close

Вход

Забыли?

вход по аккаунту

?

Слайд 1 - Начало

код для вставкиСкачать
I
Жива сила
(vis vitalis)
II
Предполага се, че атмосферата на
Земята е била твърде различна по
състав от настоящата: не е съдържала
O2, но е съдържала CO2, CH4, NH3, SO2
и може би водород.
През 1920г. А. Опарин и Ж. Ралдейн едновременно допускат, че: космическите
ултравиолетови лъчи са причинили взаимодействие на наличните прости
химични съединения, в резултат на което са се образували първите прости
органични съединения като аминокиселини, азотни бази, прости въглехидрати.
В затворен съд под вакуум се внася
газова смес, която наподобява на
древната земна атмосфера. Газовата
смес се оставя в продължение на
седмица в присъствие на електрическа
искра, след което се охлажда и
кондензира. Получените съединения в
кондензата попадат в колба с вода и се
разтварят в нея.
Анализът на водния разтвор показва наличие на аминокиселини и
други важни за живите организми съединения.
Хипотезата, предложена от А. Опарин е
известна като хипотеза на коацервацията.
Според нея полипептидите, синтезирани в първичния органичен
бульон, са се групирали в структура, подобна на капка, наречена
коацерват. Коацерватните капки са били с водна обвивка и са
притежавали способността избирателно да приемат от околната
среда други молекули. По-късно коацерватите придобили и обвивка,
подобно на мембраната на днешната клетка, която имала липиден
състав. Така се появила известна “подреденост” в коацерватите.
Вероятно РНК-то е запазило
ролята си на посредник в този
процес, а синтезираните
белтъци с огромната си
потенциална възможност за
стуктурно и функционално
разнообразие са “завоювали”
мястото си като предпочитани
катализатори.
Допуска се, че прасветът е РНК-свят
т.е.първите, най-древните
самовъзпроизвеждащи се молекули са
рибонуклеинови киселини. Счита се,
че в процеса на еволюцията РНК-ите
са били изместени от ДНК, като постабилни молекули, които днес в
преобладаващата част от организмите
са носители на наследствената
информация и участват в
самопроизвеждането на съвременната
клетка, чрез процеса репликация.
Първите предшественици
на живите организми –
протобионтите са се
появили много отдавна –
преди около 3,5-4 милярда
години. От тях вероятно е
произлязла и първата
клетка, чиито потомци са
съществуващите днес
живи организми –
започнал е третият етап на
възникването на живия
свят – биологичната
еволюция.
Животът във Вселената е вечен и
неговите зародиши се намират
навсякъде в нея.
През 1884 г. шведския биохимик Сванте Арениус
разработва хипотеза за “космичната посявка”
(панспермия). Според него пренасянето на живот
от едно небесно тяло на друго става посредством
светлинните лъчи.
Според един от най-новите
варианти на тази теория,
наречена още “инфекциозна
теория”, животът на Земята е
бил пренесен от жители на
други планети, посещавали
Земята с космически кораби
(НЛО).
Теория за Божественото
начало
Теория за произволното
самозараждане
Теория за стационарното
състояние.
Теория на Чарлз Дарвин
Хилядолетия наред различни религии и учени са обяснявали възникването на
живите същества по Земята с волята и творческата сила на бога. Едновременно
или в известна последователност той е създал всички организми, които
населяват Земята, такива, каквито са сега. С това се отричава и еволюцията на
организмовия свят.
Според хипотезата за Божествения
произход на света, сътворението е
еднократно протекъл процес, който
е бил недостъпен за наблюдение,
което го поставя извън рамките на
научното изследване
В древността има учени, които са се опитвали
да обяснят с естествени причини появата на
живите същества. Те обясняват възникването
на живите организми по земята без участието
на бога. Тази теория е разпространена в
древен Китай, Вавилон и Египет. Според нея
животът се е зародил от неживата материя без
участието на свръхестествени сили, а с
помощта на слънчевата топлина и влагата.
Така редица древногръцки и римски учени
смятат, че дори висши животни, като риби и
жаби, могат да се зародят от тинята под
влиянието на слънчевите лъчи. Един от найвеликите мислители на древността –
Аристотел (384-322 г. пр. н. е.), също е бил
привърженик на тази теория. Според неговата
хипотеза определени “частици” вещество
съдържат някакво “активно начало”, което при
подходящи условия може да създаде жив
организъм.
Съгласно тази хипотеза Земята никога не е
възниквала, а е съществувала вечно, както и
животът на нея. Според малобройните
привърженици на тази хипотеза видовете не
са възниквали, а са съществували винаги.
Съвременните методи за определяне
възрастта на земните пластове – датиране,
показват все по-високи стойности за
възрастта на Земята, което дава основание
на привържениците на теорията да приемат
за научно вярно твърдението, че Земята е
съществувала винаги. Всеки вид е имал две
възможности – или да увеличи числеността
си, или да загине. Малобройните
привърженици на тази теория използват
палеонтологичните данни за потвърждаване
на своите възгледи. Откриването на дадено
изкопаемо в определен земен пласт те
обясняват с увеличаването на числеността
или с преместването на вида, към който то
се отнася, от едно място на друго.
Чарлз Дарвин успява да приведе убедителни, неопровержими доказателства
за еволюционния процес.
През 1859 година Дарвин издава книгата си “Произход на видовете”, в която
излага своята еволюционна теория. Основни положения в неговото учение са
следните. Видовете растения и животни не са постоянни, а се изменят, като
живеещите в наши дни организми произлизат от други, живели преди тях. В
природата има борба за съществуване и победители в нея излизат най-добре
приспособените организми. Това става чрез естествен отбор, който лежи в
основата на еволюционния процес.
Дарвиновото учение поставя и следния
въпрос: ако всички организми на Земята –
измрели и днес живеещи – са произлизали
винаги от някакъв по-стар от тях вид, то как
са се появили първите живи същества на
нашата планета? Този въпрос би могъл да
има два отговора. Единият от тях е, че тези
организми са се самозародили върху нашата
планета, а вторият – че първите организми
на Земята са попаднали на нея отвън, т.е. от
космическото пространство.
Вероятно животът е възникнал еднократно на нашата планета.
Основание за това предположение е допускането, че ако животът е
възникнал неколкократно, то би следвало да има някакви
доказателства, които да свидетелстват за това.
Приема се схващането, че възникването на
съществуващия жив свят е преминало през три
етапа:
- Химична еволюция, при която прости молекули
са взаимодействали помежду си и са се превърнали
в сложни органични молекули.
-Тези сложни молекули са се превърнали в
самопроизвеждащи се структури, които са дали
началото на живота.
-Биологична еволюция, при която се е създал
съвременния жив свят с цялото му разнообразие.
Александър Иванович Опарин (1894-1980) е руски биолог и
биохимик. През 1924 лансира теория за зараждането на живота
на Земята, като според него това е станало чрез постепенна
химическа еволюция на въглеродни молекули в един първичен
бульон.
Според него животът се заражда случайно, след
като прости органични съединения еволюират в
самозараждащи се сложни съединения
(коацерватна капка).
Хипотезата му среща сериозна съпротива
първоначално, но днес е призната като
основателна хипотеза от научната общност.
Документ
Категория
Презентации по философии
Просмотров
41
Размер файла
4 923 Кб
Теги
1/--страниц
Пожаловаться на содержимое документа