close

Вход

Забыли?

вход по аккаунту

?

“ДЪЛГИЯ” ХІХ век

код для вставкиСкачать
ФАКТОРИ ЗА СВЕТОВНОТО
ИКОНОМИЧЕСКО
РАЗВИТИЕ ПРЕЗ “ДЪЛГИЯ”
ХІХ век
Темповете на увеличаване на населението и броят на
жителите на Земята през „дългия” ХІХ век достигат
до нива, които са непознати в дотогавашната история
на човечеството.
Бързо се увеличава населението както на най-високо
развитите държави като Великобритания, Германия,
САЩ и др., така и на по-слабо развити като Русия.
Причини:
• Промените в
климатичните условия.
• Подобрена
селскостопанска
техника.
• Включването в
стопански оборот на
обширните земи в
Северна Америка.
• Поевтиняването на
транспорта и др.
Последици:
Поява на самоподхранващ
се процес на
неравномерен, но
непрекъснат
икономически растеж.
Прираст на
населението
Нарастващо
производство
Урбанизацията
До средата на ХІХ в. повече от половината от
населението на Великобритания живее в селища с над
2000 жители, а към 1900 г. тази пропорция достига
около 75%.
Към 1800 г. в Европа има 20 града с население над
100 000 души, а в Западното полукълбо – нито един.
Сто години по-късно в Европа и Северна Америка
градовете с такъв брой жители са повече от 150.
Миграционни движения
Съществена черта на стопанското развитие става
миграцията на милиони хора главно от Европа към
по-слабо населените Северна и Южна Америка,
Австралия и Нова Зеландия.
От 1815г. до началото на Първата световна война през
1914 г. около 60 милиона души напускат Европа.
Приблизително 62% от тях се насочват към
Съединените щати, 9% към Аржентина, 8% към
Канада, 7% към Бразилия и т.н. Най-интензивна е
емиграцията в годините след 1880.
Някои държави полагат усилия за привличане на
имигранти. Като цяло обаче емигрантите сами
финансират пътуването и устройването си.
ИКОНОМИЧЕСКИ ПОСЛЕДИЦИ
За изпращащата страна:
• Намален човешки
потенциал.
• Изтичане на капитал и
др. индиректни
последици.
• Увеличаване на
заплащането на тези,
които остават в
родината си.
• Нови и полезни знания,
опит, връзки и
капитали.
За приемащата страна:
• Разширява се пазарът за
стоки, услуги и работна
ръка.
• Някои от имигрантите
носят капитал и умения,
които са важни и
ценени.
• Масовото навлизане на
имигранти задържа
растежа на заплатите в
отделни стопански
сектори.
Антиимигрантски настроения.
Природните ресурси
Обширните територии в Северна и Южна Америка и в
Океания. Те осигуряват работна земя за
имигрантите, снабдяват с евтино жито и други
суровини индустриализиращите се държави в Европа.
Около големите залежи на въглища възникват новите
индустриални центрове. Процесът на налагането на
въглищата като основен енергиен източник в света е
бавен и върви успоредно с индустриализацията.
Нови източници на енергия – вода и петрол. Между
1880 и 1913 г. добивите на петрол в света се удвояват
средно на 8,6 години.
Научно-техническите постижения
Разпространение на парния двигател – до края на ХІХ
в. е достигнат предела на възможностите му.
• Параходите – от 60-те години на ХІХ век се
превръщат в основно средство за морската търговия.
Суецкият канал 1869 г.; Панамският канал 1914 г.
• Железниците – разширява се международният
търговски обмен.
• Електроенергия:
Електрическа крушка –
1879 г. Т. Едисон;
динамо – 1866 г. Вернер
Сименс; парна турбина
– 1873 г. Чарлз Парсънс
и др.
• Двигател с вътрешно
горене:
в края на ХІХ в. Н. Отто,
К. Бенц, Р. Дизел и др.
До началото на Първата
световна война около
3% от световния флот
преминава на двигатели
с вътрешно горене.
• Евтина стомана:
1856 г. Хенри Бесемер
метод за производство
на стомана директно от
разтопено желязо. През
1878 г. С. Томас и П.
Гилкрист патентоват
откритие, което
позволява използването
в стоманодобива на
железни руди, в които
има голям процент
фосфор.
• Телефонът - 1876 г.
Александър Бел; 1905 г.
- Г. Маркони безжичен
телеграф.
ЗНАЧЕНИЕ НА НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКИТЕ
ПОСТИЖЕНИЯ
Приложението на научните постижения и на
техническите изобретения в практиката води до:
• Създаване на нови стопански отрасли.
• Стимулиране на икономическия растеж.
• Увеличават се мащабите и се променя организацията
на индустриалното производство, на транспорта,
търговията и комуникациите.
• Задълбочава се връзката между наука и икономика.
ГОЛЕМИЯТ БИЗНЕС
Към края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. – пазарите са
малки и изолирани. Строителството на железници и
намаляването на транспортните разходи води до
отваряне на тези пазари.
Овладяването на новите и големи пазари може да стане
от големи предприятия, които могат да реализират т.
нар. икономии от мащаба
Поява на концентрация в производството и в банките.
Резултати от концентрацията:
Конкуренцията става по-скъпа и по-рискова.
Предприемачите стигат до идеята за обединение
помежду си. Целта на обединението може да
е фиксиране на продажни цени, разпределение
на пазарни дялове и др. под.
