close

Вход

Забыли?

вход по аккаунту

?

Презентация - B D A

код для вставкиСкачать
Развитие на проект SEPA в
България
Михаил Димов, експерт отдел “Платежни системи”
БНБ
СЪДЪРЖАНИЕ
Обхват и цели на проекта SEPA
Роли на участниците в проекта на европейско
ниво
Организация на проекта на национално ниво
Срокове за изпълнение и отворени въпроси
пред националната банкова общност
2
Какво е SEPA?
SEPA - Single Euro Payments Area
Единна евро платежна зона, в която:
всички
граждани
потребители на
компании
платежни услуги
други икономически агенти
ще могат да нареждат и да получават плащания в
евро както презгранични, така и вътрешни, при едни
и същи условия, права и задължения, независимо от
местоположението им.
3
Цел на SEPA
Плащанията в цялата зона да се извършват на база на
еднакви платежни инструменти и стандарти лесно и
сигурно, както националните плащания към момента.
Всички плащания в зоната трябва да станат вътрешни и
да се извършват при най-високо ниво на сигурност и
ефективност.
Трансформиране в пан-европейски на националните
платежни инфраструктури и многообразието от
платежни инструменти в еврозоната.
Повишаване на конкуренцията в областта на платежните
услуги чрез премахване на всички бариери: правни,
технически и търговски.
4
Обхват на SEPA
Въвеждане на нови пан-европейски платежни инструменти:
Кредитен превод
Директен дебит
Стандартизиране на платежния процес:
Картови плащания
Пан-европейски системи за клиринг и сетълмент
Проект, насочен изцяло към задоволяване на потребностите
на клиентите, като крайни потребители на новите паневропейски инструменти.
5
Териториален обхват на SEPA
Страните - членки на Европейския съюз
Страните от Европейското икономическо пространство
(Исландия, Лихтенщайн и Норвегия)
Швейцария
* Европейско икономическо пространство - страните от ЕС + Исландия,
Лихтенщайн и Норвегия
6
Обхват и цели на проекта SEPA
Роли на участниците в проекта на европейско
ниво
Организация на проекта на национално ниво
Срокове за изпълнение и отворени въпроси
пред националната банкова общност
7
Роля на европейските институции в
осъществяването на SEPA
Европейска
Цялостна икономическа интеграция на страните от ЕС
Въвеждане на хармонизирани правила и процедури чрез
премахване на бариерите и забавящите механизми
Европейски
комисия:
платежен съвет (ЕПС):
Проектиране, разработване и спецификация на пълния набор от
пан-европейски платежни инструменти
Европейската
централна банка (ЕЦБ):
Мониторинг на Европейския платежен съвет
Координация на проекта с централните банки
8
SEPA
ЕК
ЕЦБ
Директива за Изисквания и
платежните времева рамка
услуги
ЕПС
Бизнес
правила и
стандарти
Потребители, търговци, корпорации и
държавна администрация
9
Обхват и цели на проекта SEPA
Роли на участниците в проекта на европейско
ниво
Организация на проекта на национално ниво
Срокове за изпълнение и отворени въпроси
пред националната банкова общност
10
Осъществяване на SEPA в България
Страните от ЕС, извън еврозоната:
трябва да въведат SEPA схемите за плащанията си в
евро през 2008 г.;
трябва
да транспонират
изискванията на
Директивата за платежните услуги за плащанията си
в национална валута;
могат да изберат дали да приложат SEPA
стандартите и за вътрешните си плащания
(плащания в национална валута).
11
Национален съвет по платежни системи
1/3
През април 2005 г. е създаден Национален съвет по
платежни системи (НСПС).
Основна цел на НСПС е да организира и
координира процеса на финансова интеграция на
България с еврозоната в областта на платежните
системи и изпълнението на проекта за Единна
евро платежна зона (SEPA).
