close

Вход

Забыли?

вход по аккаунту

?

Презентация

код для вставкиСкачать
Ангел
Каралийчев
1902-1972год.
Каралийчев за себе си :
,, Роден съм на 21 август 1902
год….Родното ми село Стражица се
намира на 40 км от средновековната
столица на България – Велико
Търново, - където под всеки камък
лежи една затисната легенда…”
Някога по нашите земи
бродел един вълшебник.
Престорил се бил на съвсем
обикновен човек.
Казвал, че се е родил в
Стражица, че обича да пише
книги, да слуша Моцарт и да
се радва на цветето
подрумче. Но вълшебствата
му били велики. Той
разбирал езика на птиците,
животните, дори и на
из сборника
"Приказен свят"
,,…Моят баща ходеше на градина в Трансилвания. С голям
копнеж ние – трима невръстни братя и една сестра – го чакахме да
се върне през есента… Но много пари тати не можа да спечели…
Зиме ние децата носехме нещавени свински цървулки, а пролетно
време, щом закукаше кукувицата, тръгвахме боси…”
,,… Моята майка беше
неграмотна.
Не можеше да чете, нито
името си да подпише ,
но знаеше много народни песни и ги пееше с
дълбоко чувство.
… У дома имаше само две
книги : една
песнопойка , с дървени
кори, съставена
от дядо Славейков… и
историята на
Александър
Македонски… Други
книги през детството си не съм
разгръщал.”
,,…Гимназия завърших във Велико
Търново… Всяка събота ние учениците от Стражица си отивахме пешком до село за хляб. В Търново за
нас нямаше купони, пък и пари нямахме .”
,,…За да продължа образованието си в университета,
Аз измерих десетина хиляди ниви в землището на
Стражица, направих им скици и ги нанесох в имлячните книги на общината. С получените пари заминах за
София и записах да следвам
химия ….”
Един есенен следобед на
1924 г. Ран Босилек спира 24годишния тогава Каралийчев
на софийския площад
„Славейков" и настойчиво го
кани да напише някое
разказче или приказка за
издаваното от него списание
„Детска радост". Така скоро
на страниците му се появява
,,Житената питка”.
В душата му никнели прекрасни думи и той ги
дарявал на хората. Децата получавали от него
чудесни приказки – за Ижо Мижо, Кланнедоклан, за просеното зърно и бивола, за
житената питка, за сълзата на лястовичката…
Вземете ли в ръце някоя от книгите му, като
насън ще стигнете бяла стълба със златни
перила. Тръгнете смело по нея. Тя ще ви заведе
в царството, нарисувано от Илия Бешков в
"Тошко Африкански". Там може да срещнете
Вълшебника. Веднага ще го познаете. Той води
за ръчичка едно момиченце – Ането, до него
подскача палаво маймунче – Тошко
Африкански. На раменете му са накацали
врабчета, лястовички, косета-босета; след него
вървят всякакви живинки – зайчета, ежковци,
лъвове, магарета, агнета, коне, кучета, козли,
раци, котараци, всички "гостенчета крилати", за
които разказва Ангел Каралийчев.
Първородният
син на Каралийчев
умира на няколко
месеца.
След две години им
се ражда и момиченце,
което писателят и
съпругата му кръщават на
кумата си Анна
Каменова.
Мъничкото Ани е много
хубаво и здраво дете,
даже печели конкурс за
най-добре гледано бебе.
За любимата си мъничка
дъщеричка Каралийчев
пише най-изнерадостната
си детска повест "Ането".
През 1938 година
обаче Ани също умира,
ненавършила две
годинки, а книгата излиза
след нейната смърт.
,,Ането” -1938 год.
/Посветена на рано
починалата му
дъщеря./
,,Тошко Африкански” 1940 год.
Писателят спира да пише.
Но за кратко. През 40-те години на миналия век Ангел
Каралийчев сътворява найпрекрасните си детски
произведения, които стават
класика.
Илюстрциите правят найголемите ни художници негови добри приятели - Илия
Бешков, Стоян Венев, Любен
Зидаров.
Написал е десетки
книги за деца и юноши
,,Никога не съм чувствал разлика
между книгите си, за които казват,
че са за възрастни, и тия, които са
уж само за деца. Винаги съм се
мъчил да правя изкуство.”
,,Не може да служи на своя народ и на
бъдещето си оня,който не познава и
не обича родния си език.”
Ангел Каралийчев
Автор е на книгите с разкази : "Ръж" –
(1925), "Жълтици" –
(1926), "Имане" –
(1927), "Сребърна
ръкойка" - (1935) .
Най-представителното му
произведение е
книгата
"Приказен
свят", която е в 3
тома. Те включват
различни по жанр
текстове, като
основни са
разказът и
приказката
(преразказани и
авторизирани).
Каралийчев е преразказал много
български народни приказки, както и
народни приказки от цял свят.
,,Освен от нашето приказно богатство
писателят черпи и от наследството
на много други народи… Изобрази и в
приказките си народното, нашенското
виждане, показа стремежа към
хубавото и доброто, към
справедливостта и красотата.”
