close

Вход

Забыли?

вход по аккаунту

?

Презентация

код для вставкиСкачать
ВСИЧКО ПРЕХОДНО Е САМО
СИМВОЛ
ГЬОТЕ
Из историята на символизма
• 18 септември
1886г. Париж.
Вестник “Фигаро“
публикува
“Манифест на
символизма” на
Жан Мореас
В него се казва:
• Човешкото възприятие за света е
несъвършено и затова изображаемата
действителност е грешна.
• Тайните на света могат да се постигнат
само емоционално и интуитивно
• Отражение на тази висша истина и
едновременно начин за постигането и
става символът- намек
• Названието, предложено от нас СИМВОЛИЗЪМ - е единственото
подходящо за новата школа, само то
предава без изкривявания творческия
дух на съвременното изкуство
• “Манифест на символизма” обединява младите
поети и те приемат официално наименованието
“символисти”.
• Новото течение прокламира отживяването на
романтизма и декаданса, манифестирайки грижа за
езика, богато използване на аналогиите и
метафорите.
• Този манифест се стреми да синтезира основните
насоки на символистичната естетика и поетика: да
разкрие същността на символа /да даде на идеята
осезаема форма/, да оповести синтетичността на
новото изкуство, промените в класическия стих
/александрина/, в римата и ритъма, добили погъвкава и свободна форма.
• Ключов момент в “Манифест…” е дистанцирането на
символистите от декаданса. Вярата измества отчаянието. На
мястото на дисхармонията и нихилизма идват представата за
върховна хармония, идеалът за вечност, за отражението на
вечното и съвършенството в символа.
• Символът става основен белег на новата поетика и основен
изразител на идеалистичната философия за идеите и тяхната
реализация, за отношението между видимия и невидимия свят.
Философски идеализъм, придвижване на изкуството към
вътрешния свят на човека, жажда за безкрайност и хармония и
трагично съзнание за недостижимост на абсолютния свят на
идеите характеризират възгледите на символистичното
движение.
• В европейската литература символизмът идва през
последната четвърт на 19 век, за да отрази
настроенията на интелигенцията във време, когато
социалните, обществените и моралните
противоречия на капитализма създават трудни
условия за съществуване на творческата личност.
• Поети като Шарл Бодлер, Стефан Маларме, Пол
Верлен, Артюр Рембо заживяват със съзнанието на
обреченост.
• Социалната корупция и моралното разложение
пораждат сред интелигенцията духовна отмора и
отчаяние.
• Стефан Маларме ( 1842- 1898)
И девствен, и тъй гъвкав, и недостъпно бял,
дали разкъсал би с крило обезумяло
днес езерото на забравата, сковало
с кристален лед копнежа към полета умрял!
Сред спомените вижда, че — някогашен крал —
и днес е величав, но всичко тук е вяло,
и невъзпял по-друг простор — ще гърчи тяло
на зимата безплодна в искрящата печал.
Просторът птицата преследва и гнети я.
От тая бяла смърт той ще отърси шия,
но не и от кошмара, перата хванал в плен.
Бял призрак, сам стои сред блясъка възвишен
и в гордата надменност застинал — сън студен, —
замръзва Лебедът — изгнаникът излишен.
Шарл Бодлер
( 1821- 1867)
Настава онзи миг, когато вятър свеж
като кадилници цветята полюлява
и в здрача мириси и звуци разпилява —
меланхоличен валс и вял световъртеж.
Като кадилници цветята полюлява
цигулка стенеща — като сърце! — с копнеж,
меланхоличен валс и вял световъртеж!
Печално свят олтар, небето потъмнява.
Цигулка, стенеща — като сърце! — с копнеж,
сърце, побягнало от черната забрава!
Печално свят олтар, небето потъмнява,
издъхва слънцето в кръвта си — сън зловещ.
Сърце, побягнало от черната забрава,
сред миналото лъч се мъчиш да съзреш!
Издъхва слънцето в кръвта си — сън зловещ…
В мен споменът за теб като потир изгрява.
• Артюр Рембо
(1854- 1891г.)
“Бедните в църквата”
Събрани в ъгъла, на дъбовите пейки,
сред дъх на спарено са вперили очи
към хора, в който пак разпяват се, мучейки,
над двадесет гърла — та химн да прозвучи;
омекнал восък тук на топъл хляб мирише,
печални, кротки, те напомнят бито псе.
Пред Бога бедните — нали ги гледа свише! —
са смешни: за едно и също хленчат все.
Жените са добре — седят на пейка гладка
