close

Вход

Забыли?

вход по аккаунту

?

Tema 13 Презентация безработица Димитър

код для вставкиСкачать
Същност, регулаторна рамка и
финансиране на задължителното
осигуряване при безработица и
за професионална квалификация
Изготвили: Димитър Петърчев и Ивайло Петров
спец. Финанси, УНСС, 2013 г.
Същност
•
•
•
Безработицата е социално-икономическо явление, при което част от
активната работна сила желае да работи, но не може да намери работа.
Безработицата е типична за пазарното стопанство. Точният признак, по който
се определя безработицата, зависи от законодателството на съответната
държава. В България за безработни се смятат лица от 16 г. до пенсионна
възраст, които са регистрирани в бюрата по труда.
От правна гледна точка, за да е безработно едно лице, трябва да е
работоспособно, активно да търси работа и най-важното – да е регистрирано
в агенцията по заетостта като безработен. Няма ли регистрация, лицето и да е
без работа, не попада в статистиката, няма право на никакви обезщетения и
подпомагане.
Според Милтън Фридман съществува естествено равнище на безработицата
(около 4-5%) и опитите за намаляването му водят до увеличаване на
инфлацията.
Видове безработица
•текуща (фрикционна) - дължи се най-вече на смяна на работата.
•структурна - породена е от техническите промени във факторите на производство и
от последвалите структурни изменения на производството и заетостта.
•циклична (кейнсианска) - тя следва движението на индустриалния цикъл и се
появява при спад (рецесия) на икономиката, когато работните заплати и търсенето на
труд започват да спадат едновременно.
•структурна - породена е от техническите промени във факторите на производство и
от последвалите структурни изменения на производството и заетостта.
•класическа - има свободни работни места, но работодателите не назначават поради
наложените им законодателно високи работни заплати;
•сезонна заетост - традиционна е за земеделието, строителството и туризма, и
отразява спецификата на тези производства, и услуги.
Информацията за състоянието и развитието на
пазара на труда в нашата страна се осигурява
основно от две институции:
•Националния
статистически
институт
провежда
периодични извадкови наблюдения на работната сила
•Агенцията по заетостта изготвя месечни и годишни
информационни
бюлетини
за
равнището
на
безработицата и изпълнението на мерките за
насърчаване на заетостта
Младежката безработица в България е
набъбнала до 29,1%
Продължава да се увеличава нивото на младежката безработица в България. През
февруари 2013 г. нивото й е достигало 29,1%, докато през януари е било 28,8%, а
не 28,3%, каквато беше първоначалната оценка, сочат данни на европейската
статистическа служба Евростат.
За сравнение, средното за ЕС ниво на безработицата сред младежите е 23,5%, а за
еврозоната – 23,9%. Лидер по младежка безработица остава Гърция (58,4% през
декември 2012 г.), следвана от Испания (55,7%), Португалия (38,2%) и Италия
(37,8%). Най-ниско е нивото на младежката безработица в Германия (7,7%),
Австрия (8,9%) и Холандия (10,4%).
През февруари безработицата в България като цяло е останала без промяна на
ниво от 12,5% при средно ниво за целия Европейски съюз (ЕС) от 10,9% и за
еврозоната – 12%. Според Евростат безработицата в България през декември 2012
г. е била 12,3%, а през януари 2013 г. – 12,4%.
Правна рамка
Редица вътрешни и международни източници оказват влияние върху действащата
нормативна уредба на трудовите и осигурителните права при безработица.
Външни източници
• Универсални актове на ООН, в които правото на закрила при безработица е сред
основните права на човека;
• Регионални международни актове, сред които и актове на ЕС;
• Конвенции на МОТ отнасящи се до закрилата срещу безработица;
•Двустранни договори на Република България, които се отнасят до социалните и
трудовите права при безработица и др.
Вътрешни източници
•Конституция на Република България и Постановления на Министерски съвет;
•Актове на Министерството на труда и социалната политика;
•Кодекс за социално осигуряване;
•Закон за насърчаване на заетостта и др.
