close

Вход

Забыли?

вход по аккаунту

?

8. Теории за легитимиране на държавната власт. Космосът и Бог

код для вставкиСкачать
Обща теория на държавата
проф. д-р Даниел Вълчев
ЛЕГИТИМИРАНЕ НА
ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ
Структура
1.
Теории за легитимиране на държавната власт
2.
Космосът
3.
Християнският Бог
4.
Човешкият разум. Теории за обществения договор
1. Теории за легитимиране на държавната власт (1)
•
•
Тяхната задача – да дадат аргументи за легитимиране на
принудителната власт на държавата
Легитимност:
такъв вид оправданост на принудителния ред в едно обединение за
господство, която се е превърнала или е в състояние да се превърне в
самостоятелен, допълнителен и устойчив аргумент за подчинение на
този принудителен ред
разнообразни аргументи за подчинение на принудителния ред – като се
започне от страха от промени и се стигне до една стихийно наложила се
или съзнателно поддържана мистична, трансцендентална или ценностнорационална представа
1. Теории за легитимиране на държавната власт (2)
•
•
•
Предлагат критерий за това кога една държава е „добра” (нейното
съществуване е оправдано и следва да се подкрепи) и кога една държава е
„лоша” (нейното съществуване не е оправдано и тя следва да бъде заменена
от друг вид държава)
Изградени са на полето на политическата философия и най-често нямат
претенции за историческа достоверност
Общото – оправдаване чрез ценност (стандарт, образ, факт); в западната
традиция:
Космосът – легитимиращата сила на фактическия ред
Бог – легитимиращата сила на абсолютния авторитет
Човешкият разум – легитимиращата сила на по-висш стандарт, достиган по
рационален път
Взаимното легитимиране на държавата и правото (ще го разгледаме като
част от темата за държавата като правен проблем)
2. Космосът (1)
•
•
•
•
Светът е единен, подреден и завършен (статичен), той може да се
изрази в числа (питагорейците, Платон и Академията)
Редът в полиса е отражение на общия космически ред; този космически
ред трябва да бъде опознат и възпроизведен в полиса
Справедливостта е правилната пропорция (Платон; Аристотел –
дистрибутивна и корективна)
Боговете са човекоподобни и са част от този общ космически ред (в Рим
родоначалникът на римските царе Еней е син на Венера; Нума Помпилий
е избран за rex, но отказва да заеме престола, докато не получи знак от
боговете; надписът на Мадарския конник – “от Бога поставения хан
Крум”)
2. Космосът (2)
•
•
•
Платон и двата свята:
Свeтът на идеите – вечен, неизменен, съвършен, познаваем чрез
разума
Сетивният свят – променлив (промяна = упадък), несъвършен,
непознаваем
Геометрията – връзка между двата свята (Академията – “Който не е
геометър да не влиза”)
Държавата:
Добри и лоши управления – критерий е съответствието със
закона
Идеалната държава – геометрично подредена и най-близка до
идеалната
Фигурата на философа-управник (законодател)
3. Християнският Бог (1)
•
•
•
•
Християнското разбиране за света (Бог е един, всесилен и
непознаваем):
монотеистична религия (край на отворения възглед за
свръхестественото)
непознаваем (до него се достига с вяра, а не с разум)
Бог-законодател – пряко устоновява правила за поведение (десетте
заповеди и др.)
