close

Вход

Забыли?

вход по аккаунту

?

Визуализация на уравнения

код для вставкиСкачать
През 1963 г. американският учен
И.Е. Съдърланд създава устройство,
наречено Sketchpad, с което се рисуват точки, линии и
окръжности чрез цифрово перо на екран. Всъщност, това
е първият компютърен графичен редактор, а също и
първият графичен интерфейс.
Фракталната графика произтича от фракталната
геометрия, публикувана през 1977 г от Манделброт в
книгата "Фрактална геометрия на природата". Той е
първия, който е приложил компютърна визуализация на
фракталите.
Създават се много екипни разработки на програми за
различни визуализации използващи уравнения.
Компютърната графика разглежда
методите и средствата свързани със
създаването, преобразуването и
възпроизвеждането на графични
изображения.
Тези методи и средства се прилагат с
помощта на специализирани
програми наречени графични
редактори.
Графичните редактори притежават
набор от инструменти за рисуване със
свободна ръка, чертане на
геометрични фигури, запълване на
контури, средства за редактиране и
обработване на изображения.
Според начина на построяване на
изображението компютърната
графика се разделя на три основни
вида.
Растерната графика генерира графичните
изображения като последователност от
изобразени точки (пиксели), подредени в редове
и колони. Сканира се последователно ред след
ред, като чрез управление на интензитета или
цвета на всяка точка в растерните дисплеи се
изгражда дисплейно изображение.
В най–честия случай интензитетът може да бъде
“черно –бяло”. След последния ред се сканира
първият и т.н., като се извършва постоянна
регенерация на цялата картина. На дисплея
развивката на изображението е “презредова”.
Основното предимство на растерната графика е
възможността да се постигне по-голям реализъм
но графичните изображения както чрез новото
качество на машинната графика – цвета, така и
чрез изобразяване но сложни тримерни обекти и
сцени от тях със светлосенки. Изображението
тук е с по-малка разделителна способност от
векторните дисплеи, но картината може да се
поддържа без мигане.
Тя се използва преди всичко при разработване на
електронни (мултимедийни) и полиграфически
издания. Основен елемент на растерното
изображение е видимата точка, която на екрана
се нарича пиксел. В зависимост от това, каква
разделителна способност на дисплея е зададена
от операционната система, на екрана може да се
поместват изображения които имат 640 x 480,
800 x 600, 1024 x 768 и повече пиксели.
При силно увеличение на растерния обект се
наблюдава ефектът на пикселизация :
Разделителна способност – плътността на
разположение на точките(пикселите) се
нарича разделителна способност и се измерва
в точки за инч dpi(dots per inch).
Екранната разделителна способност е 72 dpi. Всички
монитори и телевизори работят с такава разделителна
способност.
На всяка точка от растера се съпоставя число – код
за яркостта и цвета на точката. Цифровият код за
всяка точка се съхранява в паметта на
специализирано устройство (графичен
контролер). В зависимост от заделената за една
точка памет, се получават различни възможности
за кодиране на цвят и яркост.
Сензорът Foveon X3
Една пиксел връзка
Три пиксела
Нормален сензор
Една пиксел връзка
Един пиксел
При съхраняването на информация за цветовете
във файла на изображението определящо
значение има техния брой. Ако
изображението е черно-бяло, то има само
контур и запълнени с черно участъци т. е.
един бит е напълно достатъчен за цвета на
всяка точка.
Когато изображението има 16 цвята , то
необходимия обем информация за цвета на
всяка точка се събира в 4 бита. При 256
различни цвята са необходими 8 бита за всяка
точка, а за получаване на естествена картина
с 16,7 милиона цвята обемът скача на 24 бита
за точка.
Изображението е съставено от множество
обекти изградени от вектори. Основен
елемент е линията, която може да бъде права
или крива.
Тя се представя във вид на формула, а не като
съвкупност от точки както е при растерната
графика. От съчетанието на няколко линии се
получава даден обект в изображението. Всеки
обект във векторната графика има
определени свойства. При линиите това са
форма, дебелина, цвят, вид(плътна,
пунктирана и др.). Затворените линии
притежават свойството запълване с цвят
текстура , шаблон.
Всяка незатворена линия притежава два края
наречени възли. Те определят вида на линията и
как тя ще е свързана с останалите линии. В
основата на векторната графика стои
математическото представяне на геометрични
фигури. За основна фигура е взета линията. Тя
се задава с определено уравнение.
Широко приложение са намерили кривите на
Безие.
Построяването на такива криви став с двойка
допирателни прекарани към линията в нейните
възли. В програмите тези допирателни се
представят като отсечки, единият край, на които
съвпада с възела на линията и чрез влачене на
мишката потребителя може да огъва линията.
Формата на линията зависи както от ъгъла на
наклона на допирателната така и от дължината
на отсечката.
При векторната графика са отстранени двата
недостатъка на растерната графика, но
алгоритмичната работа по създаването на
художествени илюстрации е значително
усложнено. На практика средствата на
векторната графика се използват предимно за
оформление и проектно-конструкторски
работи, а не за създаване на художествени
композиции.
Калина
а
11
Танева
Мадлен Радева 11а
http://programist-bg.com/?p=327
http://eforestinformatics.org/Courses/cad/lekcia1.html
http://halfawake.wordpress.com/2009/08/13/newton
-fractal-visualization-with-python/
http://xahlee.org/Periodic_dosage_dir/t1/20040113_
cmaci_larcu.html
Документ
Категория
Презентации
Просмотров
9
Размер файла
5 714 Кб
Теги
1/--страниц
Пожаловаться на содержимое документа