close

Вход

Забыли?

вход по аккаунту

?

Стенографията наред с обикновеното писмо е специално

код для вставкиСкачать
“СТЕНОГРАФИЯТА Е СИСТЕМА ОТ КРАТКИ ПИСМЕНИ
ЗНАЦИ И ОСОБЕНИ ПРАВИЛА, ВЪЗ ОСНОВА НА КОИТО
СЕ ОФОРМЯ СТЕНОГРАФСКО ПИСМО.”
“Стенографията наред с
обикновеното писмо е специално
създаден бързопис с особени знаци
и особени правила за постигане на
значително ускоряване на
писането. Нейната цел е, на първо
място, да бъдат отбелязани точно и
възстановени сигурно
изговорените думи (речи, дебати,
диктовки и др.). На второ място, тя
трябва да облекчи писането за
собствени нужди и за
кореспонденция с други лица,
които боравят със стенографското
писмо.” (Ст. Банов, М. Донев,
Българска стенография, С., 1979 г.)
В древността стенографията се е наричала нотно писмо, а стенографите - нотарии (нотариуси впоследствие значението на тези думи се е изменило). Стенография означава теснопис, но има
и други названия: бързопис (тахиграфия), краткопис (брахиграфия), лекопис, скоропис,
стенократкопис, стенотахиграфия и др. На други езици се нарича курцшрифт, шортхенд,
такиграфия и т.н. В България думата стенография е добила доста голяма популярност, но
“бързопис” е по-точно название. Различните думи понякога се използват за разграничаване на
една система от друга и дори на една част или нивоот системата от друга.
Стенографията възниква още в дълбока древност и не е усъвършенствано писмо, а специално
такова, нито стенографите са писари. Стенографията е изкуство, като според някои видни
стенографи стенографията е плод на стенографската наука. Поради това, че не се установява
трайно като научна дисциплина в университетите, мнозина езиковеди-стенографи се опитват
да я обявят за “приложна област на езикознанието”. Макар че за разработването на
стенографските системи се използват различни методи от различни области, бързописът
никога не е бил обект на интерес на езикознанието, а само на отделни езиковеди-стенографи;
няма нито една напълно разработена ст. система от езиковед; стенографските проблеми,
свързани преди всичко с графиката, нямат нищо общо с езикознанието; стенографията (както и
езиците впрочем) възникват още в древността, когато езикознанието не е съществувало.
След Освобождението за новосъздаденият
български парламент били необходими
стенографи. Българска стенография нямало,
затова правителството поканило словенеца
Антон Безеншек да създаде такава.
Той бил извествен с приспособленията на
Габелсбергеровата стенография на други
езици и се справил и с превода й на
български. Трябва да отбележим обаче, че
това приспособление се базирало на
приспособлението на Хегер (чех - ученик на
Габелсбергер), който нагодил системата за
чешки език. Самата система пък по принцип
била създадена за германския език...
Безеншек, като сам признавал, не владеел
добре в началото български език, поради
което в приспособената от него система се
налагало да се правят много поправки задача, с която той добре се справял. Скоро
обаче неговите български ученици, поради
собствени финансови и други интереси
(монопол в издаването на учебници)
започнали да спъват реформите - не искали
да променят учебниците, издавани от тях,
което по това време е било особено
трудоемка работа.
Антон Безеншек
Сп. "Стенография" е
списание за история,
теория и практика
на стенографията.
Издава фирма "Тонко
Тонков". Излиза от
2000г., по 4 книжки
годишно
Сп. "Бизнессекретар" е
издание на Главна
редакция на
педагогическите
издания, МОН (МОНТ).
Излиза по четири книжки
годишноо от 1997г. Ред.
колегия: Владимир
Горовски (главен
редактор), Любка
Димитрова, Магдена
Иванова, Мая Жешева,
Крамфил Матев. Зав.
ред. Елена Пеловска.
Сп. "Бисери" съдържа
стенографски четива,
вести, ребуси и др.
Калиграф и
съставител: Стефан
Банов. Излизало е и
преди повече от 50
години. Понастоящем
не излизат нови
бройки, но има все
още от старите
Сп. "Стенографски
преглед" излиза до
1997г
Основен принцип в стенографията е за
най-често срещаните звукове и
комбинации от тях да се дават найудобните знаци. Затова за различните
езици има различни стенографски
системи, всяка нагодена към
закономерностите за дадения език.
Също така за един език може да има
неограничен брой системи. Идеално