след шест кошмарни дни, в които няма Бог!
И люлкат бебета, повити в шал, в забрадка,
след непосилен плач заспали сън дълбок.
Прибират мазна гръд лапачките на супа,
в очите им — молба, но не отронват стон;
поглеждат скришом как се фръцва цяла група
от уличници зли с капели без фасон.
Вън — мрак, мъжът пиян, и глад, и вятър стене.
Добре са. Още час. И после пак тегла.
Край тях — блажен шептеж и пъшкане, сумтене,
една колекция от сбръчкани тела:
епилептик в захлас, старици бледи, с гуши,
от кол и от въже събрали се и днес;
разтворил требник вехт, слепецът също души —
загубен в тоя свят без верния си пес.
Изливат в плюнка те мизерната си вяра
и жалбите си в такт повтарят пред Христос,
задрямал горе — жълт от светлината стара,
далеч от шишко зъл и от дръгливец бос,
далеч от дъх на сос и дрехи захабени,
от тоя мрачен фарс, от грубост, суети;
молитвата цъфти с най-ярките рефрени
и мистиката все по-втръсващо кънти,
а по средата — там разнищват свила гъсти
лъчи — кварталните Госпожи, о Христе,
стоят и страдащи от жлъчка, жълти пръсти
в светената бода потапят в унес те…
• Опитът да се проникне зад видимостта
на явленията, да се види общото зад
индивидуалното, да се потърси
философският смисъл на битието чрез
образа символ; амбицията да се
замени описателната и подражаващата
функция на образа с претворяваща –
всички тези тенденции правят
символизма първа и сериозна крачка
към новаторските търсения на
литературата и изкуството на 20 век.
• Отвратени от света, който ги заобикаля,
символистите до голяма степен отразяват
художествените реакции на отчуждената
човешка личност. Неприемайки
съществуващата действителност, те изпадат
в самотни и трагични противоречия, като
превръщат света на сетивното и
вещественото в отблясък на света на
вечната идея, на предвечния космичен
порядък и хармония.
Символизъм в изобразителното
изкуство
Клод Моне
(1840-1926)
Картината „Импресия. Изгряващо слънце“ на Клод Моне, 1872 г.
Появата на тази картина определя названието на новото
направление в живописта- импресионизъм.
Произведенията му,
нарисувани по митологични,
библейски и алегорични сюжети,
демонстрират склонност към
екзотика, тайнственост и
разкош.Благодарение по- скоро на
литературните алюзии, отколкото
на художествените си постижения,
той способствова за възникването
на символизма.
“Саломе, танцуваща пред Ирод”
1876г.
Одилон Редон
“Циклоп”
1898- 1900г.
Михаил Врубел
• Руски художник,
представител на
символизма
и модернизма в руското
изобразително изкуство.
• В тайнствения свят на
Врубел живеят и
действат митологични
персонажи («Царкиня
Лебед», «Муза», «Пан»,
«Шесткрилия
Серафим», «Демон»
М. Врубел
“Царкиня Лебед”
М. Врубел - “Люляк”
М.Врубел
«Седящият демон»
У. Т. Мод «Полетът на
Валкириите» 1890
Безкрайната мелодия, която Вагнер
намира в музиката, съществува и в
живописта.
В. Борисов-Мусатов
Пролет 1898-1901
орешника 1905
ВодоемКуст
1902
«Поема на
екстаза»
1905-1908
Александър
Скрябин
1872-1915
В. В. Кандински
«Композиция 5» 1911
«Композиция 7»
«Малки радости» 1913
МУЗИКА
• Рихард Вагнер
• Клод Дебюси
«Когато макар и за кратко
замлъква човешката реч, започва
изкуството на музиката.»
Рихард Вагнер
Опера
«Валкирия»
1876
Опера
«Лоенгрин»
1848
• След 1891г. започва криза на
символистичните ценности. Символизмът
завършва своята естетическа мисия към
1895.
• Жадно за идеал, за абсолют и абсолютни
духовни ценности, символистичното
поколение прави сериозни завоевания в
стиха, открива свободния стих, налага
представата за символа, за двойното
състояние на езика и образите, напомни за
съществуването на по-дълбок, вътрешен
пласт на човешкото съзнание.
• Широкият обхват на символизма в
пространство и време, способността му
да умира и да възкресява в други
литературни течения, да претърпява
трансформации и да взаимодейства
говорят за отворения характер на
художествената му система.
Благодаря за вниманието
Росица Стефанова - гл. учител по
български език и литература в ПГСС
“Н. Пушкаров”- гр. Попово
Документ
Категория
Презентации по философии
Просмотров
10
Размер файла
2 144 Кб
Теги
1/--страниц
Пожаловаться на содержимое документа