В САЩ се появяват тръстове от 80-те години на ХІХ в.;
в Германия – картели и синдикати; в Япония –
дзайбацу и т.н.
Концентрацията е по-слаба във Великобритания и
Франция.
Големите обединения се стремят да монополизират
пазара. Рядко успяват да постигнат или да задържат
монопола си.
• Картелът ДеБеерс,
създаден през 1902 г.
почти 100 г. контролира
90% от добива на
диаманти в света.
Обикновено
производството се
концентрира в ръцете
на няколко големи
компании – създава се т.
нар. олигопол.
Концентрацията има разнопосочни икономически
последици:
• Води до налагане на високи цени за потребителите,
свързана е с корупция и злоупотреби. През 1890 г. в
САЩ е приет т. нар. Закон Шърман, който си поставя
за цел да ограничи монополите.
• Нерядко цените на стоки и услуги, предлагани от
големи компании намаляват. Ускорява се
модернизацията.
ИНСТИТУЦИИТЕ
Функционират въз основа на следните принципи:
•
•
•
•
•
•
Неприкосновеност на частната собственост.
Върховенство на закона.
Свобода на стопанската инициатива.
Свободен избор на професия.
Географска и социална мобилност.
Рационализъм и използване на научните постижения
за подобряване на материалното положение
Тези принципи не са нови, но за пръв път през “дългия”
ХІХ век са приети и широко въведени от
институциите и в законодателството на
индустриализиращите се държави.
Разпространение на новите принципи
Англо-саксонската
правна система:
• Защита на частната
собственост.
• Еволюционен характер.
• Забрана на монополи.
• Специализирани
търговски съдилища.
Разпространява се в
САЩ, Канада,
Австралия, Нова
Зеландия и др.
Стимулира
икономическото им
развитие.
Франция – в края на
ХVІІІ и нач. на ХІХ в.
се формира нова правна
система. Тя гарантира:
• Равенство пред закона.
• Премахва съсловните
привилегии.
• Неприкосновеност на
частната собственост.
• Насърчава стопанската
дейност.
Разпространява в
континентална Европа.
Държава и икономика
Великобритания –
предприемачите трябва
да са напълно свободни
от правителствени
ограничения.
Германия и Япония –
държавата стимулира
икономическата
модернизация.
Силната държавна намеса,
характерна за общества,
които са стопански
изостанали.
Началото на индустриализацията в края на ХVІІІ век е
тясно свързано със слабата роля на управленските
институции на представителната демокрация и със
съществуването на институцията на евтиния робски
труд.
Безплатният труд на
чернокожите роби в
Америка осигурява
евтини суровини за
промишлеността във
Великобритания и
други селскостопански
продукти за
Европейските пазари.
КОЛОНИАЛИЗМЪТ
Към края на ХVІІІ и началото на ХІХ век колониалната
система търпи сериозни промени и сякаш започва да
се разпада.
• Независимост за САЩ – 1783 г.
• 1803 г. САЩ купуват от Франция Луизиана.
• Колониите на Испания и Португалия в Латинска
Америка – независимост в началото на ХІХ в. –
Аржентина 1811 г. ; Еквадор 1822 г.; Бразилия 1822 г.
и т.н.
Либерализира се търговията с колониите. Те губят
някои от преимуществата си.
Империализъм на свободната търговия използването на политическа или военна сила, за да се
принуди по-слаба държава да отвори пазарите си за
чужди стоки.
• Опиумните войни на
Великобритания срещу
Китай – 1839-1842 г. и
1858-1860 г.
• 1853 г. американски
военен флот
принуждава Япония да
излезе от изолацията си.
• Режим на
капитулациите в
Османската империя.
Колониални завоевания през ХІХ век
• Великобритания –
Индия, Нигерия, Судан,
Египет и др.
• Франция - Алжир
Мароко, Тунис,
Камбоджа, Лаос,
Виетнам и др.
• Белгия – Конго
• Русия – Финландия,
части от Полша,
Азербайджан,
Казахстан и др.
• САЩ – Филипините,
Хавайските острови и
др.
Икономически последици от колониализма:
• Колониалните владения могат да ускорят
индустриализацията, но не са задължително условие
за нея.
• Някои колонии усвояват стопанския и
институционален модел на метрополията и се
модернизират – Канада, Австралия и др.
• Африканските колонии си остават бедни.
Обобщен извод – колониализмът способства за
глобализацията на световната икономика и за
разпространението на капиталистическата стопанска
система.
ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ
Картел – обединение на сродни фирми, които се договарят за
установяване на единни продажни и покупни цени, за подялба
на пазарите, за уточняване на пазарни квоти и др.
Миграция – преселване на население в рамките на една държава
или от една държава в друга.
Монопол – пазарна структура, при която дадена стока има само
един продавач (производител).
Олигопол – пазарна структура, при която продажбите
(производството) на дадена стока се осъществяват от малко на
брой компании.
Урбанизация – преселване на населението в градовете, които
стават центрове на икономическия и културния живот.
Документ
Категория
Презентации по географии
Просмотров
42
Размер файла
4 347 Кб
Теги
1/--страниц
Пожаловаться на содержимое документа