решение не може да бъде намерено,
защото най-удобните знаци не достигат
и всеки автор/автори на система трябва
да прави компромиси. В една система
се залага на едно, а се правят
компромиси за друго, в друга са
намерени други решения, но пък има
нови недостатъци.
Стенографските системи се делят на
геометрични, които са най-стари,
полугеометрични (или полукурсивни),
и курсивни. В по-старата българска
литература курсивните системи са
наричани неточно графични. Думата
курсивни също не е много сполучлива.
При геометричните системи знаците са
прави чертички, дъги, кръгове и
комбинации от тях и се пишат във
всички посоки. Отделните букви просто
се съединяват едни с други, за разлика
от курсивните системи, където
обикновено се явява съединителна
черта. В българската стенографска
литература се е оформило мнение, че
геометричните системи са поподходящи за по-кратките езици.
Означаването на гланите при тези
системи става често пъти с точки и
чертички под, над и върху знаците за
съгласни. Системата на Джон Робърт
Грег притежава почти всички
характеристики на геометричните
системи, без да е точно такава. Така че
тя се явява изключение от описаната
класификация и затова някои я наричат
“неогеометрична”. За българския език
има създадени 3 или повече
геометрични системи. От тях
притежавам само една - “Вихропис”.
Курсивните системи приличат
на обикновеното писмо по
подредбата на знаците - един
след друг. При тях често се
срещат и елементи от
геометричните системи, така
че границата полукурсивникурсивни системи не е съвсем
ясно. Почти всички български
системи са курсивни.
За съжаление много проекти
не са публикувани или са
загубени. По-надолу са
посочени някои оригинални и
интересни проекти за
стенографски системи на
български език:
1. Докато има нужда от ръкописна писменост, ще има нужда и от стенография.
Извличането на есенцията от изказване, заседание, лекция, книга или др. изискват
средство, различно от записващата техника. Ако трябва да се напише доклад за 3-4 или 8
часово заседание и той да се предаде колкото се може по-скоро, превъртането на целия
запис и правенето тепърва на извадки е извънредно трудна работа, и свързана със
загубата на много време.
2. Създаване на протоколи - видео- или аудиозаписът имат своята стойност, но ако искате
да има документ от събитието или от множество събития, да направите бърза справка ще
ви е необходим писмен текст. При изготвянето на протоколи стенографът има и задачата
да редактира стилово текста. Преобразуването на говорната в писмена реч е дейност,
непозната за повечето хора - устната реч е пълна с недоизказвания, безсмислици,
времеви и граматически несъответствия, грешки на езика, които напълно променят
смисъла, но по време на изказването или не се разбират от отнесената публика, или се
подразбират от мимики, жестове, интонации, или от контекста. Обикновено важността
на едно събитие не се оценява по достойнство, но след време, понякога години, се
оказва изключително важно да се припомни точно кой какво е казал. От дистанцията на
времето и при спокойна обстановка човек вижда нещата по съвсем друг начин, а същото
така вижда и неща, които по време на събитието е пропуснал. Често пъти оратори се
отричат от думите си или ги приписват другиму..
3. Технически проблеми - всеки протокол трябва да отговаря на
действителните изказвания, да бъде по възможност максимално пълен и
точен. В текста не може да има бели петна като: “А: Ще ви отговоря
следното:....Б: Благодарим Ви!” Практиката показва, че абсолютно
надеждна техника не съществува. Повредите на записващите устройства
стават в най-неочаквания момент, често пъти и без записващият да
забележи. Освен това всички шумове в по-голяма близост до записващия
микрофон заглушават говора. Например ако до записващото устройство
стои човек, разговарящ по телефона, или звъни телефон, те ще заглушат
оратора. За да се запише оратор, разположен по-надалеч, се усилва
чувствителността на техниката. Разбъркването на чаша с чай в близост до
стенографа предизвиква изключителен шум в записа. Впоследствие при
прослушването звукът се усилва почти максимално, за да се чуе ораторът,
който е далеч, и внезапно проехтява лъжичката в чашата като шум от
