close

Вход

Забыли?

вход по аккаунту

?

Гюлбеяз Мустафа Мехмед Фak.Nººº№ 0804221016 Специалност

код для вставкиСкачать
Гюлбеяз Мустафа Мехмед
Фak.№ 0804221016
Специалност: Биология и Химия
Перперикон
Перперикон е
археологически
комплекс, голямо
мегалитно светилище.
Предполага се, че това е
прочутото в древността
светилище на Дионис на
тракийското племе
сатри, чийто жречески
род били бесите. Част е
от Стоте национални
туристически обекта
Перперикон се намира в
Източните Родопи, на
15 км североизточно от
днешния гр. Кърджали.
Площта му е около 12
кв.км. Разкопките там
започват през 2000 г. и
продължават,
разкривайки голям
скален град, чийто
разцвет е през римската
епоха, макар историята
му да започва няколко
хилядолетия по-рано.
Едно от главните сведения,
визиращо родопското светилище на
Дионис е на римския историк
Светоний Транквил. В съчинението
си „Животът на дванадесетте
цезари“ той описва прорицанието,
дадено на бащата на първия римски
император Октавиан Август, че
синът му ще бъде господар на
целия свят, като знамението за
това били високо лумнали пламъци
при принасянето на жертва върху
олтара. При „описанието на похода
на Ксеркс срещу елините през 480
г. Пр.Хр. Херодот също споменава
за прорицалището на Дионис“",
което „...се намирало на висок връх
в планината. С прорицанията в
светилището се занимавали бесите;
жрица давала предсказания точно
както в Делфийския оракул, няма
нищо различно.“.
Разкопките и
изследванията на
археолозите показват,
че там е бил издигнат
огромен дворец на
няколко етажа върху
скалните изсичания.
Около хълма е бил
построен внушителна
по своите размери
крепост, със стени
дебели по 2,8 метра .
В крепоста са били
изградени цели
квартали с жилищни
сгради и храмове.
Мощното развитие на култовите съоръжения на
хълма през къснобронзовата и ранножелязната епоха
създават от Пеперикон едно грандиозно светилище.
Именно великолепните находки дават възможност да
се изкаже хипотезата, че точно на Перперикон се е
намирало търсеното от цяло столетие прочуто в
античността прорицалище на бог Дионис. Върху
специален олтар се извършвал винено-огнен обред и
според височината на пламъците се съдело за силата
на предсказанието.
Още от края на XIX в. Константин Иречек съобщава
за средновековната крепост Хиперперакион
(Перперикон), макар лично да не е посещавал
местността. Интересен момент в неговото описание е
фактът, че сред преобладаващите турски топоними
единственият оцелял е хидронимът Перперек-дере,
името на реката, оформила красивата долина, над
която се издига Перперикон.
Според данни от последните археологически
проучвания най-ранните следи от живот са от
късната новокаменна епоха, края на VI - началото на
V хил.пр.Хр. Тогава хората не са могли да обработват
скалите с примитивните си оръдия на труда. По тази
причина фрагментите от неолитна керамика се
откриват върху повърхността на канарите, отложени
в естествени пукнатини. В случая с Перперикон не
става дума за селище, а за обожествена скала.
Следващият установен
исторически период е
каменно-медната епоха,
енеолита, и по-точно
нейният финал в края
на V - началото на IV
хил.пр.Хр. От това
време вече със
сигурност може да се
определят грубо
изсечени в скалите ями
с натрошена култова
керамика
Развитието на скалния
комплекс продължава и през
бронзовата епоха. Вече
определено може да се
твърди, че в нейната късна
фаза,XVIII-XII в.пр.Хр.,
Перперикон преживява
първия си голям разцвет.
Това е епохата на критомикенската цивилизация, на
Троя и Микена. През XIII-XIV
в. от н.е. крепостта е
областен център и
епископско средище във
Византия. След 1346 г.
крепостите в Източните
Родопи са унищожени и
повече не се възстановяват
Документ
Категория
Презентации
Просмотров
6
Размер файла
747 Кб
Теги
1/--страниц
Пожаловаться на содержимое документа