0.95
0.95
0.90
0.90
0.85
0.85
0.80
0.80
1
101
201
301
401
501
601
701
801
ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ КЪМ
ЕВРОЗОНАТА
• Моментът на присъединяване към Еврозоната не е изцяло в
контрола на правителството на съответната страна.
– Позициите на Европейската комисия и Европейската централна банка се
отразяват в докладите за конвергенция (Convergence Reports)
– Цялостната оценка за готовността на дадена страна да се присъедини към
Еврозоната също така взема под внимание както формалните критерии за
номинална конвергенция, така и неформалните критерии за реална
конвергенция (доход на глава от населението спрямо средното ниво за ЕС,
равнище на цените спрямо средното за ЕС, ниво на финансово
посредничество, интеграция на международната търговия, конвергенция
на бизнес циклите).
• Крайното решение се взема от съвета на министрите на
Европейския съюз (EU Council of Ministers).
ОПЕРАТИВНА ГОТОВНОСТ
• Необходими законови промени
• Инфраструктура
– Платежна система и система за сетълмент на ценни книжа
– Информационна и комуникационна система
• Готовност за участие в прилагането на общата парична политика
• Готовност за участие в управлението на международните
резерви на ЕЦБ
• Готовност за замяна на националните банкноти и монети с евро
• Вътрешни процедури, съответстващи на стандартите на ЕЦБ
РАМКА НА ИКОНОМИЧЕСКАТА
ПОЛИТИКА (1)
Преди членството в
Еврозоната
• Парична политика
– Националната централна
банка (НЦБ) е част само от
ЕСЦБ
– НЦБ сама определя
паричната си политика
– Съществува национална
валута
– Управителят на НЦБ участва
само в Общия съвет на ЕСЦБ
След членството в Еврозоната
• Парична политика
– Националната централна
банка (НЦБ) е част от ЕСЦБ и
Евросистемата
– Обща парична политика за
цялата Еврозона
– Еврото е национална валута
– Управителят на НЦБ участва
в Общия съвет и в
Управителния съвет на ЕСЦБ
РАМКА НА ИКОНОМИЧЕСКАТА
ПОЛИТИКА (2)
Преди членството в
Еврозоната
• Фискална политика
– Частична приложимост на Пакта
за стабилност и растеж (SGP) и
на процедурата за прекомерно
висок бюджетен дефицит
• Координация на икономическата
политика
– Подготовка на програми за
конвергенция
– Очаква се страните членки да се
придържат към Broad Economic
Policy Guidelines
След членството в
Еврозоната
• Фискална политика
– Пълна приложимост на Пакта за
стабилност и растеж (SGP) и на
процедурата за прекомерно висок
бюджетен дефицит
• Координация на икономическата
политика
– Подготовка на стабилизационни
програми
– Очаква се страните членки да се
придържат към Broad Economic
Policy Guidelines
РАМКА НА ИКОНОМИЧЕСКАТА
ПОЛИТИКА (3)
Преди членството в
Еврозоната
• Валутна политика
– Страната е свободна да избере
валутния си режим до момента на
присъединяването си към ERM II
– Трябва да се отчита обаче, че
след присъединяването към ЕС
валутната политика на страните
членки се третира като въпрос от
общ интерес
– Валутната политика не може да
се използва като инструмент на
търговската политика
След членството в
Еврозоната
• Валутна политика
– Еврото е национална валута
– Валутната политика се определя
от ECOFIN и се прилага от ЕЦБ
– От момента на създаване на
еврото до днес се следва
политика на плаващ валутен курс
спрямо основните световни валути
ОБЩАТА ПАРИЧНА ПОЛИТИКА
•
•
•
•
•
Формулирането и прилагането на общата парична политика се осъществява от
Евросистемата (ЕЦБ + националните централни банки на страните - членки на
Еврозоната).
Решенията за паричната политика се вземат от Управителния съвет (Governing
Council) на Евросистемата, който включва Изпълнителния съвет на ЕЦБ
(Executive Board) и управителите на националните централни банки.
Управителният съвет на Евросистемата заседава два пъти месечно, като
решения за паричната политика се вземат само на първото заседание в месеца.
Всеки член на Управителния съвет има един глас. Решенията се вземат с
единодушие. Не се публикуват дискусиите на Управителния съвет.
При дискутиране на състоянието на икономиката на еврозоната се наблюдават
само агрегирани данни (не се разглеждат национални данни).
СТРАТЕГИЯ НА ПАРИЧНАТА
ПОЛИТИКА НА ЕВРОСИСТЕМАТА
• Основната цел на паричната политика е поддържане на ценова
стабилност (ECB, 2001, 2004).
• Количествената дефиниция на ценова стабилност се дава от
Управителния съвет на Евросистемата.
• Паричната политика трябва да бъде насочена към бъдещето и целта за
ценова стабилност, изразена чрез инфлационната цел, трябва да бъде
постигната в средносрочен период.
• Стратегията на парична политика на Евросистемата можем да
дефинираме като “гъвкаво имплицитно инфлационно таргетиране”
(Svensson,1999, 2001).
