close

Вход

Забыли?

вход по аккаунту

?

Slide 1

код для вставкиСкачать
КЛАСИФИКАЦИЯ НА
ВЪОРЪЖЕНИТЕ КОНФЛИКТИ.
ПРИЛОЖИМО ПРАВО.
ТЕРОРИЗМА – ВИД ВЪОРЪЖЕН
КОНФЛИКТ?
КАКВО КАЗВА МХП ЗА ТЕРОРИЗМА?
Класификация на въоръжените
конфликти
МХП се прилага само при ситуации на въоръжен конфликт
Какво е въоръжен конфликт?
Женевските конвенции (ЖК) и Допълнителните протоколи (ДП) не
съдържат дефиниция
ICTY: „Въоръжен конфликт е налице, когато има прибягване до
въоръжена сила между държави или продължително въоръжено насилие
между държавните власти и организирани въоръжени групи или между
такива групи в рамките на държава.” (делото Тадич, Апелативна камара,
1995 г.)
2 различни вида въоръжен конфликт (ВК):
1. Международен въоръжен конфликт (МВК)
2. Немеждународен въоръжен конфликт (НМВК)
Класификация на въоръжените
конфликти
Дефиниция на Международен въоръжен конфликт
„... всички случаи на обявена война или какъвто и да е друг въоръжен
конфликт, избухнал между две или няколко от високодоговарящите
страни, дори ако положението на война не е признато от една от
тях” (общия член 2 от ЖК)
Държава А
Държава Б
Класификация на въоръжените
конфликти
Дефиниция на Международен въоръжен конфликт
„Всяко различие, възникнало между две държави и водещо до
интервенция на въоръжените сили е въоръжен конфликт по смисъла
на член 2, дори когато една от страните отрича съществуването
на състояние на война. Няма значение колко дълго продължава
конфликта или колко насилствен е той.” (Коментар на ЖК IV, МКЧК)
Извод: Всяко използване на сила между държави е регулирано от
МХП, дори когато то не е наричано „война”.
Класификация на въоръжените
конфликти
Дефиниция на Международен въоръжен конфликт
„война” – „въоръжен
конфликт”
Умишлено заменено понятието „война”, тъй като често държавите
отричат враждебните си актове като такава, използвайки
обяснения като: ангажираност в полицейска акция, действие в
легитимна самоотбрана и др.
Класификация на въоръжените
конфликти
Дефиниция на Международен въоръжен конфликт
Окупация
„Конвенцията ще се прилага също и при всички случаи на
окупация на цялата територия или на част от територията
на някои от високодоговарящите страни, дори ако тази
окупация не среща никаква въоръжена съпротива” (общия член
2, ал.2 ЖК)
Държава А
Държава Б
Класификация на въоръжените
конфликти
Дефиниция на Международен въоръжен конфликт
Война за национално освобождение
Колониално господство
Чужда окупация
Расистки режим
„... въоръжени конфликти, при които народите водят борба против колониално
господство или чужда окупация и против расистки режим за осъществяване
правото си на самоопределение, залегнало в устава на ООН и Декларацията
за принципите на международното право относно дружеските отношения и
сътрудничеството между държавите в съответствие с устава на ООН”
(член 1, ал.4 ДП I)
Класификация на въоръжените
конфликти
Дефиниция на Немеждународен въоръжен конфликт
Общия член 3 ЖК
„въоръжен конфликт, който няма международен характер и възниква
на територията на една от високодоговарящите страни”
(общия член 3 ЖК)
Въоръжена
група
1
Въоръжена
група
2
Правителство
Класификация на въоръжените
конфликти
Дефиниция на Немеждународен въоръжен конфликт
Преди наричан „гражданска война” и третиран като чисто
вътрешен въпрос на държавите, за който международното
право не следва да предвижда уредба.
Този подход радикално променен с приемането на общия член 3
на ЖК, наричан „миниконвенция”.
(предвижда минималните стандарти, които следва да бъдат
спазвани при НМВК, но не съдържа точна дефиниция на НМВК)
Класификация на въоръжените
конфликти
Дефиниция на Немеждународен въоръжен конфликт
Отличителни елементи на Немеждународния въоръжен конфликт
ICTY Тадич (Решение, 1997), ICTY Лимаж (Решение 2005):
Продължителност на военните действия
Интензивност
Естество, сериозност и честота на въоръжените сблъсъци
Наличие на колективни военни действия (вид на войските, екипировка,
въоръжение и др.)