12
Национален съвет по платежни системи
2/3
За подпомагането дейността на НСПС е взето решение за създаване на
консултативни групи по ключовите елементи на предстоящите проекти:
Консултативна група по платежни инструменти (SEPA кредитен
трансфер и SEPA директен дебит);
Консултативна група по картови плащания и инфраструктура за
обработката им;
Консултативна група по платежна инфраструктура;
Консултативна група по бюджетни плащания;
Консултативна група по участие на българските системи за
сетълмент на сделки с ценни книжа в европейските структури за
сетълмент на ценни книжа;
Консултативна група за TARGET 2;
Консултативна група по Директивата за платежни услуги (Payment
Service Directive) и адаптиране на правната рамка в сферата на
плащанията.
13
Национален съвет по платежни системи
3/3
Мандатът на консултативните групи е:
Проучване и анализ на документацията, приета от съответните
европейски институции;
Оценка на въздействието на новите стандарти върху националната
практика и бизнес (технически и административни аспекти);
Изготвяне на предложения до НСПС за осъществяване на промяна в
съответната сфера на дейност със следните срокове:
- срок до 30.06.2007 г. – Групите по Платежна инфраструктура,
Платежни инструменти, Картови плащания и инфраструктура;
- срок до 30.09.2007 г. – Групите по Бюджетни плащания,
Системите за сетълмент на сделки с ЦК;
- срок до 30.11.2007 г. – Групите по ТARGET2, Директивата за
платежните услуги и адаптирането на правната рамка в сферата на
плащанията.
14
Организация на проекта SEPA в България
За успешното осъществяване на преход към SEPA е
необходимо активното участие на:
Българската народна банка
Асоциацията на банките в България
Всички търговски банки
Системните оператори
Институциите, ангажирани в платежния процес:
Министерство на финансите, Национална агенция за
приходите, Агенция “Митници” и други.
15
Отговорности и предизвикателства пред
БНБ
БНБ отговаря за организирането, поддържането и развитието на
платежните системи в страната и съдейства за създаването и
функционирането на ефективни платежни механизми. В тази връзка:
изпълнява
функцията на регулатор и участва в
имплементирането на Директивата за платежните услуги в
националното законодателство;
имплементира изискванията на SEPA по отношение на
платежните инструменти и инфраструктура:
• в ролята си на координатор и катализатор на проекта;
• в ролята си на изпълняваща институция за свои
клиенти;
създава среда на осведоменост.
16
Отговорности и предизвикателства пред
АББ
Асоциация на банките в България - Българската банкова общност,
представлявана от АББ има водеща роля за реализиране на SEPA на
национално ниво като:
синхронизира миграционния процес и подпомага банките при
определянето на единна стратегия за осъществяване на
изискванията на SEPA;
координира търговските банки при изготвянето на единни за
общността AOS като се отчетат желанията на фирмитепотребители на платежни услуги;
участва, сътрудничи и представлява интересите на
българската
банкова
общност
пред
международни
организации, свързани с реализирането на проекта SEPA –
ЕПС;
участва в създаването на методология и провеждането на
анализи за осъществяване на плавна миграция към
изискванията на SEPA.
17
Роля и отговорности на търговските
банки 1/2
SEPA налага нов подход при вземане на решения от банките.
Изискване за по-иновативни и самостоятелни действия от
страна на банковия мениджмънт:
определяне на целеви пазари по географски регион и начин
на обслужване в рамките на SEPA;
сегментиране и определяне на целеви потребители и
техните нужди;
идентифициране на масовия пазар, пазарни ниши и
специфични възможности;
развитие на нови, подобрени ценови условия и оферти;
проектиране на нови SEPA продукти и услуги, за
посрещане на потребителските изисквания;
преглед на стратегиите и мненията за продуктово
разпределение към съществуващите и нови клиенти.
18
Роля и отговорности на търговските
банки 2/2
Роля на банките в проекта SEPA на национално ниво:
подготовка за промените в страната;
планиране и мобилизация на ресурси за промените;
въвеждане на новите стандарти и банкови практики;
запознаване
на клиентите с нововъведенията
процедурите и услугите.
