close

Вход

Забыли?

вход по аккаунту

?

Tema 12 Презентация Временна неработоспособност Ивайло

код для вставкиСкачать
Същност, регулаторна
рамка и финансиране на
осигуряването при
временна
нетрудоспособност
Изготвили: Димитър Петърчев и Ивайло Петров, спец. Финанси, УНСС, 2013 г
Същност
на неработоспособността
Неработоспособността е обективна невъзможност на
работникът или служителят да полага труд и се
изразява
в
отклонение
от
нормалното
му
здравословно състояние.
То засяга целостта на човешкия организъм или отделни
негови функции. Във всеки конкретен случай отклонението
се установява и се доказва от компетентните медицински
органи (органите на медицинската експертиза).
При положение на неработоспособност осигуреното лице
изпада в състояние на невъзможност да придобива средства
срещу личния си труд, поради което настъпването й е
основание за изплащане на обезщетения от средствата на
държавното обществено осигуряване.
Характеристики на
неработоспосбността
Неработоспособността има следните 3 характеристики:
• биосоциална
определя
от
обстоятелството,
че
неработоспособността
е
резултат
от
увреждане
на
здравословното състояние на дадено физическо лице /човек/;
• икономическа - изразява се в обстоятелството, че
състоянието на неработоспособност води до загуба на
средства за издръжка на живота;
• правна - свързана с факта, че поради невъзможността да се
полага труд, срещу който да се получават средства за
издръжка на осигуреното лице, възниква необходимост от
компенсиране на тази загуба от специално създадени за целта
фондове.
Форми на неработоспособността.
Временна неработоспособност.
Основните регламентирани
неработоспособността са:
•
•
•
•
•
форми
на
проявление
на
Временна неработоспособност;
Временна намалена работоспособност;
Инвалидност (трайна неработоспособност);
Трудови злополуки и професионални болести;
Неработоспособност поради временна незаетост и старост
Какво е временна неработоспособност?
Временната неработоспособност е състояние на работниците и
служителите, при което те временно не могат или са
възпрепятствани да работят поради болест, трудова злополука,
професионални болести, санитарно-курортно лечение, и други.
Регулаторна
Нормативни
рамка
актове
в
на
временната
неработоспособност
Република
България,
регламентиращи
неработоспособност:
временната
1. Конституция на Република България – чл. 47, ал. 2 от Конституцията основа на правото на осигурителни обезпечения за временна неработоспособност.
Текстът в Конституцията касае майчинството: “жената майка се ползва от особената
закрила на държавата, която й осигурява платен отпуск преди и след раждане,
безплатна акушерска помощ, облекчаване на труда и други социални помощи.“
2. Кодекс за социалното осигуряване – основен нормативен акт въобще на
социалното осигуряване. Определя случаите, при които държавното обществено
осигуряване предоставя обезщетения, помощи и пенсии като временната
неработоспособност е един от тях – чл. 2, ал.1 от КСО; чл. 40 и сл. от КСО
регламентират правото на обезщетение и предпоставките, при които може да се
упражнява, както и документите, които следва да се предоставят, възнаграждението,
от което се определя обезщетението и сроковете, в които следва да се изплатят
обезщетенията. КСО ни дава основната регламентация, което се доразвива с
подзаконовите
нормативни
актове
–
правилници,
наредби,
инструкции;
3. Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване – регламентира
размера на вноските, които се правят от осигурените лица в съответните фондове
т.ч.
и
за
временна
неработоспособност;
4. Наредба за медицинската експертиза на работоспособността - определя
принципите и критериите на медицинската експертиза на работоспособността и редът
за нейното извършване, т.е. кой и как определя дали едно лице е неработоспособно;
5. Наредба за изчисляване и заплащане на паричните обезщетения и
помощи от държавното обществено осигуряване - уреждат редът и начинът за
изчисляване
и
изплащане
на
паричните
обезщетения
за
временна
неработоспособност
Принципи на осигуряването за временна неработоспособност
Осигуряването за временна неработоспособност е система, която набира
необходимите средства с цел гарантиране на осигурените лица на право за
парично обезщетяване и подпомагане в случаи на оставане без работа. Тази
система се базира на следните основни принципи:
• Задължителност и всеобщност на осигуряването - определени от
законодателството категории лица задължително се осигуряват за този вид
социален риск;
• Солидарност на осигурените лица - изразява се в това, че сегашното
поколение работещи лица осигуряват издръжката на минало поколение
работещи лица;
• Равнопоставеност на осигурените лица - равнопоставеността на
осигурените лица се изразява в относително еднаквите условия за
придобиване на осигурителни права и за изпълнение на осигурителни
задължения при определени от закона критерии;
• Фондова организация на осигурителните средства - принципът на
фондовата организация на осигурителните средства се изразява в това, че
паричните средства, които набира Фонд “Общо заболяване и майчинство” са
от точно определени източници и преди всичко от осигурителни вноски
Фонд
“Общо заболяване и майчинство” и размер на
вноската. Задължително осигурени лица за временна
неработоспособност.
Фондът,
в
който
постъпват
осигурителните
вноски
за
временна
неработоспособност, внасяни от осигурените лица, е Фонд “Общо заболяване и
майчинство”. Огромната част от постъпленията в него се формират именно от
вноските не осигурените лица.
Според Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване размерът на
вноската за временна неработоспособност през 2013г. е 3,5 %.
Съгласно чл. 4 от КСО задължително осигурени са:
•
•
•
•
•
