close

Вход

Забыли?

вход по аккаунту

?

Презентация - :: BEL School

код для вставкиСкачать
Христо
Смирненски
Презентация
Биография
Христо Димитров Измирлиев (Смирненски) е
роден на 17 септември 1898 г. в град Кукуш,
където получава първоначалното си образование.
През 1912 г. започва Балканската война и
българските войски освобождават Кукуш (по
силата на Берлинския договор част от Македония
и Южна Тракия и след Освобождението остават
под османско владичество). Радостта на
населението обаче е твърде кратка. След победата
между балканските съюзници изникват
разногласия, по вина на управляващите кръгове
избухва Междусъюзническата война.
Пред опасността от настъпващите гръцки войски
жителите напускат Кукуш, градът е опожарен.
Семейството на Димитър Измирлиев, заедно с
хилядите бежанци, се отправя да търси спасение и
препитание в София. Тук Христо се записва в
Техническото училище, но заедно с братята и
сестра си помага в издръжката на семейството.
От 1915 г. по примера на по-големия си брат Тома,
Христо започва да сътрудничи на хумористичните
издания - най-напред на вестник "К'во да е",
където за пръв път се подписва с един от найизвестните си псевдоними като хуморист - Ведбал.
От следващата година той публикува хумористични стихове и
фейлетони в "Българан", "Родна лира", "Художествена седмица", "Смях
и сълзи", "Барабан", "Сила". Необикновено находчив и плодовит,
Ведбал, въпреки младостта си, става един от най-търсените и
популярни за онова време хумористи.
През 1917 г. за пръв път се подписва с псевдонима Смирненски, с
който остава в класиката на българската литература.
Ученик в Техническото училище, той продължава да се труди - като
обикновен работник, продавач в колониален магазин и др. По това
време избухва Първата световна война.
През май 1917 г. Христо е принуден да постъпи като юнкер във
Военното училище, но въпреки суровото казармено всекидневие
продължава да пише и да публикува в хумористичните издания.
През 1918 г. излиза първата му книга "Разнокалибрени въздишки в
стихове и проза".
Силно въздействие върху идейното развитие на младия поет оказват
Октомврийската революция и Войнишкото въстание през 1918 г. Отвратен от
жестокостта, с която правителството потушава въстанието, Христо Измирлиев
твърдо решава и напуска Военното училище.
Цивилният живот не предлага много радости на младия хуморист. Той е
принуден с тежък труд да изкарва прехраната си - отначало е писар II разред в
Управлението по транспорта, после карнетист, след това е чиновник в
Дирекцията на стопанските грижи, репортер, касиер, редактор, коректор...
През ноември 1919 г. започва да излиза седмичното хумористично
художествено-литературно списание "Червен смях". Участието на Смирненски в
списването му има решаващо значение за него - хуморът му става все посоциално насочен... В края на февруари 1922 г. партийното издателство Общоработническо кооперативно дружество "Освобождение" - отпечатва
лирическата сбирка на Смирненски "Да бъде ден!"
През пролетта на 1920 г. е приет за член на Комунистическия младежки съюз, а
през следващата - на Комунистическата партия.
Поезията на Смирненски и митът за
сътворението на света
В краткия си живот Христо Смирненски създаде едно
значително и разностранно творчество, чиято найсъщностна характеристика е именно
разностранността и множествеността на подходите.
Но от друга страна, той събира и издава само
определени стихове в една съвсем определена книга,
което по своя характер означава, че в сферата на
социо-културното пространство се извършва
определено символично действие. И тази книга се
нарича "Да бъде ден!", както и едноименното
програмно стихотворение в нея. В символиката и
хуманитарната позиция на това стихотворение е
заложена точно онази част от програмата на
Смирненски поета, която означаваме като "мита за
сътворението на света".
За разлика от класическия библейски мит тук основните опорни
точки са леко видоизменени. Прави впечатление обаче тяхната
особена парадоксалност. Вместо опозицията хаос - космос или
пустота - пълнота на мита тук имаме образите на два различни
космоса - справедливо устроения свят и несправедливо
устроения свят, т.е. на два градежа, на два порядъка. Единият е
унаследеният градеж, другият е бъдещият градеж. По средата е
настоящето, което се характеризира с една особена
определеност - то едновременно съществува в рамките на
унаследения градеж, но в същото време по един парадоксален
начин - в нищото. Защото настоящето се описва не само чрез
структурата на установения, макар и оценяван като
несправедлив, но все пак реален свят, както го виждаме в
"Зимни вечери", "Цветарка", "Братчетата на Гаврош" и пр., а с
помощта на същите символи, с които класическият мит описва
хаоса, пустотата и нищото: мрак, бездна - "земята беше
безводна и пуста и беше тъмнина над бездната; и Дух Божий се
носеше над водата".
При Смирненски :
жадувайки лъчи, угасваме в тъма ("Ний")
пред раззинали бездни до черни стени
окова ме злодей непознат ("Юноша")
Сред мрака непрогледно гъст
стърчи злокобен силует
на някакъв огромен кръст,
и хиляди тълпи отвред
вървят подгонени натам
от яростта на златний бог. ("Да бъде ден!")
Символи
Парадоксалната двойственост на акта на
сътворението - разрушение преминава и върху
семантичната структура на символите , с чиято
помощ този акт се описва. Бурята, пожарът, огънят,
червените вълни, градът и т.н. са такива символи,
