close

Вход

Забыли?

вход по аккаунту

?

Презентация

код для вставкиСкачать
Алеко Константинов
Презентация
Изготвил
Мартин Момчилов от 9 “б” клас
Епоха
Алеко Константинов е творец, чийто живот преминава в две
епохи. Възрожденската е период на духовен и културен подем
в българската история, но той е съвременник и на
следосвобожденска България, в която властват грубият
материализъм, политическите страсти и полицейското насилие.
Възгледи и разбирания на писателя
Някакво нервно безпокойство, някакво отвращение от града, от
хората, от скуката на ежедневното, се съчетава с култ към
природата, към пътуване, към опознаване на пейзажи, към излети в
недрата на девствени лесове и романтични кътове и в това
страстно дирене на сензации той стига дори до авантюризъм.
Окото му плува в поетическо съзерцание на онова, което родината
му дава като оригинално, изразително очертание, и дори
седмичният пазар в София или Видин, с пъстротата на багрите и
движението си, му изтръгва възхищение.
Алеко Константинов се вижда незабелязано
увлечен и в политиката. Активна натура, той
има зад себе си народняшкия идеализъм,
донесен от Русия, и опита си като съдия и
адвокат, разкрил му всичката грозота на
политическата ни действителност.
Определена обществена идеология той не
подържа: чисто теоретическите му схващания
не отиват по-далеч от опортюнизма на честния
и образован гражданин, който мечтае да види в
страната си тържеството на правото и на
свободата, на културата и на здравия
национализъм
Жизнен път
1 януари 1863 г. - в Свищов се ражда Алеко Константинов. Баща
му - Иваница Хаджиконстантинов - е заможен търговец, владеещ
няколко езика.
1870-1872 г. - бъдещият писател започва учението си в домашни
условия при видните възрожденски учители Емануил Васкидович
и Янко Мустаков.
1872-1874 г. - ученик в Свищовското училище.
1874-1877 г. - ученик в Габровското класно училище. Прави
първите си поетически опити.
1877 г. - Алеко Константинов е свидетел на форсирането на
Дунав от руските войски (15 юни). В родната му къща отсяда
руският император, а по-късно тя е седалище на губернатора
Найден Геров.
1878-1881 г. - учи в гимназията на град Николаев - Русия. Живее
в Южнославянския пансион на Т. Минков.
1881-1885 г. - студент в Новорусийския университет в Одеса.
1885 г. - Алеко Константинов се завръща в Свищов. Месец покъсно е назначен за съдия в Софийския окръжен съд. Умира наймалката му сестра, а в следващите няколко години загубва
всичките си близки.
1886 г. - назначен е за прокурор в Софийския окръжен съд.
1888 г. - Алеко Константинов е уволнен, след като не изпълнява
разпореждането на висш управник.
Превежда лирика на Пушкин, Лермонтов, Некрасов и др. Член
на компанията „Весела България". Пътува за Световното
изложение в Париж (1889 г.). Създава първия туристически клуб
„Урвич".
1890 г. - назначен е за член на Софийския апелативен съд.
Участва в ръководството на културното дружество „Славянска
беседа".
1891 г. - пътува до Изложението в Прага.
1892 г. - отново е уволнен и се връща към адвокатството.
1893 г. - пътува до Световното изложение в Чикаго.
1894 г. - участва в работата на първия журналистически конгрес.
Кандидатира се за народен представител, но не е избран.
1995 г. - пътува из България. Поставя началото на организираното
туристическо движение у нас с масово изкачване на Черни връх.
1996 г. - назначен е на длъжност „градски адвокат" (юрисконсулт),
но напуска в края на годината.
11 май 1897 г. - Алеко Константинов е застрелян от засада край
село Радилово. Смята се, че цел на покушението е спътникът на
Алеко Михаил Такев.
Творчество
1894 г.
март - пътеписът „До Чикаго и назад" излиза в самостоятелна
книга
април- в списание „Мисъл" започва отпечатването на поредицата
