close

Вход

Забыли?

вход по аккаунту

?

при филтрационни полета

код для вставкиСкачать
Раздел IV
Методи, процеси и съоръжения за пречистване на
битови отпадъчни води
Тема 24
Биологично пречистване на отпадъчни води в
естествени (природни) условия
• Филтрационни и напоителни полета
• Лагуни и биоезера
• Влажни зони (Wetlands)
1
IV.24. Биологично пречистване на отпадъчни
води в естествени (природни) условия
24.1. Филтрационни и напоителни полета
• Напоителните полета са специално подготвени обработваеми
земни участъци, предназначени за напояване на растящите там
селскостопански култури с предварително утаени отпадъчни
води, при което последните се освобождават от замърсителите
• Филтрационните полета са специално подготвени пропускливи
терени, предназначени само за пречистване на отпадъчните води в
периодите, когато напоителните полета не се нуждаят от
напояване
• При филтрирането на отпадъчните води в пропускливи почви се
се формират условия, подобни на тези в капещите биофилтри,
благодарение на формирането на биофилм около почвените
частици от намиращите се в почвата микроорганизми,
подхранвани от субстрата в отпадъчните води
2
24.1. Филтрационни и напоителни полета
• В повърхностния култивиран почвен слой на дълбочина 20 – 40 cm
са налице аеробни условия, а под него се формира анаеробна зона
• При напоителните полета отпадъчната вода и внасяните с нея
вещества се използват само през вегитативния период на
съответните растителни култури, т.е. 3 – 16 пъти в годината. През
останалото време отпадъчните води се отправят на
филтрационните полета
• Напоителните и филтрационните полета осигуряват много висок
ефект на пречистване по БПК, азот и фосфор (над 98 %), както и
висока степен на обеззаразяване (над 99 %)
• Добивът на растителните култури, напоявани и наторявани с
отпадъчни води се увеличава с 50 – 300 %
3
24.1. Филтрационни и напоителни полета
• Отпадъчните
води, инфилтрирали през напоителните и
филтрационните полета се събират и отвеждат чрез специално
изградена за целта дренажна система, систояща се от открити или
(най-често) закрити канали (тръби)
• Дренажните канали са с дължина до 120
m и се изграждат през
разстояние 8 – 16 m
• Закритите дренажни системи осигуряват по-добра аерация на поголяма дълбочина
• В дренажната система попада само част (около 50 %) от
подаваната върху полетата отпадъчна вода. Останалата се губи
чрез изпарение и чрез транспирацията на растенията
4
24.1. Филтрационни и напоителни полета
• Норма на натоварване на полето - максималното допустимо
количество на отпадъчнте води върху единица площ, което може да
бъде използвано за напояване и наторяване (при напоителни
полета) или за пречистване (при филтрационни полета)
• Видове норми:
– Напоителна норма – общото количество вода, необходимо за дадена
растителна култура за 1 г. (т.е., за вегитационния й период), m3/ha.a
– Поливна норма – количеството вода, необходимо за едно поливане, m3/ha
– Среднодневна поливна норма – годишното количество вода за поливане,
отнесено условно за 1 денонощие (разделено на 365 дни/год), m3/ha.d
– Наторителна норма – количеството отп. вода, внасяща необходимите
наторяващи вещества за растежа на дадена растителна култура, m3/ha.a
– Зимна норма – количеството отп. вода, което може да се пречисти на
филтрационното поле през зимата
5
24.1. Филтрационни и напоителни полета
Среднодневни поливни норми при напоителни полета
Ср. год. То
Култури
Среднодневни поливни норми, m3/ha.d
Песъкливо-глинеста
Глинесто-песъклива
Песъклива
6,1 – 9,5
Градински
Полски
45
25
60
30
80
40
9,6 – 11,0
Градински
Полски
60
30
70
35
85
45
> 11,0
Градински
Полски
70
35
80
40
90
45
Средноденвни норми на натоварване при филтрационни полета
Вид почви
Ср. год. То
Норми на натоварване, m3/ha.d при различно
ниво на подпочвените води – Н, m
1,5 m
2,0 m
3,0 m
Песъкливо-глинеста
6 – 11
> 11
-
75
85
85
100
Глинесто-песъклива
6 – 11
> 11
100
120
110