Мерки, наложени от правителството (напр. масови арести)
Хуманитарни последици (брой на жертвите, принудително разселване,
принудителни изчезвания и др.)
Ниво на организираност на въоръжените групи
Верига на командване
Капацитет да планира, координира и поддържа военни операции
Способност да вербува и тренира бойци, да придобива оръжия и военна
екипировка и др.
Класификация на въоръжените
конфликти
Дефиниция на Немеждународен въоръжен конфликт
Отличителни елементи на Немеждународния въоръжен
конфликт
ICTY Харадинаж (Решение, 2008):
Ниво на насилието (интензитет):
Брой, продължителност и интензивност на отделните сблъсъци
Вид на използваните оръжия и военно оборудване
Брой и калибър на използваните муниции
Брой на хората и вид на частите, взели участие в сраженията
Брой на жертвите
Степен на материалните поражения
Брой лица избягали от зоните на водене на военни действия
Класификация на въоръжените
конфликти
Дефиниция на Немеждународен въоръжен конфликт
Отличителни елементи на Немеждународния въоръжен
конфликт (продължение)
ICTY Харадинаж (Решение, 2008):
Организация:
Наличие на командна структура и дисциплинарни правила и механизми
Наличие на генерален щаб
Контрол на територия
Достъп до оръжия и екипировка, както и способност за обучение и военни
тренировки
Способност да планира, координира и осъществява военни операции, вкл.
логистика
Единна военна стратегия и използване на военна тактика
Способност за единно участие в преговори и сключване на споразумения
Класификация на въоръжените
конфликти
Дефиниция на Немеждународен въоръжен конфликт
Допълнителен протокол ІІ
„въоръжени конфликти, които не попадат под действието на чл.1
ДП І и протичат на територията на високодоговаряща страна
между нейните въоръжени сили и отцепнически въоръжени сили или
други организирани въоръжени групи, които под отговорно
командване осъществяват върху част от нейната територия
такъв контрол, който да им дава възможност да извършват
непрекъснати и съгласувани военни операции и да прилагат този
протокол” (член 1, ал.1 ДП ІІ)
Бунтовническ
а зона
Правителство
Класификация на въоръжените
конфликти
Дефиниция на Немеждународен въоръжен конфликт
Допълнителен протокол ІІ
Елементи:
на територията на държава, страна по ДП ІІ
въоръжените сили на държавата да са страна в конфликта
въоръжените групи да осъществяват контрол на територия,
да имат отговорно командване и капацитет за спазване на
МХП
Класификация на въоръжените
конфликти
Дефиниция на Немеждународен въоръжен конфликт
Статута на Международния наказателен съд предвижда междинен
праг
(между общия член 3 и ДП ІІ) (чл.8, ал.2, б.”е” Статута на МНС):
Няма нужда:
конфликта да е между правителствени и въстанически сили;
въстаническите сили да контролират част от територията;
въстаническите сили да имат отговорно командване.
Достатъчно е:
конфликта да е продължителен;
въоръжените групи да са организирани.
Потвърждава критериите в решението на ICTY Харадинаш, 2008
Класификация на въоръжените
конфликти
Дефиниция на Немеждународен въоръжен конфликт
ICTY Тадич (1999): използване на т.нар. „тест пълен контрол” за
класифициране на конфликта.
ВК между държава и бунтовническа група става МВК, ако
бунтовническата група всъщност е de facto агент на друга държава.
„Конфликтът е международен по естеството си, ако държава упражнява
пълен контрол над подчинени въоръжени сили, народни опълчения или
паравоенни формирования, водещи ВК с друга държава. За да бъдат
квалифицирани като de facto агент, другата държава следва да предоставя
не само финансова подкрепа или екипировка, а включва участие в
планирането и контрола на военните операции. Няма необходимост да са
издавани конкретни заповеди или инструкции, свързани с всяко отделно
военно действие.”
Класификация на въоръжените
конфликти
Дефиниция на Немеждународен въоръжен конфликт
Международното право не забранява Немеждународния
въоръжен конфликт
Местното право забранява Немеждународен въоръжен
конфликт
МХП третира страните в НМВК еднакво, но не може да изисква
и местното право да ги третира по този начин
Класификация на въоръжените
конфликти
Дефиниция на Немеждународен въоръжен конфликт
Държавите никога не са приемали да третират МВК и НМВК
еднакво.