Бог не е част от реда в света, той е преди и над света (не боговете са
човекоподобни, а човекът е създаден по Божий образ и подобие)
Конфликт между вяра и разум (философия и религия)
Свещениците изместват философите като монополизират връзката
между висшия стандарт и човешкия закон
Бог е създател на всичко в света, в това число на властта в държавата
3. Християнският Бог (2)
•
Патрически период:
апостол Павел: всяка власт е от Бога (Omnis potestas a Deo est – Послание
към римляните – ХІІІ)
Тертулиан (Tertullianus, ок.155-ок.230) – философията няма място в
християнството
св. Августин (Aurelius Augustinus, 354-430)
o когато я няма любовта към Бог – няма справедливост, без справедливост няма
право, без право няма народ (в смисъл на политическа общност – например Рим)
o властта в държавата е следствие от грехопадението
o политически идеал – множество малки държави, обединени от християнската
църква
3. Християнският Бог (2)
•
Краят на патрическия период:
интронизацията – Фридрих Барбароса и болонските доктори; Калоян и
папа Инокентий ІІІ
теорията за двата меча – св. Бернар от Клерво (1090-1153)
Constitutum Donatio Constantini – късен фалшификат, споменат директно
за пръв път през 1054 г. от папа Лъв IХ
булата Unam Sanctam, издадена от Бонифаций VІІІ през 1302 г. –
потвърждава универсалното господство на Христос, което се осъществява
от Божия наместник – папата
3. Християнският Бог (3)
•
Висока схоластика – св. Тома от Аквино (Thomas Aquinas, 1225-1274)
реабилитация на философията (Аристотел е Философът) –
първопричината за всички неща е Бог, но в света има и второстепенни
причини (causes secondes), до които се достига чрез познание
държавата не е следствие от грехопадението, а продукт на
естественото развитие – човекът е социално същество и затова
участва в общности; държавата (civitas) е онази общност, която му дава
още сигурност, ред и справедливост
критерий за държавата е справедливият закон – държавата е
организирано множество под справедлив закон, приет в общ интерес
3. Християнският Бог (4)
Законите:
o вечен закон (lex aeterna), който идва до нас като Божий закон (lex
divina) и естествен закон (lex naturalis)
o Божият закон (lex divina) представлява Божието откровение,
достигащо до човека чрез вярата
o естественият закон (lex naturalis) е онази част от вечния закон, до
която може да се стигне по рационален път
o човешки закон (lex humana) – правилата, установени от светската
власт
4. Човешкият разум (1)
•
Новото естествено право – Хуго Гроций (Huig de Groot; Hugo Grotius, 15831645 г.); завършва с Имануел Кант (Immanuel Kant, 1724-1804 г.)
изоставянето на Бог като легитимираща идея (Гроций – “etiamsi
daremus … non esse Deum”)
рационализиране и субективизиране на идеята за правото –
разумният и първично надарен със свобода и права човек
естествено (природно) и обществено (държавно) състояние
хората сами създават държавата и могат да я усъвършенстват, но все
още не поемат изцяло моралната отговорност за реда, според който
живеят (държавата остава частично омагьосана)
Договорът като рационално съгласие – договорни теории
5. Теории за обществения договор (1)
•
Общото:
Съществуват от древността, но придобиват особено значение във връзка с
възхода на естественоправните учения (ХVII-ХVIII в.)
Днешното им значение е свързано с опитите конституцията да се
представи като обществен договор
Всяка от тях има за задача да легитимира или да отхвърли определени
отношения на власт и подчинение
5. Теории за обществения договор (2)
•
Общественият договор през Античността
Софисти – човек е мярката за всички неща (Протагор); човекът не е
роден за държавата, но съзнателно я създава, за да може да постигне
онова, което сам не може; Тразимах – за да не понасят хората неправди
(златното правило)
Епикурейци – изхождат от материалистично-атомистични позиции (цялото
възниква от неговите части) – слабостта на човека, откриването на златото
и умората от несигурността са причината за участие в обществения договор
Цицерон (106 – 43 пр. Хр.) – не толкаво слабостта, колкото социалният
инстинкт (Аристотел) на хората стои в основата на обществения договор
Общото – в подкрепа на тезата, че държавата е инструмент за по-добър
живот
5. Теории за обществения договор (3)
•
Общественият договор през Средновековието
Влияния
o Юдео-християнската традиция – взаимни права и задължения в
отношенията с Бог
o Римската традиция – императорът получава властта си от народа
o Германска традиция – кралят не е безграничен господар, той има
задължения към народа си
o Св. Августин и християнската догматика – задължение за
справедливо управление
Феодалната система
o Господар и васал имат двустранни задължения
Промените през ХІ в.
