close

Вход

Забыли?

вход по аккаунту

?

Великата френска революция

код для вставкиСкачать
Великата френска революция
Свободата води народа, Дьолакроа
Луи XIV
Луи XV
Луи XVI
Учредителното събрание
На 5 май 1789 г. започват заседанията на Генералните щати, свикани от крал Луи ХVІ,
защото:
има огромен бюджетен дефицит, тъй като аристокрацията не плаща данъци, а дворът
разхищава постъпленията в хазната;
кралството не е в състояние да изплаща външния си дълг;
през 1788 – 1789 г. Франция е пред пълен финансов банкрут.
В мнозинството си и трите съсловия (аристокрация, духовенство,
буржоазия) желаят да ограничат абсолютната власт на Луи XVI и да се пристъпи към
реформи, но ги виждат по различен начин. Генералните щати се трансформират в
Учредително събрание, което да изработи конституция и извърши социалноикономически промени, защото феодалната система възпрепятства естествения
стопански прогрес на страната. На фона на бляскавия дворцов живот значителна част от
френското население гладува, като по време на революцията народът скандира “Искаме
хляб”. Луи XVI прави опит да разпусне събранието и да запази абсолютизма, което става
повод за началото на революцията. На 14 юли 1789 г. парижани щурмуват и разрушават
политическия затвор Бастилия, като върху неговите руини поставят надпис “Тук се
танцува”.
Щурмът на Бастилията
14 юли 1789г.
Декларация
за правата на човека и гражданина
“ 1. Хората се раждат равни и свободни...
2. Източникът на право на върховната
власт е нацията. Никаква институция,
никое лице не могат да разполагат с власт,
непроизтичаща от народа.
4. Свободата е право да се върши всичко,
което не вреди на другите...
Осъществяването на естествените права на
човека стига до тези граници, които
осигуряват на другите членове на
обществото ползването на същите
свободи...
6. ...Законът трябва да е равен за всички...
11. Свободното изразяване на мислите и на
мненията е едно от най-драгоценните
права на човека...
17. Тъй като собствеността е
неприкосновено и свещено право, то
никой не може да бъде лишен от нея,
освен в случай на установена от закона
несъмнена обществена необходимост...”
Политическите движения на революцията
Роялисти
Демократи и конституционалисти (Мирабо, Барнав, Лафайет)
Умерени републиканци (жирондинци, Кондорсе)
Крайни републиканци (корделиери и якобинци, наречени в Конвента монтаняри; Марат, Дантон,
Робеспиер, Сен Жуст, Камий Демулен, Бабьов)
Бесните (ултрареволюционери; Ебер)
Лафайет
Мирабо
Кондорсе
Дантон
Камий Демулен
Робеспиер
Бабьов
Марат
Крахът на конституционната монархия
(1789 – 1792)
Националната гвардия, създадена от Лафайет за защита на парламента
и революционните промени
От монархия към република
През август 1792 г. по инициатива
на Дантон народът на Париж
създава своя самоуправляваща се
община – Комуна, като примерът
на парижани е последван и в
другите градове. Парижката
комуна става трети център на
властта във Франция. На 2
септември същата година по
призива на Марат въоръжени
тълпи нападат затворите и
избиват задържаните там
аристократи. Насилието
придобива масов характер. В
провинцията населението напада
именията на аристократите и ги
ограбва. В продължение на 4 дни
по улиците на Париж се разнасят
стотици глави, набити на пики.
Законодателното събрание е
разтурено и при всеобщо
избирателно право са насрочени
избори за Конвент. Проявеното
насилие поражда страх и на
изборите се явявят само 10 % от
населението. Мнозинството в
Конвента е представено от
републиканци. На 22 септември
1792 г. е обявена Първата френска
република.
Първа френска република
(1792 – 1804)
Гилотината e устройство, използвано
при изпълнението на смъртни присъди
чрез обезглавяване.
То се състои от висока отвесна
рамка, от която се провесва дълго,
гладко и тежко острие. Острието е
набрано с въже и когато се пусне
да падне, отрязва главата на осъдения.
Устройството е построено за първи път
през пролетта на 1792 г. и е известно
с това, че е било основен метод на екзекуция във Франция
по време на Френската буржоазна революция.
Гилотината е изобретена от френския лекар
Жозеф-Игнаций Гилотен, откъдето идва и името ѝ.