Доскоро войната между държави е възприемана като легитимна
форма на международни отношения.
Днес употребата на сила между държави не е напълно
забранена.
Монопол на държавата за легитимна употреба на сила на нейна
територия.
Класификация на въоръжените
конфликти
Дефиниция на Немеждународен въоръжен конфликт
Днес МХП на НМВК се доближава до МХП на МВК
(обичайно МХП, влияние на Права на човека, практиката в
Трибуналите за Бивша Югославия и Руанда, новите конвенции
за оръжия и културни ценности)
По-схематична и недетайлна уредба
Основни разлики с МВК:
няма статут комбатанти и военопленници (съответно няма
„право за участие във военни действия”)
няма окупирани територии
няма статут закриляни лица (лицата не са защитени на база на
статус, а на базата на действията им)
Класификация на въоръжените
конфликти
„Интернационализиран” Немеждународен въоръжен конфликт
Вътрешен конфликт, който се характеризира с интервенция на
въоръжени сили на най-малко една чуждестранна сила.
Държава
Б
МЕЖДУНАРОДЕН
Държава
В
ПОДКРЕПА
НМВК
ПОДКРЕПА
Държава
A
Бунтовници от
държава
А
Вътрешни нарушения на реда и напрежения
„Този протокол няма да се прилага при случаи на вътрешни
нарушения на реда и напрежения, като размирици, изолирани
или спорадични актове на насилие и други действия от
подобен характер, тъй като те не са въоръжени конфликти.”
(член 1, ал.2 ДП ІІ)
Вътрешни нарушения на реда
МКЧК Коментар: ситуации, в които съществува
конфронтация в рамките на една държава,
характеризираща се с определена сериозност и
продължителност и включваща актове на насилие.
Актовете на насилие: различни форми – от напълно
спонтанни до определено ниво на организираност.
Държавната власт прибягва до полицейски сили (в
някои случаи въоръжените си сили) за въдворяване
на реда.
Вътрешни напрежения
МКЧК Коментар: ситуации на сериозно напрежение
(политическо, религиозно, расово, социално, икономически и
др.), както и последиците от ВК или вътрешни безредици.
Характеризират се с някои или всички тези елементи:
- масови арести;
- голям брой „политически” затворници;
- вероятно наличие на нехуманно третиране на задържаните;
- суспендиране на фундаменталните съдебни гаранции (на
основание обявено извънредно положение или като факт)
- твърдения за изчезвания.
Класификация на въоръжените
конфликти
Приложимо право
МВК:
Хагски конвенции
4 Женевски конвенции
Допълнителен протокол І
Обичайно право относимо към МВК
НМВК:
Общия член 3 ЖК
Допълнителен протокол ІІ
Обичайно право относимо към НМВК
Вътрешни нарушения на реда и напрежения:
Права на човека
Специална ситуация – НМВК, към който се прилага МХП в пълнота (напр. специално споразумение между
страните)
Дори тогава не се превръща в МВК
Класификация на въоръжените
конфликти
Приложимо право
Определете правната квалификация и приложимото право при всяка
ситуация
(класификацията на конфликта често е теоретически трудна и винаги
политически деликатна)
Класификация на конфликта:
а) въоръжен конфликт?
б) един единствен ВК?
в) срещу кого?
г) МВК или НМВК?
Водещ елемент при класификацията на конфликта са въвлечените
страни, а не територията, на която възниква.
Тероризъм
Съвременни предизвикателства
Независимо, че тероризма не е напълно ново явление,
държавите продължават да бъдат изправени пред въпроса как
да отговорят адекватно и ефективно на предизвикателствата,
които той поставя.
Съотношението между въоръжените конфликти и актовете на
тероризъм и ролята на МХП относно това съотношение
продължава да предизвиква задълбочени и нестихващи дебати
в правните среди.
Основният въпрос е как МХП квалифицира с правни термини
актовете на тероризъм.
