close

Вход

Забыли?

вход по аккаунту

?

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ СЪЩНОСТ

код для вставкиСкачать
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ – СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА И ФУНКЦИИ
Магдалена Атанасова Несторова, F 26120
І. Кратка история на създаването на Европейския съюз
Началото на Евросъюза е поставено на 9 май 1950 г. Тази дата не е избрана
случайно. Тогава се навършват 5 години от края на Втората световна война. Сега 9
май е обявен за Ден на Европа. Това е един от символите на ЕС.
През 1951 г. се поставят основите на Евросъюза, като се подписва договор за
основаване на Европейска общност за въглища и стомана.
В опит да възстановят Европа, която е в икономическа и социална криза, след
Втората световна война, редица европейски политици възприемат идеята за
наднационален съюз.
Жан Моне, който е бивш заместник-председател на обществото на народите,
дава идеята за формирането на Европейска общност за въглища и стомана - ЕОВС.
Целта е да се запази по-дълго мирът на континента.
ЕС се създава с договора за Европейски съюз. Той е подписан на 7 февруари
1992г. в град Маанстрихт, между 12 страни, членуващи в Европейските общности.
Известен е още като договора от Маанстрихт. Договорът влиза в сила от 1 ноември
1993г
Днес, ЕС е международна организация, обединяваща 27
европейски
държави.
Официалните езици на ЕС са 23. Всеки има право свободно да избира езика,
който да използва.
Като работни езици в ЕС се възприемат само 3, които са: немски, френски и
английски.
Сред основните задачи на Европейският съюз е осигуряването на стабилен
общ европейски контрол, обединяваща единна политика, в областта на граничния
контрол, борба с престъпността, здравеопазване и др.
ЕС се стреми към свободна търговия, без мита, в рамките на своята
територия.
Гарантиране на демократичност и конкурентност в рамките на страните и
качество на предлаганите продукти.
Европейският съюз се грижи за своите страни.членки, които са изоставащи,
като се стимулира икономиката им чрез икономическа помощ.
Единната парична единица на Европейският съюз е
Еврото, което е в
обръщение от 2002 г. Тя се използва от 13 от общо 27 държави-членки.
Основни институции на ЕС
•
Европейския парламент – представлява европейските
граждани
•
Съвета на Европейския съюз (Съвет на министрите) –
представлява правителствата на държавите-членки
•
Европейска комисия – изпълнителна институция на ЕС
•
Съд на Европейските общности – контролира спазването на
договорите и нормативните актове на ЕС
•
Европейски съвет – определя основната посока на развитие и
приоритетите на ЕС
Освен тези пет институции, в организационната схема на ЕС се включват и
много допълващи органи, с консултативни или управленски функции.
Някой по-важни институции от тях са:
¾
Европейската централна банка – отговаря за финансовата
политика на евространите
¾
Европейската
инвестиционна
банкаотговаря
за
финансирането на инвестиционни проекти
¾
Сметна палата на ЕС- контролира бюджета на ЕС
II.
Европейски парламент
Същност
Европейският парламент е най-големият, многонационален парламент в света.
Той включва представители от всички държави-членки на Европейския съюз.
Депутатите в Европейският парламент започват да се избират пряко от 1979
г.
Европейският парламент е единствената институция, за която се провеждат
преки избори.
Гражданите на ЕС, които имат право да гласуват, на всеки 5 години избират
свой представители, които да ги представляват и защитават техните интереси в
Европейския парламент.
Сега, след присъединяването на България и Румъния, членовете на
“европейското семейство” са вече около 500 милиона души.
Може да се каже, че Европейският парламент е най-демократичната
институция в ЕС, т.к в него са представени народите на всички държавите-членки.
2. Седалище и управление на Парламента
Парламентът е разпръснат в 3 държави. Той няма официална столица.
Дейността му се осъществява във Франция, Белгия и Люксембург.
В Люксембург се намира Генералният секретарят- администрацията на
Европейският парламент. Там работят болшинството от административните
служители на парламента.
В Люксембург е и седалището на Европейската инвестиционна банка и Съда
на европейските общности
В Страсбург е седалището на парламента. Там се провежда веднъж месечно
една пленарна сесия. Затова понякога неофициално наричат парламента
“парламента от Страсбург”.
На тези заседания задължително присъстват всички депутати.
Във Брюксел заседават Парламентарните комисии и Съвета на Европейския
съюз.
Веднъж месечно се провежда т.н мини сесия, която продължава 2 дни.
Понякога във Брюксел се провеждат пленарни сесии.