•
•
•
работниците и служителите
държавните служители;
съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители;
кадровите военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на
Република България;
членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи
възнаграждение в кооперацията;
лицата, които работят по втори или по допълнителен трудов договор;
изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества;
лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни
длъжности.
Право и условия за получаване на парично
обезщетение за временна неработоспособност
Кой
има
право
на
парично
обезщетение
за
временна
неработоспособност?
Това са лицата, които упражняват трудова дейност и са осигурени за общо заболяване и
майчинство и/или за трудова злополука и професионална болест, с вноски за фонд “Общо
заболяване и майчинство” и/или за фонд “Трудова злополука и професионална болест” на
държавното обществено осигуряване.
Условия за придобиване право на парично обезщетение при временна
неработоспособност.
•
•
•
Парично обезщетение за времето на отпуск поради временна неработоспособност се
придобива при наличието на следните условия:
към деня на настъпване на временната неработоспособност лицето да е осигурено за общо
заболяване и майчинство, т.е. да упражнява трудова дейност, която е основание за
осигуряване и да са внесени или дължими осигурителни вноски върху получено, начислено
или неначислено трудово възнаграждение;
лицето да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и
майчинство. Това изискване не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст и за
придобиване право на парично обезщетение за трудова злополука и професионална болест.
Шестмесечният стаж може да бъде прекъснат или непрекъснат, да е положен при различни
работодатели, като не е задължително да е положен непосредствено преди излизането на
лицето в отпуск поради болест;
да е разрешен отпуск поради болест, т.е. да е издаден болничен лист от органите на
медицинската експертиза.
Документи, въз основа на които се изплаща обезщетение за временна
неработоспособност
•
•
•
•
•
Болничен лист – основният документ, въз основа на който се изплаща обещетението - издава
се от органите на медицинската експертиза:
1) еднолично от лекуващия лекар/лекаря по дентална медицина – до 14 календарни дни
непрекъснато за едно или повече заболявания;
2) от ЛКК – до 180 календарни дни и не повече от 30 дни еднократно;
3) от ЛКК по решение на ТЕЛК – когато временната неработоспособност е продължила повече
от 6 месеца без прекъсване или 12 месеца с прекъсване в две предходни години и в годината
на боледуването, при условие че са налице обективни признаци за възстановяване на
работоспособността в следващите 6 месеца.
Декларация по образец за банковата сметка – Приложение № 7 към Наредбата за
изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване;
Декларация от осигурителя/самоосигуряващия се относно правото на парично
обезщетение – Приложение № 15 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните
обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване;
Анкетен лист, когато е издаден болничен лист при случаите на: умишлено увреждане на
здравето с цел получаване на отпуск или обезщетение, нарушаване на определения от
здравните органи режим, временна неработоспособност поради употреба на алкохол,
приемане на силно упойващо средство без лечебна цел или поради прояви, извършвани под
въздействието на такива средства, хулигански и други противообществени прояви, неспазване
на правилата за безопасна работа;
Други
специфични
документи,
в
зависимост
от
характера
на
временната
неработоспособност или трудоустрояването.
Време, което се включва в осигурителния стаж, необходим за
придобиване право на парично обезщетение
•
•
•
•
•
•
•
•
•
В осигурителния стаж, необходим за придобиване право на парично обезщетение при временна
неработоспособност се включва:
времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО са работили при пълното законоустановено за тях работно
време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното,
както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от
КСО за съответната професия; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се
зачита пропорционално на законоустановеното работно време;
времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималната работна
заплата за страната, за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5, 9 и 10 от КСО; когато възнаграждението на лицата по чл. 4,
ал. 1, т. 5, 9 и 10, върху което са внесени осигурителните вноски, е по-малко от минималната работна заплата за
страната, осигурителният стаж се зачита пропорционално;
времето, за което за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 от КСО са внесени или дължими осигурителни вноски върху
не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО;в
ремето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица и от лицата по чл. 4,
ал. 9 и чл. 4а, ал. 1 от КСО;
времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4 от КСО, за които не е определен минимален осигурителен
доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО, са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са
внесени или дължими осигурителни вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и
неначисленото възнаграждение, но върху не по-малко от минималната работна заплата за страната; когато
лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на
законоустановеното за него работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху съответната
пропорционална част от минималната работна заплата;
времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и на отпуск за бременност и
раждане;