П
E
Н
С
И
Л
В
A
Н
И
Я
44
П
E
Н
T
A
Г
O
Н
189
Загинали
Загинали
Световен търговски център, Ню Йорк, САЩ,
11 септември 2001
над 3000 загинали, над 5000 ранени
Световен търговски център, 26 февруари 1993
Кута, Бали, Индонезия, 12 октомври 2002
202 загинали, 209 ранени
Бали, Индонезия, 1 октомври 2005
23 загинали, 129 ранени
Британско консулство и синагога, Истанбул, Турция,
15-20 ноември 2003
57 загинали, над 700 ранени
Гара Атоха, Мадрид, Испания, 11 март 2004
191 загинали, над 2000 ранени
Метро и автобус, Лондон, Великобритания, 7 юли 2005,
56 загинали, над 700 ранени
Атаки на железопътна гара, Момбай (Бомбай), Индия, 11 юли 2006,
209 загинали, над 700 ранени
Момбай (Бомбай), Индия, 26-29 ноевмри 2008
над 173 убити, над 300 ранени
Пешавар, Пакистан, 28 октомври 2009
над 95 убити, над 220 ранени
Тероризъм
Какво е тероризъм?
Няма всеобщоприето определение за „тероризъм”.
Проект на ООН на Конвенция за международния тероризъм
13 секторни конвенции на ООН, дефиниращи специфични
актове на тероризъм
(актове на борда на самолети, актове срещу лица с
международна закрила, вкл. дипломати, вземане на заложници,
актове срещу сигурността на морското корабоплаване и др.).
9 регионални конвенции за тероризма
Рамково решение на Съвета на Европейския съюз за борба с
тероризма от 13.06.2002 г.
Тероризъм
Дефиниция
На базата на всички тези инструменти е налице
консенсус относно „трите основни белега на
тероризма”:
сериозно криминално деяние;
насочено срещу човешки живот, физическия
интегритет и личните свободи или срещу обекти,
значими за обществото;
извършено с умисъл и с цел да всяват страх сред
гражданското население или да принудят
правителството или друга институция да извършат
или не извършат нещо.
Тероризъм
Независимо от липсата на глобален консенсус
относно дефиницията, не е налице липса на правна
регламентация на тероризма.
Въпреки липсата на общоприета дефиниция на
международно ниво, терористичните актове са
престъпления съгласно националните
законодателства и съществуващите международни и
регионални конвенции за тероризма.
Актовете на тероризъм, ако отговарят на определени
критерии, могат да бъдат квалифицирани като
военни престъпления или престъпления срещу
човечеството.
Тероризъм
Правна регулация
Актовете на тероризъм за забранени независимо
дали са извършени по време на въоръжен конфликт,
ситуации на вътрешно насилие или в мирно време.
МХП
Национално законодателство
Международно наказателно право
Тероризъм
Регулацията на тероризма от МХП
МХП включва норми, приложими при ситуации, когато
въоръженото насилие достигне нивото и границата, за да бъде
квалифицирано като въоръжен конфликт.
Независимо от факта, че МХП не предлага дефиниция на
тероризма, то всъщност забранява изрично повечето от
актовете, извършени срещу гражданско население и граждански
обекти, придобили гражданственост като „терористични актове”,
когато те са извършени по време на въоръжен конфликт
(вземането на заложници, неизбирателните атаки, използването
на човешки щитове, нарочните и директни атаки срещу
гражданско население и граждански обекти и т.н.).
Тероризъм
Регулацията на тероризма от МХП
Актове на тероризъм по време на МВК (извършени от
държава или de jure или de facto агенти на държава
срещу друга държава)
Актове на тероризъм по време на НМВК (извършени
от организирана въоръжена група срещу държавните
власти)
В тези случаи тероризмът е забранен от МХП
(в повечето случаи представлява и военно престъпление).
В тези случаи МХП важи еднакво за двете страни.
Тероризъм
Регулацията на тероризма от МХП
МХП забранява:
атаки срещу гражданското население и граждански обекти (чл.51, ал.2 и чл.52
ДП І, чл.13 ДП ІІ);
неизбирателни атаки (чл.51, ал.4 ДП І);
атаки на културни обекти и места за култова дейност (чл.53 ДП І, чл.16 ДП ІІ);
актове на заплаха, чиято основна цел е да всяват страх сред гражданското
население (чл.51, ал.2 ДП І и чл.13, ал.2 ДП ІІ)
актове на „тероризъм”, насочени срещу граждани, попаднали в ръцете на врага
(чл.33, ал.1 ЖК)
в НМВК – актове на „тероризъм”, насочени срещу лица които не участват или
вече не участват пряко във военните действия (чл.4, ал.2 ДП ІІ)
вземане на заложници (чл.75 ДП І, общия чл3, чл.4, ал.2б ДП ІІ);
убийство на лица които не участват или вече не участват във военни действия
(чл.75 ДП І, общия чл3, чл.4, ал.2а ДП ІІ);
колективните наказания, както и всяка мярка за сплашване или на тероризъм са
забранени (чл.33, ал.1 ЖК 4).