Принципи на задължителното осигуряването за безработица
Задължителното осигуряване за безработица е система, която набира необходимите
средства с цел гарантиране на осигурените лица на право за парично обезщетяване и
подпомагане в случаи на оставане без работа. Тази система се базира на следните основни
принципи:
•Задължително участие на всички работодатели и търговски дружества, които наемат или
назначават лица;
•Задължително участие на всички лица, наети по трудов договор, по договор за управление
и контрол на търговски дружества и държавни и общински предприятия
•Солидарност на осигурените при използването на средствата за осигуряването при
безработица
•Участие на държавата, осигурените и осигурителите в управлението и контрола на
средствата
Права на осигурените лица
• Лицата, които се осигуряват в тази система, имат право на
информация за свободните работни места и право на
посредничество за постъпване на подходяща работа.
Също така имат право на минимална трудова заетост,
участие в курсове за професионална квалификация и
преквалификация и обезщетение и помощ при
безработица, чийто размер се определя от Кодекса за
социално осигуряване и Закона за държавното
обществено осигуряване за съответната година.
Финансиране на задължителното осигуряване при
безработица
• Задължителното осигуряване при безработица започва с нейното
фактическо възникване след демократичните промени. Указ 56 от
1989 г. предвижда създаването на фонд “Професионална
квалификация и преквалификация”. През 1992 г. този фонд е
преименуван във фонд “Професионална квалификация и
безработица”,а от началото на 2002 г. се създава специализиран фонд
“Безработица”, чиято осовна цел е осигуряване на безработицата. В
този фонд постъпват осигурителните вноски и се изплащат
обезщетенията за безработица. Финансирането на дейностите по
защита при безработица, професионална квалификация и
насърчаване на заетостта се регулират от Закона за насърчаване на
заетостта.
Фонд “Безработица” - Приходи
•
•
•
осигурителни вноски
целеви суми
от държавния бюджет за обезщетения по чл. 230 и чл. 231, ал. 1 от Закона за
отбраната и въоръжените сили на Република България;
•
•
•
лихви и дивиденти
дарения и завещания
други източници
Размерът на осигурителната вноска за фонд “Безработица” е 1% като тя се
разпределя в съотношение 60:40 между работодателя и работника или
служителя. Частта от вноската за сметка на работодателя се признава за
разход по дейността, а частта от вноската за сметка на осигуреното лице се
удържа от брутното му трудово възнаграждение преди облагането с данък.
Осигурителни вноски
Източник на осигурителни вноски са всички осигуряващи се
лица, а според Кодекса за социалното осигуряване за безработица се
осигуряват следните лица:
• работниците и служителите
• държавните служители;
• съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни
изпълнители
• кадровите военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените
сили на Република България
• членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и
получаващи възнаграждение в кооперацията
• лицата, които работят по втори или по допълнителен трудов договор;
• изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски
дружества
• лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на
изборни длъжности
Фонд “Безработица” - Разходи
• Средствата от фонд "Безработица" се разходват и трансферират
за изплащане на обезщетения за безработица, обезщетения по
чл. 230 и чл. 231 от Закона за отбраната и въоръжените сили на
Република България.
Право на парично обезщетение за
безработица
Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за
които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд
"Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца
преди прекратяване на осигуряването и които също така:
•имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта;
•нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или
професионална пенсия за ранно пенсиониране;
•не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително
осигуряване по чл. 4 от Кодекса за социално осигуряване
Обезщетение при безработица
Обезщетение при безработица е основа на задължителното oсигуряване при
безработица и представлява парично плащане от фонд “Безработица” към
осигурените лица. Обезщетението не покрива напълно загубеното трудово
възнаграждение, а само част от него.