времето на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
времето, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за общо заболяване и майчинство, са
получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на
малко дете и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете,
през които не са имали право на парично обезщетение.
Представяне на документите за изплащане на парични
обезщетения
за
временна
неработоспособност
•
•
Осигурените
лица
представят
болничните
листове
и
приложенията към тях на осигурителя си, който ги завежда в
отделен дневник, с вх. № и дата, които следва да се изискват
от осигурените лица, като доказателство, че са предадени на
осигурителя. От 1 януари 2013 г. документите се представят в
съответното териториално поделение на НОИ от осигурителите,
техните клонове и поделения и осигурителните каси в срок до
15-о число на месеца, следващ този, през който осигуреното
лице
е
представило
документите
за
изплащане
на
обезщетението пред осигурителя.
В случай, че осигурителят забави или не представи
документите в териториалното поделение на Националния
осигурителен
институт,
от
същия
се
търси
административнонаказателна отговорност - наказва се с
имуществена санкция или глоба от 500 до 2000 лв.
Спиране на изплащането на паричното
обезщетение
При определени законови обстоятелства може да настъпи
спиране на изплащането на паричното обезщетение за
временна неработоспособност. Компетeнтен орган е
длъжностното лице в териториалното поделение на НОИ.
То издава разпореждане за спиране изплащането на
обезщетенията за временна неработоспособност, трудова
злополука и професионална болест, трудоустрояване,
бременност и раждане и отглеждане на малко дете, когато:
• са обжалвани актовете на медицинската експертиза или
• когато са представени доказателства, които могат да
доведат до издаване на разпореждане за отказ или
прекратяване изплащането на обезщетението.
Задължение за уведомяване на НОИ при
промяна на обстоятелствата
При промяна на обстоятелствата, свързани с изплащането на
паричните обезщетения за временна неработоспособност,
лицата попълнили и представили документите за изплащането
им, попълват и представят по описания по-горе ред, в срок от
3 работни дни от промяната, декларация за промяна на
обстоятелствата за изплащане на парични обезщетения по
образец.
Тази декларация се представя в съответното териториално
поделение на НОИ по същия ред и начин, както и основните
документи
за
извършване
на
плащанията
на
тези
обезщетения.
В случай, че необходимите документи не бъдат предоставени
от лицето възможно е неправомерно получена сума да бъде
върната заедно с лихва.
Определяне на общата сума на паричното
обезщетение
Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо
заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност
поради трудова злополука или професионална болест – в размер 90 на сто от
среднодневното
брутно
трудово
възнаграждение
или
среднодневния
осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски
Общата сума на паричното обезщетение се определя, като дневният/часовият му
размер се умножи по броя на работните дни/часове, включени в периода на
временната неработоспособност или на бременността и раждането, за които
лицето има право на парично обезщетение.
Изчисляване на паричното обезщетение за временна
неработоспособност, когато лицето работи по повече от едно
правоотношение или основание за осигуряване.
Паричните обезщетения на лица, които към деня на настъпване на временната
неработоспособност са осигурени за общо заболяване и майчинство и/или
трудова злополука и професионална болест по различни договори или на
различни основания, се изплащат поотделно по всеки от договорите или за всяко
от основанията.
Лицата, които работят като осигурени за общо заболяване и майчинство и/или
трудова злополука и професионална болест по повече от един договор или
основание за осигуряване при различни работодатели трябва да представят пред
всеки от работодателите отделни екземпляри болнични листове.
Начин и срокове за изплащане на паричните обезщетения
при временна неработоспособност
Паричните обезщетения при временна неработоспособност се
изплащат на правоимащите лица в срок 15 работни дни от
представяне на необходимите документи в съответното териториално
поделение на Националния осигурителен институт. Изплащането на
обезщетението се извършва само по банков път. Полагащите се суми
се превеждат от НОИ по декларираните от лицата лични
разплащателни или спестовни безсрочни банкови сметки.
Изплащане на обезщетение от осигурителя
Осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни
от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно
възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната
неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното
уговорено възнаграждение.
Въпрос № 1
В какъв размер от среднодневното брутно
трудово възнаграждение или среднодневния
осигурителен доход, върху които са внесени
или дължими осигурителни вноски, е дневното
парично
обезщетение
за
временна
неработоспособност поради общо заболяване:
A. 80%
B. 95%
C. 90%
D. 100%
Въпрос № 2
Колко
процента
от
месечното
трудово
възнаграждение от работника отиват за фонд
“Общо заболяване и майчинство”?
A. 1,5 %
B. 2 %
C. 3,5 %
D. 5 %
Въпрос № 3
• Компетентно да вземе решение за спиране
изплащането на обезщетение за временна
неработоспособност е длъжностното лице към:
A. Национална агенция за приходите
B. Националната здравно-осигурителна каса
C. Националния осигурителен институт
D. Министерство на труда и социалната политика
Отговори на въпросите:
• 1-А
• 2-С
• 3-С
Документ
Категория
Презентации
Просмотров
39
Размер файла
219 Кб
Теги
1/--страниц
Пожаловаться на содержимое документа