металургичен завод. Не са редки и случаи, когато спира токът или
уредбите, към които е включено записващото устройсто, излизат от
строя, или трети лица самоволно изключват чужди кабели, за да включат
своите, ораторите забравят да си включат микрофоните.
Ако в миналото стенографите са работели по двойки, то сега
благодарение на записващата техника се смята, че стенографът може да
се справи сам. Наистина при многочасово стенографиране или при много
високи скорости, продължаващи твърде дълго, при лоши оратори с
твърде неизгладена реч или много непознати думи, записващото
устройство е изключително ценен помощник. Почти всеки стенограф се
осланя и на записа, тъй като самостоятелното стенографиране часове
наред е невъзможно да даде съвсем пълен протокол. Не са рядкост
случаите обаче когато поради доверие в техниката и нестенографиране
стенографът остава само със спомени...
За да илюстрирам трудността при прехвърлянето на запис в писмен текст,
давам този пример, извлечен от запис на стенографско обсъждане на
нова система. Както приказката, че на хлебаря децата са гладни, а на
шивача - голи, така и при стенографските събирания няма кой да пише,
особено в случаи като този, при който събитието се оценява като
незначително, но след време протоколът се оказва безценен. В случая се
изказва не основният оратор, близо до който би седнал стенографът, ако
е възможно, а участник далеч от микрофона. Имайте предвид и че
записът е близо 3 часа!
4. Тайнопис - дневници, писма, тефтерчета с телефонни номера - всичко това остава напълно
недостъпно за невладеещият съответната система. Възможно е, ако стенографът е
достатъчно напреднал, да засекрети написаното така, че никой да не може да го разчете,
дори и да владее съответната система. Това обаче обикновено не е необходимо, тъй като и
така разчитането на чуждите стенограми поради особеностите на почерка и специфични
съкращения е безкрайно трудно. Днешният свят е пълен с любопитни хора, а личната
информация, както и служебната такава, често пъти става обект на кражби с непредвидими
последици. Пароли на пощенски кутии, кредитни карти, пинкодове и др. записани в
електронната поща, ГСМ-и, лаптопи и т.н. често пъти попадат не в когото трябва. Всеки,
който успее да хвърли поглед в тефтерчето на някого, може да разбере за плановете му;
загубено тефтерче с телефонни номера може да се използва от злонамерени хора за
телефонен тормоз. Стенографираната информация понякога е украсявана като картинки и
може да послужи за бродиране или изрисуване върху дрехи например, като едва ли някой би
се сетил, че това е информация, а не просто картинки или драсканици. Преди време научих
за случай, когато ученици стенографират помощна информация върху дъската в класната
стая и впоследствие преписват от нея по време на контролното, необезпокоявани от
нищонеподозиращата учителка :)
5. “Стенографията е гимнастика за ума” - пише създателят на една
от най-популярните стенографски ситеми Франц Габелсбергер.
Наистина овладяването на стенографията помага не само за
усвояването на съответния език, но и за значително умствено
развитие. За разлика от обикновеното писмо, бързописът е далеч
по-сложна и напълно различна писмена система. Стенографът
постепенно се научава да вижда особености във връзката между
думите, които малцина виждат и да изглажда речта си. В
миналото, когато стенографията е била по-достъпна, мнозина
образовани хора излизат от нейната среда, като повечето от тях
отдават постиженията си на самодисциплината, придобита при
усвояването на стенографията, както и на преките ползи от
бързото и съкратено писмо. Веднъж един ветеран - бивш военен
прокурор от най-висок ранг, ми сподели, че е упявал да се
приготви за речите си за около час, докато колегите му загубвали
около 3 часа, тъй като са пишели на обикновено писмо.
По-кратко означаване на гласните.
Докато в
обикновеното писмо
знаците за гласни
представляват
самостоятелни букви,
в стенографията
гласните обикновено
се изпускат, като
предходните или
следващите знаци за
съгласни се
видоизменят така, че
да се разбира
наличието на гласна.
Документ
Категория
Презентации по философии
Просмотров
34
Размер файла
4 361 Кб
Теги
1/--страниц
Пожаловаться на содержимое документа