close

Вход

Забыли?

вход по аккаунту

?

12 април - BgLOG.net

код для вставкиСкачать
12 април 1961 г.
Най-смелата
мечта на човека да лети свободен
като птица ....
Полетът на Икар
Решил към Слънцето да полети Икар,
крила от восък и пера изваял...
Издигнал се, но пренебрегнал факта стар,
че Слънцето освен да свети, и изгаря.
Летял към диска жълт и бил щастлив,
че скоро ще достигне светлината...
Той искал да докосне огъня красив,
за който всеки ден мечтаeл на Земята.
Ала от топлината восъкът се разтопил...
Икар стремително надолу полетял.
С живота си мечтата заплатил
и във мечтата той самия изгорял.
Вася Константинова
Първите опити, да се създадат инженерно конструирани
летателни апарати, са на Леонардо Да Винчи знаменит италиански архитект, изобретател,
инженер, скулптор и художник от епохата на
Ренесанса. През далечната 1505г. изучавайки
полета на птиците той прави своите чертежи
на крила подобни на „икаровите”, на парашут и на „бащата”
на днешния хеликоптер. За съжаление обаче, Леонардо е
надскочил времето си и неговите проекти останали
нереализирани.
Първият успешен опит за полет в небето се осъществява
с проектирания от братя Монголфие въздушен балон. Това
става на 21 ноември 1783 г. пред очите на смаяните
парижани. Пилатр дьо Розие и маркиз д'Арланд се издигат
във въздуха с така конструирания балон. Техният полет
продължава 25 минути.
Следващата
стъпка в превземането
на небето са
дирижаблите.
Те представляват
управляеми балони
снабдени с двигатели и
заменят познатите до
тогава неуправляеми,
свободно-летящи
балони.
Един от най-известните представители на дирижаблите
е цепелинът.
Конструирането на самолетa е важен момент във
въздухоплаването. Първата добре документирана машина, която
самостоятелно се отделя от земята и прави хоризонтален полет, се
нарича „Флайър“.
Нейни конструктори са американските братята Орвил и
Уилбърт Райт. На 17 декември 1903 година те извършват
общо четири полета, най-дългият от които трае 59
секунди с дължина 279 метра.
Константин Едуардович Циолковски е
наречен „бащата на космонавтиката”.
Циолковски предлага ракетата, като средство за
изследване и овладяване на космическото
пространство. Този руски самоук-учен е
основоположник на ракетодинамиката, и
теорията на междупланетните полети.
Циолковски се занимава с конструирането на
дирижабли с напълно метални конструкции,
самолети и ракети , но неговите мечти най-вече
са свързани с овладяването на космическото
пространство.
Той предлага използването на орбитални
станции около Земята, създаване на лаборатории,
научни центрове и цели градове около нашата
планета. Затова е признат от целия свят за
основоположник на космонавтиката.
На 4 октомври 1957 г. в 19ч.
28мин. и 34сек. по Гринуич, от
космодрума Байконур (в
бившия СССР ) е изстрелян
първият изкуствен спътник „Спутник 1”. Официално това
обявено във връзка с
отбелязването на
Международната геофизична
година.
Тази дата е емблематична за стремежа на човечеството за
овладяване на космическото пространство и с право в световен
мащаб е приета за начало на космическата ера.
Юрий Гагарин е първият човек, летял в
космоса. Неговият кораб се казвал “Восток
1” Гагарин обиколил Земята един път. После
кацнал на Земята с парашут. След кацането
Гагарин бил провъзгласен за герой.
Къде е живял Юрий Гагарин?
Юрий Гагарин е живял в Русия. Роден бил в село Клушино.
Майката на Гагарин се казвала Анна, баща му - Алексей. Те
били бедни. Работили са в колективна ферма.
Юрий Гагарин обичал да спортува. Като пораснал
обикнал самолетите. Той станал пилот. Можел е сам да кара
самолет. След казармата Гагарин поискал да лети в космоса.
Той изпълнил своята мечта и полетял.
На 12 април 1961 г. в 6 часа
и 7 минути по Гринуич - 9
часа и 7 минути московско
време Юрий Гагарин
излетял и направил с
кораба "Восток" една
обиколка около Земята.
Целият космически полет е
продължил 1 час и 48
минути, но остава завинаги
в историята на човечеството
като полета на първия
космонавт в света.
Гагарин загинал в самолетна
катастрофа и никога не
полетял повторно в космоса.
12 април 1961 г.
начало на
КОСМИЧЕСКАТА ЕРА
за човечеството
Астронавти
Изгрев на Земята от окололунна
орбита. Изгревът е заснет от
екипажа на "Аполо 18" през 1968
година.
Най-голямото достижение в областта на космонавтиката е
стъпването на човек на Луната на 21 юли 1969 г.:
американският астронавт Нийл Армстронг прави първата
крачка по повърхността на естествения спътник на Земята с
