close

Вход

Забыли?

вход по аккаунту

?

Ангел Каралийчев

код для вставкиСкачать
ПРИКАЗКА ЗА ВЪЛШЕБНИКА
Някога по нашите земи бродел един вълшебник. Престорил
се бил на съвсем обикновен човек. Казвал, че се е родил в
Стражица, че обича да пише книги, да слуша Моцарт и да
се радва на цветето подрумче. Но вълшебствата му били
велики. Той разбирал езика на птиците, животните, дори и
на каменните мостове. В душата му никнели прекрасни
думи и той ги дарявал на хората. Децата получавали от
него чудесни приказки – за Ижо Мижо, Клан-недоклан, за
просеното зърно и бивола, за житената питка, за сълзата на
лястовичката…Вземете ли в ръце някоя от книгите му,
като насън ще стигнете бяла стълба със златни перила.
Тръгнете смело по нея. Тя ще ви заведе в царството,
нарисувано от Любен Зидаров в приказката " Майчина
сълза ". Там може да срещнете Вълшебника. Веднага ще го
познаете. На раменете му е кацнала лястовичката, …
Но ако пак не смогнете отведнъж да намерите вълшебника,
попитайте за него. Все ще се намери кой да ви го покаже:
- Ето го. Тоя там е Ангел Каралийчев.
• Величка Настрадинова
АНГЕЛ КАРАЛИЙЧЕВ
Извънкласно четене
2 клас
Ангел Каралийчев е роден на 21.08.1902 г. в
гр. Стражица, обл. В. Търново.
Той е написал за тях много книги с приказки и
разказчета, повестите "Тошко Африкански" и
"Ането", събрал е български народни легенди,
басни... Сред най-хубавото, което ни е оставил,
са приказките на различни народи,
сладкодумно преразказани.
Писателят е починал през 1972 година в
София.
ТВОРЧЕСТВОТО НА АНГЕЛ КАРАЛИЙЧЕВ
Най-малките читатели и днес с интерес четат сборниците
„Българскинародни приказки", „Житената питка", „Топлата
рькавичка", „Имало едно време", „Торбата с лъжите"
(приказки за Хитър Петър) и др.
По-големите поглъщат страница след страница от неговата
„Съкровищница", в която са събрани приказки от цял свят
приемат със сърцето си авторовите послания на
християнские му творби, поместени в сборника “Приказки
за белия свят“, дълбоко в съзнанието си съхраняват
образите на легендарните герои от сборниците „Крали
Марко", „Камбаната на свободата" или пък от двата тома
„Историята като приказка", в които писателят възкресява
важни моменти от нашето минало и се прекланя пред
олтара на Отечеството. Първият том „ЗЕМЯТА НА
БЪЛГАРИТЕ" е посветена на България и завършва с
думите:
„ Земя на българите, родино моя, на колене стоя пред
теб и целувам твоята корава невидима десница."
ПОЗНАЙ ПРИКАЗКАТА
Един дървар, като минавал край някакъв
бодлив и трънлив храст, чул шумолене.
Надникнал в клонака и що да види - едно
малко, рунтаво мече се заплело в тръните,
напряга сили, скимти, ръмжи, но не може да се
измъкне. Дърварят посегнал, раздвоил
тръните, откачил уплашеното мече, помилвал
го по главата и го пуснал да си ходи. А мечката
била наблизо върху съседната канара. Тя
видяла всичко, сринала се от канарата - и
право при дърваря.
“Мечката и лошата дума”
ПОЗНАЙ ПРИКАЗКАТА
Тръгнала си питката назад. Свършила си
работата, иде си у дома. Не минала през
гората, ами заобиколила по долината.
-Ами вълкът, бабо?
- Вълкът, клекнал сред гората, чака питката
да се върне и трака със зъби от студ.
- Пустата питка, колко е хитрушка.
“Житената питка”
ПОЗНАЙ ПРИКАЗКАТА
Един жесток цар изкарал закон да бъдат
погубени всички стари хора.
- Каква полза от тях - казал той, - нито орат,
нито жънат, нито дърва секат. Само ядат хляб
и се пречкат вкъщи. По-добре ще живеем без
тях.
Запретнали се царските палачи. Всичките
стари хора минали под нож. Останал само един
старец …
“Старите хора”
ПОЗНАЙ ПРИКАЗКАТА
- Кой плаче там? Момиче или момче? Ако е
момиче, ела при баба, ако си момче - махай се!
- Момиче съм, бабо - отвърнала сиротинката.
- Тогава по-скоро ела!
Като наближило, момичето попитало:
- Защо не искаш момче, бабичко?
- Защото ми трябва шетачка, а момчетата не
умеят да шетат вкъщи.
“Златното момиче”
ПОЗНАЙ ПРИКАЗКАТА
Когато Галинка се зажени, нейната майка
поръчваше на старите сватове:
- Мамината дъщеричка не бива да се трепе, тя
не е научена да работи. Пазете ми я. Не й
давайте метлата къщата и двора да мете,