На няколко пъти Европейският парламент е настоявал да получи право сам да
определя мястото на своите седалища. Смята се, че това по-скоро е политически
проблем и страните-членки с няколко последователни договора продължават да не
му отстъпват това право.
Спорът, който се води между Белгия (Брюксел) и Франция (Страсбург) за
основно седалище на парламента създава значителни трудности и големи разходи.
Много от депутатите са против седалището на парламента да бъде в Страсбург
и са предприемали различни инициативи за определяне на единствено седалище
Брюксел.
Последната такава инициатива вече е събрала над 1 милион подписа от
гражданите на Европа.
3. Организация и начин на функциониране
Членове на Европейският парламент
От 1979г. членовете се избират чрез всеобщи избори за срок от 5 години, с
възможност за преизбиране.
Броят на депутатите на всяка държава-членка е различен. Той се определя в
зависимост от броят на селението й.
Съществува ограничение в броят на представителите на всяка страна.
Максималният брой евродепутати е 99, а минималният 5.
Най-голяма членка е Германия, която има 99 депутата, а най-малка е
Люксембург- 6 представителя.
Броят на жените непрекъсната нараства, като в момента жените заемат около
1/3 от местата в ЕП.
Гласуването при избори за евродепутати в някои държави е задължително.
Така е например в Белгия, Люксембург и Гърция.
В ЕП сега заседават 785 депутати от 27 държави.
732 депутати бяха избрани на изборите през 2004г.
След влизането на България и Румъния, общият им брой стана 785.
Българските представители са 18, а Румъния има 35.
След изборите за Евродепутати, които ще се проведат в България на 20 май
2007г. българските депутати ще бъдат 17, а Румънските 33.
След следващите избори, броят им ще бъде 732, както е записано в договора
за Европейски съюз.
В предложения Договор за Европейска Конституция се предвижда броят на
членовете в Европейският парламент да бъде ограничен до 750, независимо от
евентуалното бъдещо разширяване на Съюза.
Всеки един глас на евродепутат е равноправен. Той има равна тежест с
останалите, независимо на коя държава-членка е депутатът.
Освен работата в Брюксел и Страсбург,депутатите посещават и поддържат
непрекъсната връзка със своя избирателен район. Всеки един член на Парламента
има възможност да бъде потърсен от гражданите. Да се срещат със своите
избиратели и да отговарят на въпросите им. Информацията за тях е публична и
достъпна.
Депутатите следва да се избират в съответствие с единна процедура във
всички държави членки.
Несъвместими с мандата на депутатите са редица длъжности на ниво
“общност”, както и участията им в правителствата на държавите членки. В
националният правов ред на държавите членки могат да се предвидят и други
несъвместимости.
По отношение на заплащането, евродепутатите получават възнаграждение,
близко до това, което получават националните депутати, но освен него те получават
солидни суми за командировки, премии и др.
Председател
Депутатите избират председател и 14 заместник-председатели с мандат от 2,5
години, който може да бъде подновяван.
Председателят представлява парламента в неговите външни отношения, както
и в отношенията с другите институции на общността.
Председателят,
подпомаган
от
заместник-председателите,
ръководи
цялостната дейност на ЕП и неговите органи, както и разискванията по време на
пленарните заседания.
Председателят осигурява протичането на нормалната цялостна дейност на
институцията и на нейните органи.
Председателят на ЕП, заедно с председателят на Съвета подписва всички
законодателни актове, приети, съгласно процедурата за съвместно вземане на
решения.
Работата на парламента се организира и планира от Председателски съвет,
обединяващ Председателя и Председателите на парламентарни групи.
Парламентарни комисии
Парламентарните комисии се състоят от членовете на ЕП. Те подпомагат
работата на ЕП по време на пленарните сесии. В своята дейност, комисиите
прокарват много важни идеи.
Конкретните задачи и проекти се дискутират и подготвят в постоянни
парламентарни комисии.
Тези постоянни комисии са 20 на брой.Всяка от тях е специализирана в
определена област и има определена тежест. Тяхната задача е да сътрудничи и да
подпомага работата на ЕП. Те включват от 28 до 86 члена и имат председател, бюро
и секретариат.
Парламентарните комисии заседават един или два пъти месечно, като техните
разисквания са публични.
Парламентът може да създава временни комисии и анкетни комисии по искане
на една четвърт от своите членове, при възникване на отделни проблеми.
Политически групи
Според политическите си предпочитания, а не по национален признак,
членовете на ЕП се разделят на политически групи.
