close

Вход

Забыли?

вход по аккаунту

?

Slide 1

код для вставкиСкачать
Иван Недев Гюзелев е
български просветен деец,
математик, политик и
философ. Той е един от
основоположниците на
гимназиалното образование по
физика в България, министър
на народното просвещение
(1880) и дългогодишен
председател на Върховната
сметна палата (1880-1894).
Иван Гюзелев е роден на 6 юли (24 юни стар стил) 1844 в Габрово в
семейството на местен търговец. През 1860 година Иван Гюзелев
следва в Херсонската духовна семинария. През 1867 завършва
семинария в Одеса, а през 1871 - Физико-математическия факултет на
Одеския университет.
От 1871 до 1876 е учител по математика и физика в
Априловската гимназия в Габрово, като е един от авторите
на учебната програма в училището. Там обзавежда и
първия учебен кабинет по физика в страната. Още през
1873 година Иван Гюзелев съставя и издава учебници по
геометрия и физика. След Априлското въстание през 1876
е арестуван за кратко.
След Освобождението Гюзелев се премества в София.
През 1880 е министър на просвещението в
правителството на Драган Цанков, а от 1880 до 1894 е
председател на Върховната сметна палата. През 1884
става действителен член на Българското книжовно
дружество.
Иван Гюзелев умира на 6 октомври 1916 в София.
Кратка елементарна геометрия, 1873.
Програми на габровските училища, 1873.
Ръководство към физиката, 1874.
Начална алгебра, 1893.
Аксиомите в геометрията, 1894.
Основите на геометрията, 1894.
Теория на доказателствата, 1895.
Стойността на теориите във физиката, 1901.
Елементите на познанието, 1904.
Светът като продукт на познанието, 1907.
Елементарно ръководство по изчисление
премиите и резервите при
жизнезастрахованието, 1911.
Акад. проф. д.м.н. Борислав
Боянов е роден на 18
ноември 1944 година.
Започва да учи математика
в Софийския университет
„Климент Охридски“ и се
дипломира през 1968 година
във Вроцлавския
Борислав Дечев Боянов е
университет. След това
български математик,
започва работа във
работил главно в области
Факултета по математика и
на математиката като
информатика на Софийския
теория на
университет.
апроксимациите,
числени методи, реален
и комлексен анализ.
Научното наследство на акад. Борислав Боянов
се състои от повече от 130 стартии,
публикувани в реномирани международни
списания, множество книги, монографии и
доклади на престижни научни конференции.
Под негово ръководство са написани и
защитени над десет дисертации.
Показател за неговия огромен международен авторитет е
членството на проф. Боянов в редакционните колегии на
Journal of Approximation Theory и на редица други
математически списания. Той е основател и пръв главен
редактор на списание East Journal on Approximations, под
негова редакция излизат от печат и няколко книги.
Умира на 8 април 2009 година.
Професор
Георги Делчев
Брадистилов e
български учен,
бивш ректор на
ВМЕИ в София,
доктор на
математическ
ите науки,
членкореспондент на
БАН.
Завършва (1927)
специалност математика в
Софийски университет
"Св. Климент Охридски" .
През 1931–1932
специализира в Сорбоната
при Жак Адамар и Ели
Картан, а през 1937–1938
— в Мюнхенския
университет при Арнолд
Зомерфелд и Константин
Каратеодори. През 1938
защитава докторат в
Мюнхенския университет, а
през 1958 защитава в СУ
дисертация за звание
"доктор на
математическите науки".
Автор на над 100
публикации (15 в
чужбина), (и като
съавтор) на
основните
учебници и
ръководства по
висша математика
за инженери (около
40) и на книгите:
"Матрично
смятане",
"Операционно
смятане".
През 1945–1947 проф.
Брадистилов е декан
на Строителния
факултет на
Държавната
политехника, а през
1947–1948 е неин
ректор.
През 1962-1966 е
ректор на Машинноелектротехническия
институт,
преименуван през 1965
на Висш машинноелектротехнически
институт.
Академик Кирил Атанасов Попов е
един от най-видните български
математици.
Роден е на 3 май 1880 г. в Шумен. Бащата на Кирил Попов,
Атанас, е търговец от Шумен, участвал в българските
национални борби. Анаста, майката на Кирил, притежавала
изключителни артистични заложби. Атанас и Анаста Попови
имали четири деца: Кирил, Методи, Екатерина и Коста. Кирил
Попов получава начално и основно образование във Варна.
Научното дело на акад. Кирил Попов обхваща повече от 150
публикации. В него се очертават главно три основни теми,
отговарящи на трите върхови периода от творческата му
активност. Първата тема са изследванията му върху
движенията на малката планета Хекуба, което е и темата на
докторската му дисертация, защитена през 1912 г. под
ръководството на Анри Поанкаре. В тази работа акад. Попов
коригира предложения от самия Поанкаре метод и с това
привлича вниманието на цялата европейска научна
общественост. На второ място са забележителните му работи
върху балистиката - основният труд на неговия живот. И
накрая, когато вече е на 70-годишна възраст, Кирил Попов
работи успешно в областта на термодинамиката.
Кирил Попов умира на 1 май 1966 г. в София.
Проф. Никола Кирилов Касабов е известен български
математик и информатик. Никола Касабов е известен със
своите изследвания по размити системи, невронни мрежи,
компютърна лингвистика, ИИ и т.н. Преподавател е в
Университета в Отаго, Нова Зеландия.
Никола Касабов завършва приложна математика в
Технически университет - София през 1972 и
компютърни и инженерни науки 1971, и получава
докторска степен по математичеки науки в ТУ през