o Разгаряне на спора между папата и императора (т.нар. спор за
инвеститурата) – папа Григорий VІІ заплашва император Хайнрих ІV
да освободи поданиците му от подчинение с аргумент, че това е
възможно, когато владетелят наруши договора, според който е избран
(si pactum, quo eligitur, infringit)
5. Теории за обществения договор (4)
Св. Тома от Аквино – следвайки Аристотел, приема, че човекът е
социално и политическо животно (animal sociale et politicum) и и щом
държавата е продукт на човешката природа, то “... трябва да има някаква
уговорка”
ХІV-ХV в. – Джон Уиклиф, Николай от Куза говорят за “одобрение от
народа” и “съгласие от всички”; Весел от Грьонинген – задължението за
подчинение не е абсолютно, а има договорен характер
Късните испански схоластици (ХVІ в.) – Франсиско де Витория,
Франсиско Суарес и Хуан де Мариана разглеждат създаването на
държавата като акт на свободна воля; съществува договор между крал и
народ и когато кралят го наруши, народът може да го свали и дори убие –
тираноубийството вълнува Европа няколко века – до гилотинирането на
Луи ХVІ (21 януари 1793 г.)
Общото – светският властник не е всесилен, той има задължения към
поданиците си и носи отговорност, когато ги наруши (а това установява
църквата); така освен символичният акт на интронизацията, църквата си
присвоява (макар и не пряко) и правото да “отзовава” монарха
5. Теории за обществения договор (5)
•
Новото естествено право – ХVІІ-ХVІІІ в.
Рамка – започва с Хуго Гроций (Huig de Groot; Hugo Grotius – 1583-1645
г.) и завършва с Имануел Кант (Kant – 1724-1804 г.)
Основни черти на новото естествено право – рационализиране,
индивидуализиране, обществен договор
Човекът преминава през два стадия на развитие – естествено
(природно) състояние и обществено (държавно) състояние
Актът на преминаване от първия във втория стадий е договорът (договор
за обединение – герм.); след това може да има допълнителни уговорки за
определяне на управник и/или с него (договор за управление)
Различни са вижданията за естественото състояние, страните и
клаузите на договора
5. Теории за обществения договор (6)
•
Причините за преминаване в обществено състояние
Томас Хобс (Thomas Hobbes) в Leviathan – 1651 г. – хората имат нужда
от защита от съществуващата в естествено състояние война на всички
срещу всички (Bellum omnium contra omnes)
Самуел Пуфендорф (Samuel von Pufendorf) в De jure naturae et
gentium – 1672 г. – преповтаря Аристотел, като приема, че хората имат
естествена склонност да се сдружават
Джон Лок (John Locke) в Два трактата за управлението (Two
Treatises of Government) – 1689 г. – хората като цяло живеят добре,
подчинявайки се на закона на природата, но имат нужда от защита на
личността и собствеността
Ж.-Ж. Русо (J.-J. Rousseau) в Le contrat social – 1762 г. –
додържавното състояние е свят на идилично блаженство; до договора
се стига поради възникването на собствеността и социалното
разслоение
5. Теории за обществения договор (7)
•
Страни и основни клаузи в договора
Хобс – няма разлика в страните по договора за обединение и договора
за подчинение – и в двата страни са индивидите (монархът не е страна,
но за него важи общото задължение да спазва закона)
Пуфендорф – има два договора; по договора за подчинение страна е
монархът, който се задължава за добро управление и защита
Лок – един договор с основна клауза защитата на живота, свободата
и собствеността; основен принцип – принципът на мнозинството;
предаването на властта на управник или управници може да стане както
изрично, така и мълчаливо
Русо – един договор с основна клауза – отчуждаване на цялата
свобода и всички права в полза на общността (политическо тяло,
държава, суверен, народ); суверенитетът е неотчуждаем; общата воля
не е волята на мнозинството и дори не е волята на всички (общият
интерес)
5. Теории за обществения договор (8)
•
Общото
рационалистическо обяснение на държавата и правото
легитимността на държавата и правото се извежда от принципа на
съгласието
борба за признаване на основни права (в икономически план – право на
собственост; в политически план – правото на политическо участие)
•
•
Колкото повече наближава епохата на революциите, толкова договорът става
по-радикален
Два примера за популярността на теорията
Документ, подписан от английските колонисти на кораба
“Мейфлауър“ (1640 г.) “...се споразумяха и обединиха в политическо и
гражданско тяло ...” в името на “...справедливи и общи закони...”
