close

Вход

Забыли?

вход по аккаунту

?

1564-1616 - BEL School

код для вставкиСкачать
1564-1616
Ранни години
•
•
•
•
•
Уилям Шекспир е роден през 1564 година в град Стратфорд на Ейвън и е
кръстен на 26 април. Датата на раждането му е неизвестна, но традиционно
се приема, че това е 23 април, Гергьовден.Тази дата води началото си от
грешка на изследовател от 18 век и се утвърждава, донякъде заради
съвпадението с датата на смъртта на Шекспир - 23 април 1616 г.
Бащата на Шекспир, Джон, е заможен производител и търговец на ръкавици и
изделия от кожа, произлизащ от Снитърфийлд, а майка му, Мери Ардън, е
дъщеря на богат селянин.Уилям е третото от осем деца в семейството и найголемият син, доживял до зряла възраст.
Въпреки че няма оцелели документи за това, повечето биографи на Шекспир
приемат, че той учи в училището „Крал Едуард VI“ в Стратфорд, безплатно
училище, основано през 1553 година и разположено на няколкостотин метра
от дома му. Качеството на обучението в началните училища по това време е
различно, но учебната програма е унифицирана и включва обучение по
латински език и литература.
На 27 ноември 1582 година, когато е на 18 години, Уилям Шекспир се жени
за Ан Хатауей — дъщерята на местен селянин, която е с 8 години повъзрастна от него.Двамата имат три деца, първото от което се ражда шест
месеца след брака им и е кръстено на 26 май 1583 година с името
Сюзана.Две години по-късно (кръстени са на 2 февруари 1585 година) се
раждат и близнаците Джудит и Хамнет.Хамнет е единственият син на
Шекспир, но умира на 11 години (погребан е на 11 август 1596 година).
Времето между 1582 и 1592 година е неясно, защото Шекспир не фигурира в
никакви писмени документи. Предполага се, че през това време той работи
като занаятчия, учител, в адвокатска кантора и като актьор в пътуваща трупа.
През 1592 година вече е част от театралния живот на Лондон.
Страдфорд на Ейвънизгледи от града
Графство Уорикшър,
където се намира Страдфорд
•
•
•
Театрална кариера
Предполага се, че Шекспир пристига в Лондон през 1588 г., като
установява себе си като актьор и драматург. Още в самото начало на
кариерата му другите лондонски драматурзи започват да завиждат на
забележителния му талант. Робърт Грийн го оприличава на
„парвенюшка гарга, красива с нашите пера, която със своето тигрово
сърце е загърната в мантото на актьора.“ „Мисля, че той е точно
толкова способен да се изразява в надутото многословие на белия
стих“ продължава Грийн „както и повечето от вас и бидейки
абсолютно по йоханески едно момче за всичко, той е само в рамките
на собствено си самомнение единствената разтърсваща сцена в
страната.“ (реплика в италиански стил, която пародира фразата „O,
сърце на тигър, скрито в облик на жена“, която Шекспир пише в Хенри
VI, част 3)
В края на 1594 Шекспир е актьор, писател и частично собственик на
компания за театрални представления, позната като „Мъжете на Лорд
Чембърлейн“, придобила наименованието си, както и други от този
период от името на аристократичния ѝ спонсор. Групата била толкова
популярна, че след смъртта на Елизабет I и коронясването на Джеймс
I (1603), новият монарх приема покровителството над компанията и тя
става популярна под името Мъжете на Царя.
Множество документи отразяващи правните дела и търговските
транзакции показват, че Шекспир забогатява по време на престоя си в
Лондон до толкова, че закупува собственост в Блекфрайърс, Лондон, и
притежавал втората по големина къща в Стратфорд, Ню Палас.
Кралица Елизабет
Крал Джеймс
И двамата крале са почитатели на творчеството
на Шекспир и го покровителстват.
• По това време пише поемата „Венера и Адонис", хрониката
„Ричард III“ и комедиите „Укротяване на опърничавата“ и
„Напразните усилия на любовта“. През 1595 г. става член
на трупата на лорд-камерхера. Пише трагедията „Ромео и
Жулиета", хрониката „Ричард II“ и комедията „Сън в лятна
нощ“. През 1596 г. семейството получава фамилен герб, а
Шекспир получава правото да носи титлата „джентълмен“.
По това време срещаме името му сред главните актьори в
пиесата „Всеки има своя хумор“ на Бен Джонсън.
• Между 1593 и 1599 година пише 154 сонета, които
публикува през 1609 г. През 1599 е построен театър
„Глобус", в който Уилям Шекспир е акционер. За
представленията си там пише комедията „Дванайсета нощ“
(1600 г.), трагедиите „Хамлет“ (1601 г.), „Отело“ (1604 г.),
„Крал Лир“ (1605 г.), „Макбет“ (1606 г.) и др. През
периода 1609-10 година се връща в Страдфорд, а после
пак в Лондон. Пише трагикомедията „Бурята“ и хрониката
„Хенри VIII“. През 1613 г. изгаря театър „Глобус“ и
Шекспир се връща в Стратфорд, където след три години на
52-рия си рожден ден (1616 г.) умира. Погребан е в
църквата „Света троица“ в Стратфорд на Ейвън, точно където
е и кръщаван 3 дни след раждането си.