Идеята му, че всички осъдени на смърт трябва да се
лишават от живот по един и същ начин, независимо от
престъплението, в което са обвинени, е в духа на идеята за
равенство.
За последен път гилотината е използвана във
Франция на 10 септември 1977 г., а на 9 октомври 1981 г.
смъртното наказание там е отменено.
На 20 януари 1793 г. Луи ХVІ е осъден на
смърт от Конвента като предател на нацията
и на следващия ден е гилотиниран публично.
Дейност на Конвента
(1792 – 1795)
В Конвента възниква конфликт между
управляващите жирондинци,
представители на търговскопромишлената и селска буржоазия, които
пледират за спазване на демократичните
свободи и провеждане на умерени
реформи, и якобинците - монтаняри,
които настояват за равномерно
преразпределяне на собствеността на
аристокрацията и създаване на общество
на дребни собственици. Якобинците са
поддържани от Парижката комуна, която
разглежда принципа на равенството и в
социален аспект.
На 2 юни 1793 г. с помощта на войниците
на Комуната – санкюлотите, е извършен
преврат, в резултат на който якобинците
идват на власт. Те налагат диктатура,
известна като Якобински терор.
Якобинците са представители на
революционно-демократичната
буржоазия, съюзила се с дребната
буржоазия, селячеството, работниците,
занаятчиите и градската беднота.
Якобинска диктатура
(1793 – 1794)
Робеспиер
Още в първите заседания на Конвента Робеспиер се
откроява като най-значима политическа фигура сред
якобинците. Той е избран за председател на Комитета
за обществено спасение, упражняващ изпълнителната
власт. Под негово ръководство Комитетът налага
диктатура и провежда революционен терор, защото:
социално-икономическата криза се задълбочава, расте
инфлацията, ширят се спекула, корупция и глад;
задълбочава се и политическата криза, като
конфликтът между якобинци, жирондинци и роялисти
прераства в гражданска война между революция и
контрареволюция, от изхода на която зависи бъдещото
развитие на страната;
Франция е в състояние на война с Австрия, Прусия и
Англия, което натоварва допълнително бюджета на
страната. Революционна Франция печели военните
сражения.
Екзекуцията на Робеспиер
27 юли 1794 г.
Директорията
(1795 – 1799)
Термидорианците преустановяват терора и разгромяват Парижката комуна.
През 1795 г. е изработена нова конституция, която отново въвежда висок имуществен ценз при избор на Законодателно
събрание, като управлението от този период е в интерес на спекулантите и гешефтарите.
Войната с европейските абсолютни монархии от революционнен и освободителен придобива завоевателен характер.
Южните Нидерланди (Белгия и Люксембург) са присъединени териториално към Франция.
Северна Италия е освободена от австрийска власт, но на републиката е наложен висок трибут, с който управляващите
злоупотребяват.
Предприета е военна кампания за завладяване на Северна Африка – Тунис, Алжир и Египет.
Във вътрешен план управлението на Директорията се характеризира с непрекъснати политически борби и корупция.
Публичният живот на Термидорианците надминава по разкош и блясък живота на дворцовата аристокрация от
времето на абсолютизма. Остават нерешени проблемите в стопанството и социалното положение на населението.
Нарастват възможностите на роялистите в страната и в емиграция да възстановят монархията.
На 18 брюмер (9 ноември) 1799 г. е извършен военен преврат начело с Наполеон, който довежда до налагането на
авторитарен режим на Бонапарт – Консулство (1799 – 1804).
Наполеон Бонапарт
Наполеоне Буонапарте е роден в град Аячо на о-в Корсика. Семейството
му принадлежи към дребната корсиканска аристокрация. Завършва френско
военно училище в Бриен дьо Шато, след което е приет в елитната Кралска
военна школа в Париж. След завършването й през 1785 г. е назначен като
лейтенант от артилерията и поема своите военни задължения на 16-годишна
възраст. При избухването на революцията Бонапарт поддържа якобинците.
През 1793 г., като капитан от артилерията, участва в обсадата на Тулон, зает
от англичаните, и благодарение на неговите способности френската
революционна армия превзема Тулон и прогонва английския флот от
френските брегове.
Първи славни победи
.