За формирането на такава група се изисква минимум 20 депутата от поне 5
държави- членки на Европейския съюз.
В момента, в Европарламента има 8 парламентарни групи.
Те избират из между представителите си Председател, Бюро и Секретариат.
В пленарната зала местата на членовете на ЕП се разпределят в зависимост от
тяхната политическа принадлежност.
Има членове, които заседават като независими, т.к не принадлежат към нито
една политическа група.
Преди всяко гласуване на пленарно заседание, политическите групи
разглеждат докладите на парламентарните комисии и внасят изменения.
Позицията на политическата група се определя след вътрешно гласуване, но
никой член не може да бъде заставен да гласува по даден начин.
Делегации
Делегациите осъществяват връзка с парламентите на държавите, който не са
членки на ЕП.
Делегациите са 32 на брой. Всяка от тях се състой от около 15 членове от ЕП.
Съществуват 4 вида делегации:
1.
Междупарламентарни делегации- те поддържат отношения с
парламентите на страни, които не са членки или кандидат-членки на
Европейския съюз
2.
Съвместни парламентарни комитети- осъществяват връзка с
парламентите на страните, кандидати за членство в ЕС
3.
Делегацията на Европейският парламент в Паритетната
парламентарна асамблея ЕС-АКТБ, в която участват членовете в ЕП и
парламентите на страните от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн.
4.
Делегация
на
европейския
парламент
в
Евросредиземноморската парламентарна асамблея.
Политически органи
Председателски съвет
Председателският съвет се състой от председателя на Европейския парламент
и Председателите на политическите групи.
Той определя организацията на работата на Парламента и всички въпроси,
свързани със законодателната програма.
Председателският съвет сътрудничи и поддържа отношенията на Европейския
парламент с останалите институции на общността, с трети страни и с организации
извън общността.
Председателският съвет ръководи вътрешното функциониране на Парламента,
което касае:
-предварителния бюджет на Европейския парламент
-финансовата и административна организация
-секретариата и прилежащите му служби
Бюро
Бюрото се състой от председателя на Европейския парламент, от 14-те
заместник-председатели и от шестима квестори с роля на наблюдатели, избирани от
Парламента за мандат от две години и половина, който може да бъде подновен.
Квестори
Квесторите отговарят за административните и финансовите дела, пряко
засягащи членовете на ЕП. Те получават своите указания от бюрото.
Квестори
Квесторите отговарят според указанията на Бюрото, за административните и
финансовите дела, пряко засягащи членовете на ЕП
Генерален секретариат
Генералният секретариат подпомага Парламента при извършване на неговата
работа. Той ръководи и контролира длъжностните лица, които работят в Европейския
парламент.
Генералният секретариат е разположен в Брюксел.
Сътрудничество между Парламентът и Европейската комисия
Европейската комисия действа в пряко сътрудничество с Парламента.
Комисията предлага, разяснява и защитава законодателни предложения пред
парламентарните комисии, като трябва да се съобразява с промените, поискани от
Парламента
Комисията участва във всички пленарни заседания на Парламента.
При поискване на от страна на Парламента, комисията е длъжна да дава
писмен и устен отговор.
Парламентът и Съветът на Европейския съюз
Другият законодателен орган е Съветът на Европейския съюз. Той се състой
от министрите на държавите-членки и участва в законодателния процес.
Всяка държава-членка председателства Съвета на Европейския съюз за срок
от 6 месеца. В края на шестмесечното председателстване, се прави политическа
равносметка пред ЕП.
По време на разискване в пленарното заседание, председателя може да се
намеси по всяко време.
Съветът определя общите политически насоки на ЕС.
4. Функции на парламента
В началото на своето съществуване, Европейският парламент е бил само
консултативен орган.
С течение на годините, правомощията и политическото влияние на ЕП
нарастват с всяко изменение на договора за ЕС.
Законодателна функция
Законите, които приема ЕП са различни.
Парламента, заедно със Съвета на Министрите е основен законодател в ЕС.
Това е така, защото ЕП няма самостоятелна нормотворческа компетентност, а може
да я упражнява само съвместно със съвета.
Участието
на
парламента
в
законодателният
процес
гарантира
демократичността на приетите текстове.
Най-често използваната законодателна процедура е тази, при която
Парламентът и Съвета трябва едновременно да вземат решение, по предложение на
Комисията, за да стане то закон.
В някои случай е предвидено Парламентът само да одобри даден проект, а в
други да бъде консултиран.
Парламентът приема различни закони. Някой от тях са свързани с определен
проблем,като законите дават и указания как да бъде изпълнени и приложени.
