close

Вход

Забыли?

вход по аккаунту

?

Кирил Христов - :: BEL School

код для вставкиСкачать
Кирил Христов
23 юни 1875 - 7 ноември 1944
Биография
• 23.VI.1875 - роден в Стара Загора
• 1895 - изпратен е със стипендия от Военното министерство в Морското
училище в Триест
• 1896 - завръща се в България
• 1900 - работи като учител в Шумен
• 1901 - преместен в София и командирован в библиотеката на Висшето
училище (днешният Софийски университет). Заедно с Антон
Страшимиров редактира сп. „Наш живот“.
• През Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война е
военен кореспондент и сътрудник на в. „Военни известия“.
• 1922 - напуска доброволно България и се установява в Лайпциг като
ръководител на семинара по български език и литература.
• 1930 - мести се в Прага, където организира свободни курсове по
български език и литература в Пражкия университет.
• 1938 - връща се в България.
• 7.XI.1944 - умира в София.
Кирил Христов започва литературната си дейност с преводи от С. Я.
Надсон и А. А. Плешчеев. За пръв път публикува свое стихотворение през
1895 в сп. „Дело“ (№ 9). Сътрудничи на всички литературни периодични
издания. Пише стихове в социален дух, които разкриват влиянието на
народническата и социалистическата литература върху него.
•
•
•
•
•
•
•
•
Скоро настъпва идеен прелом — Xристов се свързва с кръга „Мисъл“ (д-р Кръстьо
Кръстев и П. П. Славейков), където адмирират и утвърждават литературния му
талант.
Един от източниците на творчеството му е народната песен, но в нея той не търси
етически и философски стойности, а жизнерадост, красота и здраве.
В епическите жанрове лирикът Xристов няма особени успехи, макар че „Русалка“ и
„Гюргя“ са сред най-хубавите балади в българската литература. През 90-те г.
Xристов се вписва в настроенията на обществото, изживяващо последните трепети
на патриархалното си съзнание, и става изразител на една обществена
необходимост.
През Балканската война възпява военната доблест на народа; в българската
литературна история Кирил Христов оставя име и на тръбач на българския
шовинизъм, независимо че в част от стиховете му се долавят и страданията на
човека, изтръгнат насилствено от градивния си труд.
Упрекван в липса на идеали, Xристов се насочва към сатиричната поезия, която
вътрешно не му е присъща („Полковник Джамбазов“, „Орала мухата на вола на
рогата“).
Връща се към миналото, опитва се да реши големите национални и културни
проблеми на българина — епопеята „Чеда на Балкана“.
Краят на Първата световна война носи на Xристов разочарования и покруса.
Творбите му от този период (поезия, романите „Тъмни зори“ и „Мечтатели“) са
бедни откъм художествено значими идеи, докато пътеписите и мемоарите му имат
неоспоримо значение.
Превежда драмата „Сирано дьо Бержерак“ от Е. Ростан, стихотворения от М. Ю.
Лермонтов, А. С. Пушкин, Я. П. Полонски, А. Негри, Л. Кастелано, Я. Връхлицки, П.
Съчинения
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
Песни и въздишки, 1896
Трепети, Стихотворения, 1897
Вечерни сенки, Стихотворения, 1899
На кръстопът, Стихотворения, 1901
Избрани стихотворения, С предговор от Иван Вазов, 1903
Самодивска китка, 1905
Стълпотворение (Богоборци), Трагедия в стихове, 1905
Приближени хоризонти, Стихотворения, Преводи от руски, немски,
италиански и френски от К. Христов, 1911
Слънчогледи, Самодивска китка, Intermezo, Царски сонети, Втори сборник
стихотворения, 1911 (1939)
Химни на зората, Тихи песни и легенди за живота и смъртта, Първи
сборник стихотворения, 1911 (1939)
Към Цариград, Песни, Кн. 1, 1912
На нож! Нови песни и стихотворения, 1913
Боян Магесникът, Историческа трагедия в стихове, 1914
Старият воин, Пиеса, 1914
Бурни години, 1913–1916, Избр. статии, 1916
Победни песни, 1913–1916, 1916 (1933, 1940)
Огнен път, Военни разкази, 1913–1917, 1917
Ръченица, Пиеса, 1917
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
Охридска девойка, Драма, 1918
Три дни с миноносец Дръзки, 1918
Разкази, 1919
.
Иван Вазов, Кратък животопис, 1920
Тъмни зори, Роман, 1920 /1991/
Празник в пламъци, Драм, поема, 1921
Антология, 1922 /2 доп. изд, 1944/
Мечтатели, Роман на една лятиа нощ, 1925
Чеда на Балкана, Епическа лоема, 1928
Майстор и дявол, Сцени из живота на българите в началото на Х столетие, 1933
Вълнолом, Стихотворенияи 1937
Кротки и буйни луди, Разкази, 1937
Гюргя, Либрето, 1939
Слънчогледи, 1939
Кой проваля българската драма? 1939
Простори, 1940
Игра над бездни, стихотворения, 1941
Затрупана София, Спомени, 1944
Последни пожари, Стихотворения, 1944
Избрани произведения, С предговор от В. Йосифов, 1953
Избрани стихотворения, 1968 (Библ, за ученика — 4 изд.)
Българска реч, Избрани стихове, 1974
Избрани творби, 1975
Съчинения, В 5 т, С предговор от Кр. Куюмджиев, 1966–1968
Стихотворения, 1980
Старият бивак (Д. Дебелянов, К, Христов и др.), 1981
Светулка, Стихотворения за деца и юноши, 1983
Трепети, С предговор от Д, Аврамов, 1987
Зимна вечер
И питам се: защо да се живей?
Какво очаквам още аз? О, боже
как скръб от всичко около ми вей,
където поглед уморен се сложи.
Вън сняг вали - тъй, както е валял
преди безкраен ред хилядолетия.
И свила е сърцето ми печал,
и лягам разломен, без да разсветя.
Материали
• www.slovoto.bg
• “Речник по нова българска литература
(1978-1992)”, Хемус, С.1994; Автор на
статията: К.Куюмджиев.
Изготвил презентацията: Милен Миланов от 9.б
Документ
Категория
Презентации по литературе
Просмотров
5
Размер файла
86 Кб
Теги
1/--страниц
Пожаловаться на содержимое документа