•
•
Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от
среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход,
върху който са внесени или дължими вноски за фонд “Безработица” за
последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на
осигуряването, и не може да бъде по - малко от минималния дневен размер
на обезщетението за безработица, определени със Закона за бюджета на
държавното обществено осигуряване за всяка календарна година. За 2013
г. този размер е 7,20 лв. (чл. 54б, ал.1 КСО). Месечният размер на паричното
обезщетение за безработица се определя, като полученият дневен размер се
умножи по броя на работните дни в месеца, за който се отнася.
През 2010 г. са приети промени в Кодекса за социално осигуряване, които
премахват максималния размер на обещетението за безработица.
• Безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по
тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им
поведение, получават минималния размер на паричното
обезщетение за безработица за срок 4 месеца.
• Безработните лица, придобили право на парично обезщетение за
безработица преди изтичането на три години от датата на
предходното отпускане на обезщетение за безработица, получават
минималния размер на обезщетението за срок 4 месеца.
• Лицата, наети на работа на непълно работно време в срока за
изплащане на паричното обезщетение и получаващи възнаграждение
по-малко от минималната работна заплата, установена за страната,
имат право на обезщетение за безработица в размер 50 на сто от
полагащото им се парично обезщетение за оставащия период на
изплащането.
За придобиване право на парично
обезщетение се зачита и времето:
•
на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
•
на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и
за бременност и раждане;
•
на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
•
зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на
основание на международен договор, по който Република България е
страна.
Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на
заявление до териториалното поделение на Националния
осигурителен
институт
към
което
се
прилагат:
•
•
•
•
•
•
•
документ за регистрация като безработен от Агенцията по заетостта;
акт за прекратяване на правоотношението - оригинал за справка и копие;
документи, удостоверяващи общ трудов и/или служебен стаж, и/или
осигурителен стаж, и/или стаж, зачетен на основание на международен
договор в областта на социалното осигуряване, по който Република България
е страна;
декларация за банковата сметка за изплащане на паричното обезщетение за
безработица по образец, приложение 4 към чл. 1, ал. 4 от НОИПОБ;
копие от документ, издаден от съответната банка, с данни за личната банкова
сметка;
удостоверение за настоящ адрес, ако лицето е избрало да подаде заявление
по настоящ адрес;
документ за самоличност - за справка.
Паричното обезщетение за безработица се
изплаща от датата на последното
прекратяване на осигуряването, ако:
•
•
заявлението за отпускане на обезщетение е подадено в тримесечен срок от тази дата
лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази
дата.
•
Ако заявлението се подаде без неуважителни причини след повече от 3 месеца след прекратяване
на осигуряването, паричното обезщетение се изплаща от датата на заявлението и за периода,
който лицето има право да го получава, но със санкция периода на закъснението. Периода на
закъснението според Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за
безработица е времето от датата, следваща изтичането на 3-месечния срок, до деня, предхождащ
датата на подаване на заявлението.
Пример: лицето има право на обезщетение за безработица за 12 месеца. По неуважителни причини
отива на 4-я месец и 1-я ден след спирането на работа. Лицето ще може да получава обезщетението
от датата на заявлението за 11 месеца вместо за 12 (1 месец е санкцията).
•
Уважителни причини според наредбата са: задържане от органите на властта; явяване в съд или в
друг държавен орган; участие във военноучебен сбор или преподготовка; заболяване и други
подобни обстоятелства, удостоверени с официален документ, за които териториалното поделение
на НОИ е уведомено своевременно.
•
Ако заявлението се подаде в 3 месечния срок, но регистрацията в агенцията по заетостта не се
извърши в 7 дневния срок, то периода за получаване на обезщетението се намалява със
закъснението.
Срокове за изплащане на паричните
обезщетения
•
Паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през
месеца, следващ този, за който се дължат за период в зависимост от
продължителността на осигурителния стаж както следва:
Осигурителен стаж (години)
Период за изплащане на обезщетението
(месеци)
до 3
4
от 3 до 5
6
от 5 до 10
8
от 10 до 15
9
от 15 до 20
10
от 20 до 25
11
над 25
12
Ред за изплащане на паричните
обезщетения за безработица
• Паричните обезщетения за безработица се
изплащат от Националния осигурителен
институт на лицата по декларирана от тях
лична банкова сметка. Обезщетенията се
превеждат на всяка банка на 15-то число на
месеца, следващ този, за който се отнасят.