130
130
150
Песъклива
6 – 11
> 11
160
180
190
210
235
250
6
IV.24. Биологично пречистване на отпадъчни
води в естествени (природни) условия
24.2. Лагуни и биоезера
• Биоезерта са естествени или изкуствени плитководни водоеми (с
дълбочина 0,5 – 3 m), предназначени за пречистване на отпадъчни
води
• Лагуните имат същото предназначение и се различават от
биоезерта по своята по-голяма дълбочина (над 4 m)
• Биоезерата биват:
– Аеробни (с естествена аерация – при дълбочина до 0,7 m или с
изкуствена аерация – при по-голяма дълбочина)
– Факултативни - при дълбочина 1,2 – 1,5 m (с повърхностна аеробна
зона и дънна анаеробна зона)
– Анаеробни - при дълбочина 1,5 – 3 m
– Стратифицирани – с изразени аеробни, факултативни и анаеробни
зони в дълбочина
7
24.2. Лагуни и биоезера
Схема на основните процеси при стратифицирани биоезера
8
24.2. Лагуни и биоезера
• Лагуните биват:
– Аеробни – с изкуствена аерация
– Анаеробни – без изкуствена аерация
• Аерационни системи при аеробни биоезера и лагуни:
– С повърхностни турбо-аератори, фиксирани върху поплавъци
– С пневматични аератори (гъвкави перфорирани тръби)
– Със струйни аератори
• Биоезерата и лагуните са проточни басейни, които могат да бъдат
конструирани като единични или като последователно свързани
(каскадни) съоръжения
• При правилна експлоатация (предписано органично натоварване)
биоезерата и лагуните осигуряват много висок пречиствателен
ефект по отношение на БПК, азот и фосфор
• Анаеробните биоезера и лагуни допускат много по-големи
повърхностни органични натоварвания (350 – 850 kg БПК20/ha.d) в
сравнение с аеробните и факултативните (30 – 300 kg БПК20/ha.d)
9
24.2. Лагуни и биоезера
Схема на каскада изкуствени проточни аеробни биоезера
10
24.2. Лагуни и биоезера
Общ вид на биоезера и лагуни
В ляво – пречиствателна станция, включваща и биоезера за допречистване
В дясно – анаеробна (горе) и аеробна (долу) лагуни
11
24.2. Лагуни и биоезера
Общ вид на турбо-аератори при аеробни лагуни и биоезера
В ляво – стационарен плаващ турбо-аератор в изкустена лагуна
В дясно – турбо-аератори върху поплавъци, движещи се свободно по
повърхността на каскада от аеробни биоезера
12
IV.24. Биологично пречистване на отпадъчни
води в естествени (природни) условия
24.3. Влажни зони (Wetlands)
• Влажните зони (wetlands) са естествени (природни) зони с висши
растения, периодично заливани от плитки води или изкуствено
организирани съоръжения в които пречистването на отпадъчните
води се извършва от намиращите се там влаголюбиви (водни) висши
растения (макрофити) и от микроорганизмите, обитаващи тяхната
коренова система и почвата около нея
• Влажните зони (wetlands) са проточни, а процесите в тях обикновено
са аеробни
• Съществува симбиоза и взаимодействие между влаголюбивите
растения и бактериите, обитаващи тяхната коренова система и
почвата около нея
• Влаголюбивите макрофити адсорбират както органичните вещества
(БПК, протеини и т.н.), така и тежки метали и други токсични
замърсители
13
24.3. Влажни зони (Wetlands)
• Във влажните зони (wetlands) могат да се използват различни
влаголюбиви макрофити – тръстика, папур, камъш, прикрепени
водорасли и др.
• Периодично (един или два пъти годишно) макрофитите се косят и
събират със специални машини и се отстраняват от влажните зони
(wetlands)
• Отстраняването на окосените макрофити става чрез изгаряне,
заравяне в почвата или депониране при спазване на санитарните
изисквания
• Видове влажни зони (wetlands):
– Естествени (природни образувания)
– Изкуствени (Constructed wetlands -CW)
14
24.3. Влажни зони (Wetlands)
Схема на каскада от конструирани влажни зони
15
24.3. Влажни зони (Wetlands)
16
24.3. Влажни зони (Wetlands)
Общ вид на конструирани влажни зони
17
24.3. Влажни зони (Wetlands)
Общ вид на естествена влажна зона
18
Документ
Категория
Презентации по философии
Просмотров
5
Размер файла
1 068 Кб
Теги
1/--страниц
Пожаловаться на содержимое документа