които действат с една подчертана двузначност на
смисъла и конотацията разрушение - сътворение. И в
двата случая обаче модалността е положителна,
което осигурява и иначе крехката и уязвима
идентичност на подобни парадоксално - полюсни
образи. Сътворението се извършва чрез акта на
разрушението, опожаряването и бурята, които по
един безпрецедентен начин започват да означават
точно противоположното на това , което е заложено
в първичния им смислов заряд.
Лекота и музикалност на стиха
Христо Смирненски успява така млад да се изяви като виртуоз на
българския стих, защото влиза в българската поезия, поел щафетата
на стиха от своите блестящи предшественици - символистите. Сам
Смирненски е не само ученик и приемник на символизма, но и
въплъщава в поезията си ред от каноните на символистичната поетика.
На първо място - изразната лекота и музикалността на стиха. Известно
е, че сливането на стиха с музиката е един от девизите на символизма,
изразен от френския поет Пол Верлен. Българските символисти, това
особено личи у Николай Лилиев, наистина превръщат стиха в музика. А
"вродената" (според Атанас Далчев) музикалност на Смирненски е една
от най-очевидните и най-много подчертавани от критиката
характеристики на неговата поезия.
Но "музиката" на Смирненски се отличава от музиката на неговите
учители и събратя. Ако музиката на Лилиев е музика на флейти и
"арфи тънкострунни", то музиката на Смирненски е музика на тръбни
звуци и духови оркестри. Това е музика на "улицата многогласна", а не
камерната музика на неговите нежно - музикални предшественици.
Образи - символи от
културата
Смирненски също заема образи от
митологията, Библията, приказките,
литературата, историята или от
далечни, екзотични предели, но
проявява в това отношение
избирателност към бунтарската
традиция на човешката култура.
Неговите любими образи-символи са
богоборецът Прометей от
митологията, Каин от Библията,
Спартак от историята. Дори реални
на пръв поглед, историческите
образи у него са стилизирани в
романтично - символистичен дух.
Светлозар Игов
Традиция и новаторство
Малко е да се каже, че Христо Смирненски заема особено място в
нашата поезия, че със своето изкуство носи нещо ново, нещо свое в
тая поезия, че е съществено различен дори от Димитър Полянов, с
когото го сродява еднаквият поглед върху света, че качествено
неговото творчество, което обогатява читателя, като му позволява да
вижда световните промени в нова светлина, е нов етап в нейното
развитие.
Наистина на това творчество е чужда поетическата неопределеност на
поетите от двадесетте години на двадесетия век, но то впива своите
корени в най-хубавото на нашата лирическа поезия и ни кара да
мислим преди всичко за народната песен и за Ботев. Толкова
непосредствено, толкова искрено и чисто звучат дори най-случайните
стихотворения на Христо Смирненски, насочени предимно към онези
обществени явления, които наричаме Велика октомврийска
социалистическа революция.
Емоционалната природа на
поета
Христо Смирненски бързо зрее като поет, като творческа личност. И
най-повърхностният поглед ще открие съществената разлика между
опитите на юношата и стихотворенията, писани в последните дни на
неговия кратък живот. И тези опити сякаш искат да потвърдят думите
на поета Владимир Маяковски, че "ямб, свободен стих, алитерация,
асонанс не се създават всеки ден", че може да се работи и "над
тяхното продължение, внедряване, разпространение". Ясно личи - тези
опити, това непрекъснато горение на богатата емоционална природа
на поета са необходима предпоставка за бъдещата конкретност и
чистота в поезията на Смирненски, лирическият герой на която е
даден, когато:
Като звън на далечни, грамадни камбани,
като гръм на стихийни вълни,
свободата зове непрестанно в сърца ни
към лазура на нови страни
Николай Лилиев
Христо Смирненски - живот и
творчески път
Христо Смирненски (псевдоним на Христо Димитров Измирлиев)
29.IХ.1898 - ражда се в Кукуш, в семейството на сладкар, член на
основаната от Гоце Делчев Македонска революционна организация.
1904-1911 - учи последователно в Кукуш, София и отново в Кукуш.
1913 - след опожаряването на Кукуш по време на Междусъюзническата
война семейството му се преселва в София. Записва се в Техническото
училище, същевременно работи и публикува хумористични творби във в.
"К\'во да е". Сътрудничи и на списанията "Българан", "Барабан",
"Художествена седмица" (от 1916).
1917 - постъпва във Военното училище, където става инициатор на
протести срещу училищните норми. Съвместно с група младежи
организира и редактира литературно-хумористичното списание "Смях и
сълзи".
1918 - записва се в Юридическия факултет. Поради тежкото си
материално положение работи като писар, ревизор, репортер, в
дъскорезница, касиер и др.
1918-1922 - редактор в "Българан".
Сътрудничи на хумористичните
списания "Сатър" и "Червен смях",
на в. "Народна армия" и сп.
"Младеж", на литературната
притурка на "Работнически
вестник".
1922 - заедно с брат си Тома
Измирлиев започва издаването на
хумористичното списание
"Маскарад".
1922 - излиза стихосбирката му "Да
бъде ден!".
18.VI.1923 - умира от туберкулоза в
София.
Библиография
www.slovoto.bg
Съставили
Мария Кръстева
Георги Кралев
Самуел Павлов
Богомил Бакърджиев
8.б клас
Документ
Категория
Презентации по философии
Просмотров
243
Размер файла
175 Кб
Теги
1/--страниц
Пожаловаться на содержимое документа