Дейвид Хюм (David Hume – ХVІІІ в.) – отхвърля метафизиката на
естественото право от позициите на емпиризма, но дори той приема, че все
пак има “някаква конвенция” (може би не историческо и не експлицитно
съгласие, но най-малкото съгласие чрез неотхвърляне)
5. Теориия на справедливостта (1)
•
•
Теория на справедливостта (A Theory of Justice – 1971 г.)
Джон Ролс (John Rawls – 1921-2002 г.)
Общи положения:
Процедурна теория за справедливост на едно управление – 2-ра
половина на ХХ в. – криза на общата представа за справедливостта
(като управленски и правен идеал) в рамките на мултикултурните
демократични общества
Задачата на държавната власт и правото е ред и стабилност, а без
общо разбиране за справедливост не може да има трайни ред и стабилност
Справедливостта е основна структура (basic structure) на
социалните институции (администрация, съдилища, пазар)
Две части – индивидите преди сключването на договора и основните
параметри на самия договор
5. Теориия на справедливостта (2)
•
Индивидите преди сключването на договора:
Фикцията за разумните и взаимно безкористни индивиди
(някои автори казват, че Ролс възприема справедливостта като
честност (justice as fairness)
Хитростта – поставянето им в т. нар. първично състояние (original
position) – дискурс за принципите на бъдещото политическо общество, в
който никой от участниците не знае своя бъдещ физически, здравен,
интелектуален и социален статус (т. нар. воал (було) на неведението –
veil of ignorance)
5. Теориия на справедливостта (3)
•
Договорът:
І принцип на справедливостта – принцип на равенството (повече на
лична и политическа плоскост) – всеки има еднакви базови права и свободи,
съчетани със същите права и свободи на всеки друг
ІІ принцип на справедливостта – принцип на различието (повече на
социална и икономическа плоскост) – две части:
o Първа част – неравенството трябва да води до най-голяма обща полза,
т.е. полза за всички, в това число и за имащите по-малки възможности
(т. нар. maximin rule)
o Втора част – всички позиции са отворени – хората с еднакви
възможности и талант имат равни (отворени) образователни,
институционални и икономически шансове за изява
5. Теориия на справедливостта (4)
•
В Политическия либерализъм – четири стадия (етапа) на изграждане на
добре уредената конституционна демократична държава:
стадий на първоначалната позиция – постига се съгласие по двата
принципа на справедливостта
конституционен стадий – определя се справедлива политическа
процедура и се включват ограничения, които едновременно защитават
основните свободи и осигуряват техния приоритет
законодателен стадий – изработват се конкретни политики, които
съответстват на принципите на справедливостта и конституционните
норми
съдебен стадий – дава се защита на двата принципа на справедливостта
и на конституционните норми
Обща теория на държавата
проф. д-р Даниел Вълчев
www.danielvalchev.com
Документ
Категория
Презентации по философии
Просмотров
33
Размер файла
242 Кб
Теги
1/--страниц
Пожаловаться на содержимое документа