„Бай Ганьо". В бр. 1, 2 и 3-4 -„Бай Ганьо тръгва по Европа", бр. 5 „Бай Ганьо се върна от Европа" и в бр. 1 от 1895 г. - „Бай Ганьо
прави избори"
в сп. „Българска сбирка" е отпечатан разказът „От много ум", кн. 5
септември- отпечатан е първият фейлетон на Алеко Константинов
„По „изборите" в Свищов", в. „Знаме", бр. 11
в „Юбилеен сборник по случай петдесетгодишнината на
българската журналистика и честване паметта на основателя й
Константин Фотинов" е публикуван разказът „Пази, боже, сляпо да
прогледа"
1895г.
5 януари - отпечатан е фейлетонът „Честита Нова година (1895)", в. „Знаме",
бр. 39
20 януари- отпечатан е фейлетонът „Смирррно! Рота-а п'ли!", в. „Знаме", бр. 43
31 януари - отпечатан е фейлетонът „Угасете свещите", в. „Знаме", бр. 46
13 февруари - отпечатан е фейлетонът „Избирателен закон", в. „Знаме", бр. 50
16 април - отпечатан е пътеписът „До Желюша с говежди вагони", в. „Знаме",
бр. 63
април- излиза самостоятелно издание на „Бай Ганьо". Освен публикуваните в
сп. „Мисъл" четири части е добавен и текстът под заглавие „Бай Ганьо
журналист".
в „Юбилеен сборник на „Славянска беседа" е публикуван разказът „Из
миналия живот на „Славянска беседа"
13 септември- отпечатан е пътеписът „Какво? Швейцария ли?!", в. „Знаме", бр.
5
27 септември- отпечатан е фейлетонът „Дребни работи", в. „Знаме", бр. 9 25
октомври- отпечатан е фейлетонът „Миш-маш", в. „Знаме", бр. 18
отпечатан е фейлетонът „Ех, че гуляй му дръпнахме!", в. „Млада България", бр.
30
ноември- отпечатан е фейлетонът „Страст", в. „Млада България", бр. 36
9 ноември- отпечатан е фейлетонът „Що значи „народът ликува", в. „Знаме",
бр. 22
6 декември- отпечатан е фейлетонът „Херострат II", в. „Млада България", бр.
55
20 декември- отпечатан е фейлетонът „Добре сме си с турците - гледайте си
кефа", в. „Млада България", бр. 62
в сп. „Български преглед", кн. 6, е отпечатан разказът „..."
1896г.
в сп. „Български преглед", кн. З, е отпечатан разказът
„Иди му се надявай"
1 януари- отпечатан е фейлетонът „Честита Нова
година (1897)", в. „Знаме", бр. 64
15 януари- отпечатана е първата част от фейлетоните
на Алеко под общото заглавие „Разни хора, разни
идеали", в. „Знаме", бр. 73. Втората част излиза още в
следващия брой на същия вестник - на 18 януари.
Другите две части са отпечатани малко по-късно третата на 5 февруари, а четвъртата - на 19 юни.
9 март- отпечатан е пътеписът „София-Мездра-Враца",
в. „Знаме", бр. 88
19 април- отпечатан е пътеписът „В Българска
Швейцария", в. „Знаме", бр. 98
След смъртта на Алеко в списание „Мисъл" излиза
фейлетонът „Нещо шумолеше, ама какво беше!", а на
27 юли във в. „Знаме" и последният му пътепис
(незавършен) „През марта на Чепино"
Авторът за себе си
В “Страст” Алеко Константинов гледа и съди света, в който
живее, от позицията на страничен наблюдател. Взрял се в себе
си, но и успял да се види отстрани, чрез самоирония и на места
- сарказъм, той открива пред читателя истинския невидим свят,
скрит зад маската на видимото. Срещу цялата, затънала в
егоизъм и дребнави сметки политика, срещу всички, за които
принципите са овехтяла дреха, той се възправя сам. Не се бои
да противопостави собствената си личност на всички онези,
които носят нечисти помисли и гузна съвест, защото сам е
високо извисен и морално чист човек. Или, както той заявява:
”...за мене светът не само че не знае подобни гадости, но и
всъщност ги няма у мен, па и не ги е имало и, уверен съм, няма
и да ги има. Ето кое съзнание ме кара да се взирам с почтение
само в кръга на бедността, като мисля, че доволството и
богатството са заклеймени ако не с позор, то поне с малко
подлост.”
Библиография
Речник на българската литература-том 2, София- 1976, Издателство на БАН
Документ
Категория
Презентации по литературе
Просмотров
60
Размер файла
137 Кб
Теги
1/--страниц
Пожаловаться на содержимое документа