Спиране на изплащането на паричното
обезщетение
При определени законови обстоятелства може да настъпи спиране
на изплащането на паричното обезщетение за безработица:
•Изплащането на паричното обезщетение за безработица се спира за периода,
през който лицето получава обезщетение за временна неработоспособност или
обезщетение за оставане без работа на основание чл. 222, ал. 1 от Кодекса на
труда, чл. 106, ал. 2 и чл. 107, ал. 3 от Закона за държавния служител и чл. 58, ал.
3 от Закона за висшето образование.
•Изплащането на обезщетението за безработица се възобновява от деня на
отпадане на основанието за спиране за оставащия към датата на спиране
период.
•Безработният е длъжен да декларира пред съответното териториално
поделение на Националния осигурителен институт настъпването и отпадането на
посочените обстоятелства в срок до 7 работни дни.
Прекратяване на изплащането на паричното
обезщетение
•Изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при:
•започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по
чл. 4 КСО;
•прекратяване на регистрацията от Агенцията по заетостта;
•при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно
пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава;
•смърт на безработния.
•Лицето е длъжно да декларира пред съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт настъпването и отпадането на посочените
обстоятелства в срок до 7 дни.
•Ако по време на получаване на паричното обезщетение лицето започне да упражнява
трудова дейност – основание за задължително осигуряване, която бъде преустановена след
по-малко от 9 месеца, изплащането на паричното обезщетение се възстановява за
оставащия към датата на прекратяване период, ако регистрацията на лицето в Агенцията по
заетостта е направена в срок 7 работни дни от прекратяване на трудовата дейност. Ако
регистрацията е направена след този срок, по неуважителни прицини, изплащането на
паричното обезщетение се възстановява от датата на новата регистрация за оставащия към
датата на прекратяването период, намален със закъснението.
Насърчаване на заетостта и придобиване на
професионална квалификация
Законодателни промени от началото на 2002 г. променят действащата
дотогава система за финансиране на насърчаване на заетостта и
придобиване на професионална квалификация.
Фонд “Професионална квалификация и безработица” се преименува на
фонд “Безработица” и преминава като четвърти фонд към НОИ. След
края на 2001 г. от този фонд спират да се прокриват разходите за
квалификационни и преквалификационни курсове, както и за разкриване
на нови работни места.
Създава се самостоятелен Закон за насърчаване на заетостта и
държавата започва да финансира националния план за насърчаване на
заетостта, част от който са и обучението на безработните и
стимулирането на фирмите да наемат нови служители. Държавните
средства започват да се управляват от Изпълнителна агенция по
заетостта към Министерството на труда и социалната политика, в каквато
се трансформира бившата Национална служба по заетостта (НСЗ).
Агенцията по заетостта финансира следните
дейности за насърчаване на заетостта и
професионална квалификация:
• програми и мерки за обучение на възрастни и за
професионално ориентиране;
• програми и мерки за запазване и за насърчаване на заетостта;
• програми и мерки за насърчаване на безработните към
самостоятелна заетост;
• финансиране дейността на центрове за професионално
обучение, създадени с акт на МС и др.
Национален план за действие по заетостта
• През 2013 г. Националният план за развитие на заетостта, приет от МТСП, подкрепя
икономическото и социалното възстановяване и стабилизирането на пазара на труда.
Той е инструмент за реализиране на целите и поетите ангажименти на страната по
отношение на Стратегията на ЕС „Европа 2020”, Актуализираната стратегия по
заетостта 2012-2020 г.1 и мерките включени в Националната програма за реформи
2012 – 2020 г. Разкриването на повече нови работни места и продължаването на
инвестирането в човешките ресурси са от първостепенно значение през 2013г.