Стефан Коларов
,,Ангел Каралийчев разказва и връща на своите големи и малки читатели това,
което сам е получил от баба Тодора и дядо Ангел, от песните на майка си, това,
което е дочул от стражишките ветрища и гласове, връща богатството, което е
добил от великия детски писател — българския народ.
С Ангел Каралийчев се повтаря тази стара история.
— Разкажи ни приказка — молят го момче и момиче. — Аз съм Любка, аз съм
Иван.
И приказникът разказва.
След време отново момче и момиче присядат до неговото коляно.
— Разкажи ни приказка.
— Нали вече я слушахте. Не ви ли омръзна?
А те се усмихват.
— Разказвал си приказка на майка ми и на баща ми. Аз съм Елена. Аз съм
Петър.
Става ти чудно и страшно дори само като си помислиш, че някога не е
съществувал познатият и близък свят на Ангел Каралийчев.
Било е време, когато за нас ги е нямало Мърморан и Мърморанка, тяхната
къщурка с провалена стряха и килнат комин. Не сме срещали Снежното момиче,
не сме чели писмото на Груйчо Тухларчето до неговия дядо Груйчо от село
Каменец. Било е време, когато читанката на Славето не е разговаряла със
синигерчето, а майчината сълза на лястовичката не е стопляла сакатата си рожба,
сгушена от студ и мъка в дъното на счупено гърне. Преди житената питка да се
появи на страниците на списание „Детска радост“, животът е бил по-беден и
гладен. По-малко са били звуците край нас без ореховата гъдулка да ниже песни
и да радва душите на черните буболечки. По-малко са били багрите по нашите
полета без дъгата на Стражица и без цветните лъки на самодивското сборище
Кушкундалево. “
Георги Струмски
На 21.август 2012
година се навършват
110 години от рождението
на
Ангел
Каралийчев
Най-хубавите му
приказки:
•
•
•
•
•
•
•
•
•
Майчина сълза
Безценно камъче
Житената питка
Снежното момиче
Юначното петле
Мара Пепеляшка
Приказка за лакомата щука
Защо щурчето ходи неоженено
Момичето, което било направено от
вар
• Топлата ръкавичка
• Крали Марко
Присъствие на автора в
читанката на българчето
І клас
- В гнездото
- Червената шапчица –
от кн. ,,Тошко
ІІ клас
Африкански”
- Пленникът на
великана
- Върбови клонки
- Паничка мед
ІІІ клас
- Майчина сълза
- Тошко
Африкански
- Радост за всички
ІV клас
-Дядо Петко и баба Пена
-Малкият беломорец
-Българката
-Есенна приказка
-Сънят на врабчето
-Магаре и кон
Много са героите на писателя, сътворени от перото му, съживени от обичта му. Затова и
последните му думи са отправени към тях: ,,…ако приятелите ми не дойдат на гроба, ще
дойдат моите горои от моите
приказки, а те, както знаеш, не
са малко…”
Така вярват само мъдрите и
добри хора, тези, които много
обичат децата. Ангел Каралийчев
е един от тях.
Героите питат : От кое произведение
на Ангел Каралийчев сме?
1,,…Сви се малкото лястовиче в дъното на гърнето. Затрепери от
студ и мъка. Кой ще го стопли в таз дъждовна нощ…”
2.,,…Излъгал се глупавият вълк. Хванал вяра. Клекнал на пътя.
Чака, чака , а студеният вятър брули ушите му. Питката
хукнала…”
3.,,…Яхна нашият юначен Ижо Мижо едно куцо магаре и се понесе
като вихър към Стражица. Завари великана легнал в една
ливада, спи и пъшка…”
4.,,…Добре, че духна силен вятър и ме отвея, инак щях да кипна,
щях да се търкулна и щях да премажа като валяк оня надут
бивол….”
5.,,…- Гледай водата.Най-напред ще потече синя вода, сетне
червена, сетне черна. Подир черната ще се зададе
жълта.Събуди ме, когато дойде жълтата вода…”
6.,,…Бащата помилва Койчо по главата и замислено рече:
- И запомни, сине, че само свободните души
пеят.Затворниците не могат да пеят…”
Отговори на загадката :
1.,,Майчина сълза”
2.,,Житената питка”
3.,,Ижо-Мижо и Клан-Клан”
4.,,Просеното зърно и биволът”
5.,,Златното момиче”
6.,,Пленникът на Великана”
През 1958 година ЮНЕСКО учредява
Международен Златен медал на името
на Андерсен, известен като Малката
Нобелова награда. Един път на две
години тази награда получават найдобрият детски писател и художник на
детски книги. Награди са получавали
Астрид Линдгрен, Туве Янсон, Луис
Карол, Валери Петров. Ангел Каралийчев
е първият български писател, вписан в
Почетния списък на Международния
Съвет за детската книга “Ханс Кристиан
Андерсен”.
,,Приказният свят на Ангел
Каралийчев
е създаден от неговото сърце, което
жадува хармония, любов, правда и
красота.”
Георги Цанев
Презентацията е посветена на
годишнината от рождението
на Ангел
Каралийчев
изработила : Стефка Василева
СОУ ,,Емилиян Станев”
гр. Велико Търново
110
Документ
Категория
Презентации по философии
Просмотров
527
Размер файла
2 536 Кб
Теги
1/--страниц
Пожаловаться на содержимое документа