През 1596 г. семейството получава фамилен герб,
а Шекспир получава правото да носи титлата
„джентълмен“.
Произведения
•
Шекспировият „канон“ съдържа 38 пиеси, 154 сонета и 2 поеми. Все
още се водят спорове по въпроса за тяхното датиране и
хронологическият им ред е приблизителен, а в някои случаи
несигурен. Съществуват различни периодизации на шекспировото
творчество. Както е добре известно самият Шекспир не е имал дял
или участие в публикуването на собствените му произведения, нещо
повече, той не е имал интерес в това. Той е предоставял
ръкописите на пиесите за групата си (Първоначално кръстена
Мъжете на Чембърлейн, а после Мъжете на краля), но компаниите
по това време смятали, че е лошо за бизнеса да публикуват
текстовете - така са могли да станат достъпни за други компании,
самият Шекспир се вълнувал само от представянето на пиесите на
сцена. Все пак осемнадесет (18) от пиесите биват публикувани като
евтини малки кварто издания (кварто наподобява памфлет,
страниците са оформени като листата са прегънати през средата),
макар с не особено достоверен и точен текст. Всъщност на Шекспир
дори не е заплатено за тези издания, понеже по онова време
издателствата заплащали за ръкопис без да се интересуват кой
всъщност е автора. Все пак двама от приятелите на Шекспир,
Хеминг и Конел, събрали общо тридесет и шест (36) негови пиеси,
осемнадесет (18), от които до тогава непубликувани и ги издали
като фолио, и досега известно като Първо фолио. Това издание се
появява през 1623, седем години след смъртта на Шекспир. Именно
в това първо фолио пиесите на Шекспир са разделени на три групи:
трагедии, комедии и исторически. Днес някои от пиесите (комедии)
се отделят в четвърта група - романси или трагикомедии.
Театрална сцена от 1596 година
Една от най известните постройки
в Лондон-реконструираният
театър “Глобус”-сцената на
Шекспир
Трагедии
Комедии
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
Ромео и Жулиета (Romeo and
Juliet)1595
Макбет (Macbeth)1606
Крал Лир (King Lear)1605
Хамлет (Hamlet)1601
Отело (Othello)1604
Тит Андроник (Titus
Andronicus)1594
Юлий Цезар (Julius Caesar)1599
Антоний и Клеопатра (Antony and
Cleopatra)1607
Кориолан (Coriolanus)1607
Троил и Кресида (Troilus and
Cressida)1602
Тимон Атински (Timon of
Athens)1608
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
“Ромео и
Жулиета”
•
Комедия от грешки (The Comedy of
Errors)1592
Добрият край оправя всичко (All's
Well That Ends Well)1603
Както ви харесва (As You Like
It)1599
Сън в лятна нощ (A Midsummer
Night's Dream)1596
Много шум за нищо (Much Ado
About Nothing)1598
Мяра за мяра (Measure for
Measure)1604
Укротяване на опърничавата (Taming
of the Shrew)1589
Дванадесета нощ (Twelfth Night or
What You Will)1600
Венецианският търговец (The
Merchant of Venice)1596
Веселите уиндзорки (The Merry
Wives of Windsor)1598
Напразни усилия на любовта
(Love's Labour's Lost')1594
Двамата веронци (The Two
Gentlemen of Verona)1594
Двамата знатни сродници (The Two
Noble Kinsmen)
Великата актриса Сара Бернар
в ролята на Хамлет
Афиш за представление
на “Макбет”
“Хамлет” на
българска сцена
Романси
• Бурята (The Tempest)1612
• Перикъл (Pericles, Prince
of Tyre)1609
• Цимбелин
(Cymbeline)1610
• Зимна приказка (The
Winter's Tale)1611
Исторически драми
• Ричард III (Richard
III)1593
• Ричард II (Richard
II)1595
• Хенри VI, част 1 (Henry
VI, part 1)1592
• Хенри VI, част 2 (Henry
VI, part 2)1590
• Хенри VI, част 3 (Henry
VI, part 3)1591
• Хенри V (Henry V)1598
• Хенри IV, част 1 (Henry
IV, part 1)1597
• Хенри IV, част 2 (Henry
IV, part 2)1598
• Хенри VIII (Henry
VIII)1613
• Крал Джон (King
John)1596
Сцена от “Зимна приказка” в илюстрация от Джон Суипи от 1793 г.
Хенри Осми,известен още
като Синята брада, герой от
историческите драми на
Шекпир
Крал Ричард-един от печалните
герои от английската история
и творчеството на Шекспир
Загубени пиеси
• Победоносните усилия на
любовта (Love's Labour's
Won)
• Карденио (Cardenio)
Апокрифни
• Едмънд Храбрият (Edmund
Ironside)
• Едуард III (Edward III)
• Сър Томас Мор (')
Поезия
• Сонети (Sonnets)1592 - 98
• По-дълги стихотворения:
– Венера и Адонис (Venus
and Adonis)1592
– Похищението на
Лукреция (The Rape of
Lucrece)1593
– Влюбеният пилигрим
(The Passionate Pilgrim)
– Фениксът и Гълъбът (The
Phoenix and the Turtle)
Оберон и Титания-”Сън в лятна нощ”
Заглавната
страница на
“Венецианският
търговец”
Тит Андроник-най-кървавата
от Шекспировите пиеси
Сцена от “Бурята”-обикновено
се смята за последната
пиеса на Уилям Шекспир.
Първото известно представление
се е състояло на 1 ноември 1611 г.
в Уайтхол Палас в Лондон.
Изготвил:
Бисер Минчев, гр.Бургас
Документ
Категория
Презентации по философии
Просмотров
22
Размер файла
2 704 Кб
Теги
1/--страниц
Пожаловаться на содержимое документа