Инфлационна цел
Инфлация
Apr-04
Jan-04
Oct-03
Jul-03
Apr-03
Jan-03
Oct-02
Jul-02
Apr-02
Jan-02
Oct-01
Jul-01
Apr-01
Jan-01
Oct-00
Jul-00
Apr-00
Jan-00
Oct-99
Jul-99
Apr-99
Jan-99
РЕЗУЛТАТИТЕ НА ПАРИЧНАТА
ПОЛИТИКА НА ЕВРОСИСТЕМАТА
5
5
4
4
3
3
%
%
2
2
1
1
0
0
ПРИЛАГАНЕ НА ПАРИЧНАТА
ПОЛИТИКА В ЕВРОЗОНАТА
• Паричната политика в Еврозоната се прилага децентрализирано чрез
инфраструктурата на националните централни банки
• Инструмент на паричната политика е краткосрочният номинален лихвен
процент
• Всички търговски банки имат достъп до Евросистемата
• Операции на открития пазар
– Основни рефинансиращи операции – седмични/ всяка седмица/REPO
– Дългосрочни рефинансиращи операции – тримесечни/ всеки месец/REPO
• Ликвидни улеснения (Standing facilities)
– Заемно улеснение (Marginal lending facility) – overnight/REPO
– Депозитно улеснение (Deposit facility) – overnight/deposit
• Минимални задължителни резерви
– Изглаждане на лихвените проценти
3
3
2
2
1
1
0
0
Main Refinancing Rate
Deposit Rate
Average Overnight Rate
Jul-04
Apr-04
Jan-04
Oct-03
Jul-03
Apr-03
Jan-03
Oct-02
Jul-02
Apr-02
Jan-02
Oct-01
Jul-01
Apr-01
Jan-01
Oct-00
Jul-00
Apr-00
Jan-00
Oct-99
Jul-99
Apr-99
Jan-99
ПРИЛАГАНЕ НА ПАРИЧНАТА
ПОЛИТИКА В ЕВРОЗОНАТА
7
7
6
6
5
5
4
4
%
%
Marginal Lending Rate
ЛИТЕРАТУРА (1)
Bordo, M., & Jonung, L., (1999). “The Future of EMU: What Does the History of Monetary Unions
tell us?”, NBER Working Paper № 7365.
Eichengreen, B., & Wyplosz, C., (1993). “The unstable EMS”, Brookings Papers on Economic
Activity 1, pp. 51-124.
Eichengreen, B., & Wyplosz, C., (1998). “The Stability Pact: More than a Minor Nuisance?”,
Economic Policy, Vol.13, Issue 26, pp. 66-113.
Einaudi, L., (2000). “From the Frank to the ‘Europe’: The Attempted Transformation of the Latin
Monetary Union into a European Monetary Union, 1865-1873, Economic History Review, LII,
№2, pp.284-308.
Einaudi, L., (2001). “Money and Politics: European Monetary Unification and International Gold
Standard, 1865-1873”, Oxford University Press.
European Central Bank (2001). “The monetary policy of the ECB”, European Central Bank,
Frankfurt, 2001.
European Central Bank (2004). “The monetary policy of the ECB”, Second Edition, European
Central Bank, Frankfurt, 2004.
European Central Bank (2003).” “Policy position of the Governing Council of the European Central
Bank on Exchange Rate Issues Relating to the Acceding Countries”, 18 December 2003.
ЛИТЕРАТУРА (2)
European Commission (2003). “Broad Guidelines of the Economic Policies of the Member States
and the Community (for the 2003–05 period) Drawn up in Conformity with Article 99(2) of the
Treaty Establishing the European Community”, European Economy, No 4/2003.
Frankel, J., & Rose, A., (1998). “The Endogeneity of the Optimal Currency Area Criteria”, The
Economic Journal, Vol.108, №449, pp.1009-1025.
Gali, J., & Perotti, R., (2003). “Fiscal Policy and Monetary Integration in Europe”, Economic Policy,
Vol.18, Issue 37, pp. 534-572.
Jevons, S. W., (1868). “On the Condition of the Metallic Currency of the United Kingdom, With
Reference to the Question of International Coinage”, Journal of the Statistical Society of
London, Vol.31, №4, pp.426-464.
Krugman, P., (1991). “Target Zones and Exchange Rate Dynamics”, Quarterly Journal of
Economics, Vol.106, №3, pp.669-682.
Mundell, R. A., (1961).“A Theory of Optimum Currency Areas”, American Economic Review, Vol.51,
№4, pp. 657-665.
Svensson, L., (1999). “Monetary policy issues for the Eurosystem”, Carnegie-Rochester
Conference Series on Public Policy 51, pp. 79 - 136.
Svensson, L., (2001). “Independent review of the operation of monetary policy in New Zealand:
Report to the Minister of Finance”, www.rbnz.govt.nz.
ИНФЛАЦИЯ
12
12
10
10
8
8
% 6
6
4
2.7
4
2.3
2
2
0
0
1999
Еврозона
2000
2001
България
2002
2003
Маастрихтски критерий
%
БЮДЖЕТЕН ДЕФИЦИТ
1
1
0
0
% -1
0
-1 %
-2
-2
-3
-3
1999
Еврозона
2000
2001
България
2002
2003
Маастрихтски критерий
ПУБЛИЧЕН ДЪЛГ
100
100
80
80
60
53
60
%
%
40
40
20
20
0
0
1999
Еврозона
2000
2001
България
2002
2003
Маастрихтски критерий
ДЪЛГОСРОЧЕН ЛИХВЕН ПРОЦЕНТ
10
10
8
8
6.4 6.4
6
6
%
%
4
4
2
2
0
0
1999
2000
Еврозона (среден)
2001
България
2002
2003
Маастрихтски критерий
Документ
Категория
Презентации
Просмотров
41
Размер файла
410 Кб
Теги
1/--страниц
Пожаловаться на содержимое документа