Има случай при, които се приема само закон, който поставя само целта, като
се оставя свобода на държавата-членка сама да реши как да стигне до желаният
резултат.
Огромен брой от законите, които се приемат засягат пряко животът на
гражданите
ЕП дава консултативно становище по всички международни договори,
сключвани от ЕО и държавите членки, с изключение на търговските споразумения,
за които не се изисква мнението на ЕП.
В някои случаи е предвидено ЕП да дава своето одобрение, преди
сключването на договора от съвета, с абсолютно мнозинство на подадените гласове.
Бюджетна функция
От 1970г. бюджетът на ЕП се формира от собствени приходи. Тези приходи се
формират от три източника:
ƒ
Митата, налагани според Общата митническа тарифа- стоките,
внасяни от трети страни се облагат с един и същ размер мито независимо от
мястото от което влизат в общността.
ƒ
Селскостопанските прелевмани, с които се облагат стоките,
внасяни в общността от трети страни
ƒ
Собствени приходи от ДДС
Парламентът участва в изготвянето на бюджета на Европейския съюз, като
има решаваща роля за незадължителните разходи на съюза и участва в
консултациите за одобрението на задължителните разходи и поетите международни
ангажименти.
При задължителните разходи, решаващият орган е Съветът.
Бюджетът се гласува за срок от 1 година.
Комисията изготвя предварителен проектобюджет и го представя за
разглеждане на Съвета на ЕС.
Въз основа на този проект, Съветът изработва проектобюджет, който предава
на Парламента за първо четене.
Парламентът по свое усмотрение променя проекта или го отхвърля изцяло и
го връща на Съвета, който също може да внесе промени, преди да го върне обратно
на Парламента.
В миналото ЕП е отхвърлял бюджета два пъти, но откакто със Съвета
определят многогодишна рамка, той не се е възползвал от това свое право.
На второто четене, Парламентът отхвърля или приема изменения бюджет.
Бюджетът се приема окончателно от Председателя на Парламента.
Надзорът, върху разходите на Съюза се осъществява от Комисията за
бюджетен контрол
Контролна функция
ЕП осъществява общ политически контрол върху дейността на общностните
институции.
9
ЕП назначава Омбудсман, който е упълномощен да получава
оплаквания срещу институции и органи на съюза и да му докладва. Той се
назначава за срока на мандата на парламента, като може да бъде преизбиран.
Омбудсманът може да бъде освобождаван предсрочно, от Съда, по искане на
Парламента, ако не отговаря на условията на заеманата длъжност или е извършил
сериозно нарушение,
9
Всеки гражданин на ЕС може да изпрати петиция до парламента
с искане за решаване на определен проблем, от компетенциите на общността.
Могат да се подават жалби във връзка с неправилното прилагане на правото
на ЕС или в случаи на неправилно осъществяване на функциите на
институциите или органите, с изключение на Съда.
9
Назначението на Председателя на Европейската централна
банка, изисква одобрението на депутатите.
9
Депутатите дават съгласие и за назначаване на Председател на
Европейската комисия, изслушват кандидат-комисарите и одобряват състава
на комисията като цяло.
9
Еврокомисарите са длъжни да се явят за да отговорят на
въпроси на депутати.
9
Редица институции като Европейската Централна Банка и
Сметната палата представят годишните си доклади пред парламентаристите.
9
Парламентът може да сезира съдът на Европейските общности, с
искане за отмяна на акт, който засяга неговите правомощия.
9
Съдиите могат да бъдат сезирани от депутатите и заради
нередности от страна на Европейската комисия или на Съвета на Министрите,
когато не изпълняват възложените им задължения.
9
Европейският парламент може да гласува вот на недоверие,
относно цялата дейност на комисията.
Заключение
Важно е да вземем активно участие на изборите за евродепутати, тъй като
хората, които ще изберем в следващите 5 години ще защитават нашите права и
интереси, ще решават важни проблеми, свързани със здравеопазването, селското
стопанство, екологията и др.
Евродепутатите ни ще имат роля за изработването на законите в Европа,
като по този начин те ще могат да оказват влияние върху развитието и
просперитета на Европейския съюз.
Използвана литература
1.
2.
3.
4.
5.
Информационен офис на Европейския парламент – гр. София
Справочник за Европейския съюз- Дик Ленърд
Право на Европейския съюз- Орлин Борисов
Интернет
Медиите
Документ
Категория
Типовые договоры
Просмотров
172
Размер файла
182 Кб
Теги
1/--страниц
Пожаловаться на содержимое документа