1975.
Никола Димитров Обрешков е български
математик и академик със световно значение и
известност, дългогодишен ръководител на катедрата
по висша алгебра в Софийския университет и
директор на Математическия институт при
Българската академия на науките.
Роден е на 6 март 1896 г. във Варна. Баща му
Димитър Обрешков е военен с чин полковник, а
майка му Кица Обрешкова е домакиня, грижила се
за възпитанието и образованието на осемте им деца
- четирима синове и четири дъщери. Основното си
образование Никола Обрешков получава във Варна.
Акад. Никола Обрешков остави огромно научно
наследство. Впечатляващи са широтата на
неговите научни интереси и дълбочината на
творчеството му. Той остави научни резултати в
алгебрата, анализа, теорията на вероятностите и
математическата статистика, интегралната
геометрия, топологията, механиката,
математическата физика и теорията на числата,
някои от които и досега остават ненадминати.
Бе считан за един от най-крупните световни
специалисти по разпределението на нулите на
полиномите. Особено забележителни са
изследванията му върху сумирането на
разходящи редове, които предизвикаха интерес
и намериха развитие в работи на математици от
Англия, Индия и Германия.
Акад. Обрешков има
значителни трудове
върху квадратурните
формули, интегралната
геометрия в
неевклидовата равнина
на Лобачевски и върху
гранични задачи за
уравненията на
топлопроводност
та. Забележително е
неговото обобщение на
формулата на Тейлор.
Посвещава няколко
публикации и на задачата
за числено пресмятане на
корените на алгебричните
уравнения.
Българската академия на
науките учреди наградата
"Никола Обрешков", която
всяка година се присъжда
по случай деня на
славянската писменост за
особени постижения в
областта на математиката и
физиката.
Петър Климентов Шапкарев е български
учен икономист, математик, председател
на Македонския научен институт.
Петър Шапкарев е роден в 1908 година в
София, в известния български охридски род
Шапкареви - син е на учителя и революционер
Климент Шапкарев, внук на видния български
етнограф и фолклорист Кузман Шапкарев. В
1934 година завършва математика в
Софийския университет.
В 1962 година създава и ръководи
до 1976 година Икономикоматематическа лаборатория в
Икономическия институт при
Българската академия на науките.
Шапкарев развива и активна
дейност в полза на македонските
българи.
Член е на студентското дружество „Вардар“ (19201934) и негов секретар (1928-1929). През януари 1990
година става заместник-председател на Съюза на
македонските културно-просветни дружества в
България (днес ВМРО - Българско национално
движение). При възстановянето на Македонския
научен институт в 1990 е избран за негов председател
и става главен редактор на неговия орган списанието
„Македонски преглед“.
„Отрасловата структура в междуотрасловите
връзки на промишлеността в НР България“ (1965);
„Статистико-икономически етюди върху народното
стопанство на НР България“ (1982);
„Производственият ритъм в народното стопанство
на НР България“ (1983).
Любомир Лалов Иванов е
български математик,
старши научен сътрудник.
Ръководител на секция
„Математическа логика“ в
Института по математика и
информатика на БАН от
1990. Председател на
българската Комисия по
антарктическите
наименования от 1994.
Президент на Фондация
„Манфред Вьорнер“ от
1994. Председател на
Атлантическия клуб в
България 2001-2009.
Любомир Иванов е роден в София през 1952 г.
Активист е на Независимото сдружение „Екогласност“
през 1989 г., автор на Харта ’89 за опазване на
българското природно наследство. Съучредител
е на сдружението „Природен фонд“ и на Зелената
партия през 1989 г. Участник в Националната
кръгла маса (1990) и член на Националния
координационен съвет на СДС (1990-1991). Депутат в
VII ВНС, вносител на Решението на ВНС от 22
декември 1990 за пълноправно членство на
България в Европейския съюз.
София Симьонова Данова е първата жена
дипломиран математик в България.
София Симьонова е родена през 1879 г. Баща ѝ е руски
фелдшер, участник в Руско - Турската война /18771878/. София завършва с отличие Девическата
гимназия "Митрополит Климент" в родния си град,
но това образование не я задоволява. Заминава за
Русия и се посвещава на математическите науки.
Завършва Петербургския университет и става
първата дипломирана жена-математик в България.
От 1904 г. до 1907 г. /когато сключва брак/ София
Симьонова работи в Пловдивска девическа гимназия
като учител по математика.
Петър Недевски е известен български математик,
който се занимава с математически анализ. Той е
роден на 15 септември. Завършва Софийския
университет "Св. Климент Охридски" и след това
специализира в Москва Функционален анализ и
Математическа педагогика. Дългогодишен
преподавател и автор на много учебници и сборници.
Член е на Управителния съвет на Съюза на
математиците в България.
До 2008 година е директор и учител по "Математика" в
Националната природо-математическа гимназия
"Акад. Л. Чакалов". По време на концерта "Произведено в
НПМГ" (26 май 2009) е обявен за почетен директор на
Националната природо-математическа гимназия за всички
времена. В момента е преподавател по "Анализ" във
Факултета по математика и информатика на Софийския
университет.
• New Folder\untitked6.PNG
Документ
Категория
Презентации по философии
Просмотров
15
Размер файла
4 344 Кб
Теги
1/--страниц
Пожаловаться на содержимое документа