Четвърта поредна година планът е разработен на база одобрената от Националния
съвет за насърчаване на заетостта Рамка с основните приоритети и направления на
действие през 2013 г. Целите и действията за тяхното постигане в Националния план
за действие по заетостта (НПДЗ) през 2013 г. се съсредоточават върху стабилизирането
на заетостта и ограничаване на безработицата и подкрепа за бизнеса за повишаване
търсенето на работна сила и подготовката на кадри с необходимата квалификация.
•Визията на Националния план за действие по заетостта през 2013 г. е „Подкрепа за
устойчивост и повишаване на заетостта чрез осигуряване на качествена работна сила
и компенсиране на част от разходите на работодателите за наемане на безработни от
неравнопоставените групи на пазара на труда, приоритетно от най-бавно
възстановяващите се от кризата региони”.
Основните приоритети включват:
• Увеличаване на заетостта чрез бързо и ефективно устройване на работа
на безработните, както на първичния пазар на труда, така и по програми
и мерки по Закона за насърчаване на заетостта, подпомагане на
заетостта в малките и средните предприятия;
• Повишаване качеството на работната сила чрез придобиване на нова
квалификация, повишаване на квалификацията и уменията на заетите и
безработните за осигуряване на необходимите кадри за
преструктуриране на икономиката, по-висока производителност на труда,
по-добро съответствие с потребностите на пазара на труда;
• Ограничаване на безработицата в регионите с високо равнище на
безработица, включително активиране на неактивните и обезкуражените
лица.
Регионални програми за заетост
пример:
•
ОБЛАСТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Регионална програма за заетост - община Златарица
• Очаквани резултати: 12 заети за 6 месеца
• Необходими средства: 29 016 лв. от ДБ
Регионална програма за заетост - община Лясковец
• Очаквани резултати: 7 заети за 6 месеца
• Необходими средства: 16 926 лв. от ДБ
Регионална програма за заетост - община Павликени
• Очаквани резултати: 10 заети за 6 месеца
• Необходими средства: 24 180 лв. от ДБ
Регионална програма за заетост - община Елена
• Очаквани резултати: 5 заети за 6 месеца
• Необходими средства: 12 090 лв. от ДБ
Регионална програма за заетост - община Полски Тръмбеш
• Очаквани резултати: 5 заети за 6 месеца
• Необходими средства: 12 090 лв. от ДБ
• Регионална програма за заетост - община Стражица
• Очаквани резултати: 10 заети за 6 месеца
• Необходими средства: 24 180 лв. от ДБ
Регионална програма за заетост - община Сухиндол
• Очаквани резултати: 10 заети за 6 месеца
• Необходими средства: 24 180 лв. от ДБ
Регионална програма за заетост - община Велико Търново
• Очаквани резултати: 10 заети за 6 месеца
• Необходими средства: 24 180 лв. от ДБ
Регионална програма за заетост - община Горна Оряховица
• Очаквани резултати: 7 заети за 6 месеца
• Необходими средства: 16 926 лв. от ДБ
Регионална програма за заетост - община Свищов
• Очаквани резултати: 5 заети за 6 месеца
• Необходими средства: 12 090 лв. от ДБ
Въпроси:
• 1.Колко е максималният месечен размер на
обезщетението за безработица през 2013 г.
?
A.126
B.135
C.185
D.Няма максимален размер
• 2.Колко процента от месечното трудово
възнаграждение от работника отиват за фонд
“Безработица”?
A. 1 %
B. 2 %
C. 3 %
D. 4 %
• 3. В какво съотношение работодателработник се разпределя вноската за фонд
“Безработица” през 2013 г.?
A.70:30
B.40:60
C.50:50
D.60:40
• 4. Какъв е процентът на безработица през
февруари 2013 г.?
A.7,5%
B.9%
C.11%
D.12,5%
Отговори на въпросите:
•
•
•
•
1-D
2-A
3-D
4-D
Документ
Категория
Презентации
Просмотров
66
Размер файла
270 Кб
Теги
1/--страниц
Пожаловаться на содержимое документа