в
Роля на банките, като акционери в платежни системи:
съдействие при разработването на ефективни бизнес
модели, свързани с необходимите промени на
инфраструктурата за обработка на плащанията,
съобразно новите условия.
19
Влияние на SEPA върху търговските банки
1/2
Разширяване на дейността и конкуренция на ниво еврозона
Преодоляването на несъответствието между банковите такси и
банковите разходи за извършването на презгранични плащания,
породило се след приемането на Регламент № 2560/2001,
утвърждаващ принципа за равни такси при презгранични и
съпоставими местни плащания в рамките на Европейския съюз
Стандартизация и пълна автоматизация на платежния процес въвеждане на стандарта ISO 20022 UNIFI, базиран на езика XML
Модернизация в платежната индустрия
Преосмисляне на възможността за ‘outsourcing’ на бизнеса с
плащания
20
Влияние на SEPA върху търговските банки
2/2
Стандартизация и STP (straight through
решаващи фактори за успеха на проекта:
processing)
-
съкращаване на оперативните разходи
намаляване използването на платежни инструменти на
хартиен носител
намаляване риска от човешка грешка
по-бързо протичане на платежния процес в рамките на
еврозоната
подобрено обслужване на клиентите
по-ефективно управлението на потока от вътрешна
информация
21
Роля и отговорности на държавната
администрация
Промените в:
платежните инструменти;
инфраструктурата за обработката на плащанията;
засягат в най-голяма степен държавната администрация в
качеството й на:
най-голям потребител на платежни услуги;
най-значим участник в платежния процес.
Това налага ранното приемане на идеята за SEPA от страна
на публичните власти, с цел по-бързо достигане на критичната
маса и необратимо преминаване към новите практики и
стандарти.
22
Роля и отговорности на Министерство на
финансите
МФ отговаря за подобрението и развитието на системата за
бюджетни плащания в страната, което обуславя следните
отговорности:
анализ на националните бюджетни платежни инструменти в
контекста на пан-европейските стандарти;
времева рамка за мигриране на бюджетните плащания към
SEPA стандартите;
анализ на възможностите на ISO 20022 UNIFI в контекста на
националните
специфики
на
бюджетните
плащания
(възможности за приспособяване или запазване на местните
стандарти);
анализ на възможните инфраструктурни промени при
бюджетните плащания.
23
Специфика на преминаването на Българската
банкова общност към SEPA 1/3
Членството на България в ЕС и фактът, че е извън еврозоната, определя
спецификата при реализиране на проекта на местно ниво:
въвеждане на изискванията на SEPA за плащанията в евро (SEPA
Credit Transfer) – от 2008 г. и подготовка за въвеждане на
стандартите за SEPA Direct Debit;
възможност за въвеждане на SEPA стандартите и за
националните плащания по преценка на националната банкова
общност;
осигуряване миграционен период, през който да оперират
съвместно националните и SEPA схемите, съобразен с
изискванията на ЕПС – до края на 2010 г.;
промяна на нормативната база в страната - Директивата за
платежните услуги – до ноември 2009 г.;
участие в подходящи клирингови механизми, които да
обработват SEPA плащания (PE-ACH, ACH).
24
Специфика на преминаването на Българската
банкова общност към SEPA 2/3
Въвеждане на SEPA инструментите преди датата на приемане на еврото
като платежна единица в страната за плащанията в лева и евро.
Предимства
единен инструментариум за извършване на плащания в лева и евро
възможности за предлагане на допълнителни услуги
технологично обновяване на търговските банки и БИСЕРА
създаване на условия на публичната администрация за по-ранно
въвеждане на механизми, позволяващи електронизацията на
плащанията от и към бюджета
Недостатъци
значителни промени в правната рамка и бизнес правилата, особено при
директния дебит
значителни инвестиции от страна на участниците в платежния процес
неоправдани разходи за банки, които в бъдеще не биха участвали в
платежния процес
25
Специфика на преминаването на Българската
банкова общност към SEPA 3/3
Въвеждане на SEPA инструментите само за плащанията евро.
