close

Вход

Забыли?

вход по аккаунту

?

резонанс

код для вставкиСкачать
Проект по Физика на
Ангел Ковачев от
Частна професионална гимназия по
Мултимедия, Компютарен – графичен
дизайн и анимация
1. Звукови Вълни – характеристика
2. Звукови Явления
3. Шум и шумово замърсяване
1.
2.
3.
4.
Звук
Възникване на звуковите вълни
Звукови вълни в различни среди
Напречни и Надлъжни звукови вълни
1.
2.
3.
4.
Звук
Възприятие на звуковата сила
Скорост на Звука
Значение на звука
Звукът е трептенето на
материя, възприемано чрез
слуха. Обикновено чуваме
трептения, които се предават по
въздуха, но звукът също се
предава и през газове, течности
и твърди тела. Той не може да
се разпространява във вакуум
(например в космоса).
То не се увеличава пропорционално на звуковото
налягане, а значително по-слабо - с логаритмична
зависимост. Мярката за сила на звук - децибел (dB),
също е логаритмична по тази причина. Звукът бива
два вида: тон и шум.
Звуковите вълни подобно на всички други вълни
се разпространяват с крайна скорост. В различните
среди звуковите вълни се разпространяват с
различна скорост.
Зрението и слухът играят главна роля в живота на
човека. Чрез тях получаваме информация какво
става окло нас. Всичко това ни помага и ни дава
възможност за една вярна ориентация в света, в
който живеем.
1. Възникване на Звуковите вълни
2. Източници на Звукови вълни
Човешкото ухо е способно да възприема
механичните трептения като звук, ако тяхната
честота е в границите от 17 до 20 000 Hz. Такива
трептения се наричат акустични или просто звук.
Вълни с честота над 20 000 Hz се наричат ултразвук,
а тези с честота под 17 – 20 Hz – инфразвук.
Всяко тяло (твърдо,течно и газообразно), което
трепти и създава в обкръжаващата среда звукови
вълни, се нарича източник на звукови вълни.
При разпространение на звуковите вълни в
различни среди са характерни вече разгледаните
при механичните вълни явления – отражение и
пречупване, интерференция и резонанс, поглъщане
и други.
Звуковите вълни биват напречни и надлъжни.
В твърдите тела звуковите вълни могат да бъдат
както напречни, така и надлъжни, а в течностите
и газовете – само надлъжни.
1. Отражение
2. Интерференция
3. Резонанс
Отражението е промяна в посоката на фронта на
вълна на границата между две различни среди, при
което фронтът на вълната се връща в средата, от
която идва. Обичайни примери са отражението на
светлина, звук или водни вълни.
Интерференцията между падащи и отразени
вълни влияе неблагоприятно на чуването, понеже в
някои части на помещението звуците се възприемат
като по-тихи, а в други – като по-гръмки.
1.
2.
3.
4.
5.
6.
Механичен резонанс
Магнитен Резонанс
Електронен парамагнитен резонанс
Ядрен квадруполен резонанс
Ядрен магнитен резонанс
Акустичен резонанс
Елементарен пример за механичен резонанс е
люлката. Ако човек се опитва да поддържа честота
близка до резонансната честота на люлката,
последната ще отива все по-високо (увеличена
амплитуда). Люлката може да се разглежда като
обикновено махало и тогава резонансната честота с
доста голяма точност може да се опише с
формулата:
Магнитен
резонанс
се
получава
при
избирателното поглъщане от дадено вещество на
електромагнитна вълна с точно определена честота.
Магнитният резонанс се използва в медицината за
правене на снимки на меките тъкани.
Представлява
избирателно
поглъщане
на
радиовълни от парамагнитно вещество. Намира
приложение при изследване структурата на твърди
тела, в квантови усилватели, в химията и други.
Представлява избирателно поглъщане на електромагнитни
вълни
от
кристали. Обуславя се от
квантови преходи между
енергетични състояния с
различна ориентация на
електрическия квадруполен
момент на атомното ядро.
Избирателно поглъщане на електромагнитни
вълни от дадено вещество. Обуславя се от квантови
преходи на атомни ядра между енергетични
състояния с различна ориентация на спина на
ядрото.
Много струнни инструменти, като например
китарата, имат основна резонансна честота
зависеща от дължината и натягането на струната.
Дължината на вълната на първия резонанс е равна
на удвоената дължина на струната.
1. Шум
2. Шумово замърсяване
3. Шумометър
Шум се нарича такъв звук,
при
който
е
налице
безразборно наслагване на
хармонични звукови вълни с
най-различни
честоти
и
амплитуди.
То е неблагоприятно както за ухото като приемник на звук,
така и върху целия организъм. Чувствителността и
способността на ухото да различава звуковите вълни по
честота се понижават. Към шумовото замърсяване спада и
продължителното, с часове, излъчване на звуци от
радиоприемници, телевизори, касетофони, уокмени и др.
Особено опасни са звуците с високо ниво на интензитет,
например излъчваните на рокконцерти, тъй като е възможно
да предизвикат временна и дори трайна глухота.
Уредът за измерване на нивото на интензитет на звук
или шум се нарича шумометър. Шумометърът включва:
–микрофон с насочено действие, т.е. той приема
звукови
вълни
от
определена
посока;
–микрофон, който приема вълни от всички посоки;
–електронни елементи за обработка на постъпващите
сигнали;
–скала за отчитане.
Характеристиките на шумометъра се избират по такъв
начин, че да съвпадат с характеристиките на човешкото
ухо.
Документ
Категория
Презентации по философии
Просмотров
20
Размер файла
8 696 Кб
Теги
1/--страниц
Пожаловаться на содержимое документа