думите: „Това е малка крачка за човек, но огромен скок за цялото
човечество“.
Още през далечната 1973 г. българското правителство
решава да развива науката у нас в съответствие със
световните стандарти. Страната ни се включва в
общия технологичен процес за производство на
космически храни, рамо до рамо с Великите сили.
Скоро и България изпраща свой космонавт
към далечния Космос ....
Георги Иванов
Георги Иванов е роден в гр. Ловеч на 2 юли 1940 г.
в семейството на Анастасия и Иван Какалови.
Родната му къща е в старинния квартал Вароша.
На 10 април 1979 г., в 20 ч. и 34 мин. московско време
е изстрелян в орбита около Земята космическият кораб
„Союз-33“, с международен екипаж: командир на
полета Николай Рукавишников
и космонавт-изследовател
Георги Иванов.
Поради техническа неизправност корабът
не успява да се скачи с орбиталната станция
„Салют-6“
Николай Рукавишников
и Георги Иванов
направили 31 пълни
обиколки около Земята.
В Космоса прекарват
1 ден, 23 часа и 1 минута.
Александър Панайотов Александров
Вторият български космонавт. Военен летец първи клас, заслужил летец, летецкосмонавт на Република България. Бригаден генерал, удостоен с орден „Стара
планина“.
Роден е на 1 декември 1951 г. във Варна. Александър Александров завършва
специалност летец-инженер през 1974г.
На 1 март 1978 г., Александров e избран за космонавт във втората група от
програмата Интеркосмос .
Лети на борда на съветския космически корабСоюз-ТМ-5 заедно с командира на
полета Анатолий Яковлевич Соловьов и борд-инженера Виктор Петрович Савиних.
Мисията продължава от 7 до 17 юни 1988 г.
По време на полета извършва над 56 успешни научни експеримента, включително
изпитание в космоса на българските храни за космонавти, разработени в България от
института за космически изследвания при БАН с ръководител акад. Димитър Мишев.
Днес България е трета в света по производство на
храна за космонавти и първа по създаване на
космически оранжерии. Признание за своите
постижения тя получава от най-големите в
областта на космонавтиката – САЩ и Русия, които
не крият предпочитанията си към българските
космически продукти, заради изключителните им
вкусови качества. Французите милеят за българската мусака, сочни
сливи, ябълки и ягоди, въпреки че са производители на техниката, с
която се приготвя космическото меню.
Храната за космонавти се приготвя по специална технология.
Процесът се нарича лиофилизация и представлява замразяване на продукта
във вакумна среда. Към леда се подава някакъв вид енергия, а крайният
резултат е дехидратиране на храната. Космическото месо се опакова и в
специални кутии, които предотвратяват достъпа на
светлина и влага до него. По този начин се обработват
много и различни продукти, които запазват почти
изцяло вкусовите си качества и полезни вещества
за пет години.
Сега българските биолози, съвместно със
свои колеги от Русия и други европейски страни,
работят усилено по създаването на оранжерийна
установка за отглеждане на растения, които да се
използват като свежа, витаминозна добавка.
Това дава възможност за създаването на едно питателно и
разнообразно меню за космонавтите.
Интересни факти от
космонавтиката
Кучето Лайка е първото живо същество, което полита в космоса. Тя е изстреляна на
борда на изкуствения спътник „Спутник-2“ на 4 ноември 1957 г.
Първият американски астронавт е Алан Бартлет Шепард. Той излита на 5 май 1961 с
космическия кораб "Меркурий III".
Първата жена-космонавт излита на 16 юни 1963 г. на борда на "Восток-6" и се казва
Валентина Терешкова.
Първият човек излязъл в открития космос е Алексей Леонов. Това става през 1965г.
Най-младият космонавт е Герман Титов. Той извършва своя полет на 26 години с кораба
"Восток-2".
Най-дълго в космоса за един полет е прекарал руснакът Валерий Поляков — 438
денонощия.
Днес е най-радостният ден за всички онези, желали някога да
станат космонавти. Защото днес е денят на космонавтиката.
На този ден - 12 април - през 1961 година, с космическия
кораб «Восток”, Юрий Гагарин излетял извън милата ни Земя и
я погледнал отгоре.
-"Тръгнахме!" - казал той и някои наистина тръгнали.
Други станали космонавти в друго направление - в дълбокия
космос на човешката душа. Но при все това - нагоре или
надълбоко - ние трябва да летим.
Честит празник на всички ви!
Изготвил презентацията :
Галина Александрова СОУ”Асен Златаров” гр.Шабла
Документ
Категория
Презентации по философии
Просмотров
14
Размер файла
5 704 Кб
Теги
1/--страниц
Пожаловаться на содержимое документа