Тероризъм
Регулацията на тероризма от МХП
Всички тези изрични забрани демонстрират, че МХП
защитава гражданското население и обекти от тези
типове действия, когато те са извършвани по време
на въоръжен конфликт.
Следователно, настоящото състояние на МХП
показва не липса на правила, а липса на тяхното
спазване.
Тероризъм
„Глобалната война срещу терора”
Квалификация и приложимо право
Противоречива природа на борбата с тероризма
САЩ:
- Нов тип МВК
- Не са приложими действащите правила на МХП, а единствено
принципите на МХП
- Не са приложими Правата на човека и вътрешното законодателство
МКЧК: тероризмът е комплексен фактически феномен
МКЧК не споделя виждането за водене на глобална война, а е
възприел конкретен подход за правна квалификация на дадена
отделна ситуация
Тероризъм
„Глобалната война срещу терора”
Квалификация и приложимо право
МЧКЧ: Нито тероризма, нито борбата срещу тероризма са
въоръжен конфликт сами по себе си.
Под този чадър се крият различни ситуации: МВК, НМВК, не ВК
– отделен подход за всеки конкретен случай.
Приложимо право:
МВК: ЖК + обичайното МХП относимо към МВК
НМВК: общия член 3 + ДП ІІ ако е приложим + обичайното МХП
относимо към НМВК + Правата на човека + местното право
Не е ВК: Правата на човека + местното право
Тероризъм
„Глобалната война срещу терора”
Въпросът дали актовете на тероризъм, осъществявани в
различни части на света не представляват част от един и същ
въоръжен конфликт (НМВК – по смисъла на общия чл.3, а не на
ДП 2 поради липсата на контрол на територия).
Дали бомбените атаки в Глазгоу, Лондон, Мадрид, Бали или
Казабланка не могат да бъдат отнесени към една и съща страна
във въоръжен конфликт (гледната точка на Президента Джордж
Буш)?
Дали нивото на насилие във всички тези части на света взето
като цяло не е достигнало прагът на въоръжен конфликт?
На тези въпроси отговорите са НЕ
Тероризъм
„Глобалната война срещу терора”
Действията, предприети за превенция и борба с тероризма не
могат да бъдат квалифицирани като ВК.
Антитерористичните усилия включват разнообразие от
средства: събиране на разузнавателни данни, полицейско и
съдебно сътрудничество, екстрадиране, финансови
разследвания, замразяване на активи, дипломатически срещи,
наказателни санкции.
Борбата с тероризма изисква прилагането на разнообразие от
мерки – разследващи, дипломатически, финансови,
икономически, правни и образователни, обхващащи пълния
спектър от време – от мир до въоръжен конфликт.
Тероризъм
ООН Глобална стратегия за борба с тероризма (А/RES/60/288)
(приета от Генералната асамблея на ООН на 8 септември 2006 г.)
Първата цялостна, колективна и международно призната глобална
оперативна рамка, засягаща проблема тероризъм.
План за действие към Стратегията (конкретни мерки, които държавите
членки поотделно и колективно следва да предприемат):
реакция на условията допринасящи за разпространение на тероризма
превенция и борба с тероризма
засилване индивидуалния и колективен капацитет на държавите за борба с
тероризма (вкл. ролята и капацитета на ООН)
защита на човешките права и правовия ред при противодействие на
тероризма
Тероризъм
За да обобщим: всяка ситуация на въоръжено
насилие следва да бъде изследвана в специфичния
си контекст, в който се случва и да бъде правно
квалифицирана като въоръжен конфликт или не на
базата на фактическите данни.
С други думи, би било едновременно излишно и
опасно да се прилага МХП в ситуации стриктно
непокриващи понятието въоръжен конфликт.
Извод: МХП е все още адекватно, но не е в
състояние да играе ролята на единствен правен
инструмент регулиращ комплексния сравнително нов
феномен на тероризма.
БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!!!
Документ
Категория
Презентации
Просмотров
8
Размер файла
910 Кб
Теги
1/--страниц
Пожаловаться на содержимое документа