Предимства
местните плащания остават без промяна
евровите плащания преминават към новите инструменти и при
приемане на еврото като национална валута отпада националния
стандарт за левови плащания
плавна подготовка на търговските банки и публичните власти за пълно
мигриране към новите платежни инструменти
по-малки разходи за банките, които няма да участват активно в
платежния процес в бъдеще
Недостатъци
забавяне на процеса на модернизация и интеграция на банковата ни
система с платежните механизми в Европейската общност
инвестиции от страна на търговските банки само за част от
плащанията, без да може да се използва ефекта на допълнителните
избираеми услуги
поддържане на двоен стандарт за осъществяване на плащания
26
Очаквани резултати от реализирането на
проекта на национално ниво
Подготвена банкова общност и клиенти за участие в
европейския платежен процес.
Повишена конкурентоспособност на пазара на платежни
услуги.
Платежни системи и инфраструктура, даващи възможност
за успешна финансова интеграция в еврозоната.
Увеличен брой на безналичните плащания.
Реформа и нов механизъм за извършване на бюджетни
плащания.
Повишена ефективност на националната икономика.
27
Обхват и цели на проекта SEPA
Роли на участниците в проекта на европейско
ниво
Организация на проекта на национално ниво
Срокове за изпълнение и отворени въпроси пред
националната банкова общност
28
Времева рамка за реализация на проекта
на национално ниво 1/2
2007
SEPA Директен
дебит
SDD (евро)
SEPA Кредитен
трансфер
SCT (евро)
Клиринг и
сетълмент
механизми
CSM (евро)
2008
Анализ и подготовка на
въвеждането
Анализ и
подготовка на
въвеждането
Анализ,
подготовка и
тестване
2009-2010
2011+
Последен срок за въвеждане на
SDD и имплементиране на PSD
(11.2009);
Паралелно съществуване на SEPA
и националните стандарти
Паралелно съществуване на SEPА
и националните стандарти
Възможност за обработка на
базови SCT и SDD
Пълна миграция
към SEPA
схемите
Пълна миграция
към SEPA
схемите
Постигане на пълна
съвместимост, достижимост и
прозрачност на услугите и
ценообразуването до края на
2010
29
Времева рамка за реализация на проекта
на национално ниво 2/2
Фактори определящи времевата рамка на SEPA на
национално ниво:
дата на въвеждане на еврото като законово платежно
средство в България;
момента на имплементиране на Директивата
платежните услуги (особено за директния дебит);
обезпеченост на банките по отношение на времеви,
човешки и технологични ресурси;
решение на банковата общност относно по-ранно
приемане на SEPA стандартите и за левовите плащания
реакцията на крайните потребители и готовността на
компаниите да променят системите си
30
за
Отворени въпроси 1/2
Определяне на необходимостта от въвеждане на SEPA
изискванията при плащанията в лева, което би наложило:
Промяна на системите БИСЕРА и RINGS и използването на
SEPA/PE-ACH съвместими клирингови механизми;
Адаптиране на националните специфики на платежните
инструменти в AOS или използване функционалността на
XML съобщенията (бюджетни плащания)
Определяне на срокове за мигриране на плащанията в
национална валута към новите стандарти;
Промяна на нормативната база.
31
Отворени въпроси 2/2
Запазване на сегашния стандарт или заменянето му с XML
за всички плащания (в лева, в евро)
налагане на XML- като стандарт на интерфейса клиентбанка
Въвеждане на EMV стандарта
32
Повече за SEPA
Европейска централна банка – www.ecb.int
Европейски платежен съвет – www.europeanpaymentscouncil.eu
Европейска банкова асоциация – www.ebaclearing.eu
www.sepaworld.com
www.gtnews.com
33
ВЪПРОСИ
34
Документ
Категория
Презентации
Просмотров
53
Размер файла
850 Кб
Теги
1/--страниц
Пожаловаться на содержимое документа