През 1798 – 1799 г. Наполеон
командва египетски поход,
разбива турската армия,
завладява Тунис, Алжир и
Египет, като организира
административната и данъчна
система в завладените
територии. Походът е
изключително тежък, заради
специфичните климатични и
цивилизационни особености
на населението в тези земи,
както и поради въоръжените
конфликти с англичаните.
Наполеон се оттегля с армията
си във Франция, където на 18
брюмер (9 ноември) 1799 г.
участва в преврата срещу
Директорията и е избран за
първи консул в новото
правителство на Консулството.
Наполеон при прохода Сан
Бернар,
Жак-Луи Давид
Първа френска империя
(1804 – 1814)
На 2 декември 1804 г. Наполеон е коронясан за император на Франция. В
годините на неговото управление френската валута се стабилизира.
Инфлацията, започнала при избухването на революцията и непрекъснато
растяща след нея, е овладяна. Най-голямото постижение в управлението на
Наполеон е т. нар. Граждански кодекс. Кодексът защитава правото на частна
собственост, демократичните права и свободи на гражданите и равенството
пред законите. Изработената конституция предвижда всеобщо избирателно
право, макар и при двустепенна система. По този начин девизът на
революцията ”Свобода, равенство, братство” намира своето правно
приложение. Управлението на Наполеон е време на бурно икономическо
развитие на страната.
През 1805 г. Австрия и Русия
са разгромени в битките при
Улм и Аустерлиц и е сключен
Пресбургския мир.
През 1806 г. в битките при
Йена и Ауерщад е
разгромена и окупирана
Прусия.
Англия организира морска
блокада на Франция и
Наполеон отговаря с
континентална блокада на
острова.
През 1807 г. разбива руската
армия при Ейлау и Фридлан.
Принуждава Русия да се
присъедини към
континенталната блокада и с
Тилзитския мир разделя
Европа на две зони на
влияние – френска и руска.
През 1808 – 1811 г. Бонапарт
предприема поход за
завоюване и окупиране на
Испания.
Битката при Аустерлиц
Под политическия контрол на
Франция са поставени
Холандия и Швейцария.
Създадени са нови
национални държави –
Варшавско херцогство
(Полша), Рейнски съюз
(Германия), Република (покъсно кралство) Италия.
Сгpомолясването на империята
Наполеон налага континентална блокада на британските острови след поражението на
френския флот при нос Трафалгар (21 октомври 1805 г), нанесено му от адмирал Нелсън.
Но последиците от нея са по-тежки за континенталните държави. Бонапарт осъзнава, че
неуспехът на блокадата се дължи на това, че Русия не я спазва. Френската армия под
командването на императора предприема настъпление в православната Източна империя,
нарушавайки равновесието на силите в Европа.
Битката при Бородино
Първата среща на френската и руската армия
(24 юни 1812) се състои при с. Бородино близо
до Москва, където руските войски са
командвани от генерал Кутузов. Френската
армия е изтощена от дългия поход и е
неподготвена за зимните условия. Сражението е
спечелено от нея, но очакването на войниците и
императора да се снабдят с храна и провизии в
Москва не се оправдава. Наполеон решава да
отстъпи и това слага началото на разгрома на
френската империя. Основната му грешка в
руския поход е не толкова военна, колкото
политическа. Вместо да даде свобода на руския
народ, като разруши феодалнокрепостническата система, премахне
самодържавието и въведе конституционно
управление, той окупира Русия. Това позволява
на цар Александър І да го обяви за враг на
руснаците и на православието.
Генерал Кутузов
Генерал Кутузов
Битката на народите
Ватерлоо
Катр-Бра и Лини. Битката при Ватерлоо е загубена поради отдалечаване на резервния корпус
на Груши в преследване на отстъпващата пруска армия на маршал Блюхер. Немците
правят обходна маневра и пристигат на полесражението в критичния момент, за да
подкрепят защитата на англичаните, командвани от херцог Уелингтън. След загубата при
Ватерлоо Наполеон е заточен на о-в Света Елена, където е поставен под най-строг режим
и охрана от английските войски. Умира през 1821 г.
Изготвила:Ивет Дилкова
9в Клас
Документ
Категория
Презентации по истории
Просмотров
130
Размер файла
3 353 Кб
Теги
1/--страниц
Пожаловаться на содержимое документа