защото ще си напраши очите. Не й давайте
менците вода да носи от чешмата, защото
нейното рамо е крехко и не е научено да мъкне
пълни менци. Сложете под главата й пухена
възглавничка, защото тя е научена да спи на
мекичко.
“Който не работи, не трябва да яде”
ПОЗНАЙ ПРИКАЗКАТА
Старецът преглътна два-три пъти и очите му
се насълзиха, но нищо не каза. Внучето му
видя дядовите сълзи и се замисли. Въздъхна
дълбоко и излезе на двора. Намери един
върбов чукан и почна да го дълбае с теслата.
- Какво правиш тука? - попита го баща му.
- Копаня дълбая - отвърна момчето.
“Дядо и внуче”
ЕСЕННА
ПРИКАЗКА
Ако намерите и прочете цялата „Есенна
приказка", ще разберете защо е толкова тъжно
славейчето, как му помага мравката и как то й се
отблагодарява.
Славейчето се нажали, хвръкна навътре в гората
и кацна на една лешникова вейка над горския
път... Въздъхна. Мъката, която се беше натрупала
в душата му, натежа. То отвори уста и запя, но
песента му беше толкова жална, че разплака
белия камък, който стоеше забит край пътя. Едри
каменни сълзи затупкаха в прахта и без малко
щяха да удавят една тънконога мравка, която
случайно минаваше оттам.
- Защо плачеш, камъко?- попита тя.
- Славейчето ме разплака. Питай него.
ЛЯСТОВИЧКАТА
1. Прочетете началото на
приказката „Лястовичката” от
Ангел Каралийчев. Ако ви
харесва, потърсете я и я
прочетете цялата.
Някога в едно село живееше малко момиче със
светли очи, което разбираше гласа на птиците. То
ходеше облечено с вълнено сукманче и бяла като
сняг риза. Край селото шуртеше бистро кладенче, от
чиято вода бобът увираше завчас.От кладенчето
натаък се ширеше незнайна вековна гора, където
лятно време гукаха гугутки, а зимно време виеха
гладни вълци.
Веднъж майката на момичето рече:
- Тичай, чедо, до кладенчето за вода, да сварим едно
гърне боб, че татко ти ще се върне довечера гладен
като вълк.
За тези, които обичат книгата
Ангел Каралийчев, Ран Босилек и
Емилян Станев, 1954 г.
ОЩЕ ОТ ТВОРЧЕСТВОТО НА
АНГЕЛ КАРАЛИЙЧЕВ
В томчето са събрани найдобрите приказки от
ненадминатия български
разказвач Ангел
Каралийчев, създал един
истински вълшебен свят. В
него славни момци
спасяват прекрасни
девойки, юначни петлета
побеждават без страх
свирепи вълци, врабченца
мечтаят за пъстри премени,
гущерчета и змии
притежават несметни
богатства, в реките текат
разноцветни води и ако си с
добро сърце, като се окъпеш
в тях, ставаш златен.
„СЪКРОВИЩНИЦА”
Събира в едно едни от
най-хубавите приказки
на прочутия разказвач
Ангел Каралийчев.
Това са приказки, с
които са израснали
поколения българи. Те
са изпълнени с много
мъдрост, разказват за
смели и достойни
постъпки и ни учат на
доброта...
Жадна да види какво
става по света,
маймунката Тошко
напуска родната си
джунгла. Самолетът, в
който тайно се
промъква, я довежда в
България, а съдбата - в
дома на дядо Тодоран.
Верен на природата си,
Тошко се втурва смело
да опознае новото си
обкръжение. Но лесно
ли е да бъдеш послушен
и кротък, когато
отвътре те гризе
вечното маймунско
любопитство?
В книгата читателите ще
се запознаят с едни от найпривликателните герои на
Ангел Каралийчев - Ането
и Тошко Африкански. Ането
живее в малка къщурка със
своя дядо и едно юначно
пате. Тя е послушно
момиченце и се грижи за
дядо си и за домакинството.
Ала един ден се загубва в
гората...
Маймунката Тошко напуска
своята родна джунгла и
попада в едно българско село.
Опитвайки се да опознае
новото си обкръжение,
маймунката прави
пакотст след пакост...
Въпреки че са много
разлимни, Ането и Тошко
преживяват низ от
вънуващи приключения!
“ ПАНИЧКА МЕД”
http://www.decata.info/2b
/starnet/media/med.htm
Да се забавляваме и
да учим
http://www.decata.info/2b/st
arnet/media/pani4ka.htm
Решете
кръстословицата
Използвана литература и
интернет ресурси:
Ангел Каралийчев,
Български народни
приказки, изд. Хермес
http://biblio.detstvoto.com
http://www.knigabg.com
http://www.decata.info/
С ВЪЛШЕБНИКА АНГЕЛ КАРАЛИЙЧЕВ
ВИ СРЕЩНА:
АНИЧКА ПЕТКОВА
ОУ “”ИВАН ВАЗОВ” - ВИДИН
Документ
Категория
Презентации по философии
Просмотров
49
Размер файла
1 606 Кб
Теги
1/--страниц
Пожаловаться на содержимое документа